Позиция

Гадаем. Кога ще се отървем от политическото насилие?

2011-11-24T03:56:00.000-08:00

Вчера закръглихме месец след изборите. А помните ли кога беше 2 ноември? Това пък е датата според Изборния кодекс, след която не трябваше да има и помен от агитационни плакати. Те не бяха премахнати от партиите!? Община Кърджали се смили и даде последна отсрочка още седмица да изпълнят задължението си. И...тя изтече!

Политическите сили почистиха ли си плакатите? Не!

Някоя от тях да е глобена с по 1 000 до 5 000 лв., както е речено по закон? Пак „Не”!

Какво стана с онези авансовите 400 лв., които събра общината, за да се заеме с чистенето, ако любимите ни партии не го сторят. Не сме видели някой да събира плакатите, нали? От общината обясниха, че това щяло да стане само за тези на ГЕРБ и ДПС. Те си били внесли гаранцията от по 400 лв.

Остава да гадаем кога ще се отървем от поредното насилие на политическите сили? Кога задължените да контролират тяхната вече незаконна проява ще ги ужилят поне с предвидената санкция. Или по традиция ще си ги оставим, както е казал народът - да си веят байрака. А може би това е начинът да ни покажат, че след като търпим къде-къде по-големи магарии, сторени от тях, защо да не се примирим и с разпарчетосаните плакати, които „красят” улици, дървета, бетонни стени, че дори кошчета за боклук. Това, последното място, май е най-подходящото за самозабравили се политици, дето все се европейчат.

А дали наистина са европейци!?

Снежана ГОРАНОВА

Дупката ще е още по-голяма

2011-11-24T00:46:00.000-08:00

Още преди 10 ноември 1989 година в България се заговори за зараждаща се демографска криза. Естественият прираст на населението беше отрицателен. Повече от двадесет години, в резултат на прехода към пазарна икономика, на миграционните процеси и икономическите кризи, от които още не сме излезли, нещата в държавата се влошиха. Голяма част от младите хора заминаха в чужбина, тъй като не намериха възможност за реализация в България.

Демографският проблем не се решава от днес за утре, а всяка държава трябва да има план, с помощта на който да излезе от него. Само преди една година подобен план за пенсионна реформа в НОИ бе приет и подписан не само от Министерството на труда и социалната политика, но и от целия кабинет на премиера Борисов.

Уви, сега внезапно бе решено пенсионната възраст да се вдигне с цяла година, защото, видите ли, в Европа пенсионната възраст била по-висока от тази в България. Само че министър - преседателят си мълчи за доходите, които получават там и в какъв размер те са по-високи от мижавите 136 лв. минимална пенсия, която получават родителите ни.

Министрите трябва да обърнат внимание на ръста на заплатите, съответно и размера на осигурителните вноски, а не на възрастта. Подобен ход ще допринесе за ускореното пенсиониране на много хора, които допълнително ще натоварят фондовете на НОИ. Тогава едва ли ще се намерят пари за пенсии и дупката, която, образно казано, се запушва от републиканския бюджет, ще е още по-голяма.

Младите хора в България със собствените си осигуровки и заплати осигуряват приходи в НОИ и в останалите частни и професионални пенсионни фондове. Само че тези хора започнаха да липсват даже и в собствената си родина. Никой не мисили за насърчаване на раждаемостта, за повишаването на детските надбавки и за подпомагането на младите семейства, за да има хора, които да работят тук, да има хора, които да плащат осигуровки и които да създават естествен прираст.

Подигравките на премиера с Гърция, Италия, Португалия и Ирландия не са основателни, защото тези държави поне досега са съумявали да запазят висок жизнен стандарт, да съхранят младото население и да привлекат млади хора от други държави, такива като нашата, които наливат свежи пари в техните икономики. Дори и да са изпаднали в икономическа криза, те ще получават по-високи доходи в сравнение с нас.

Да си му мислим ние, след като ни управлява кабинет, който постоянно взема колебливи решения, и министър - председател, който се хвали по чужбина с постигнатата “финансова стабилност”.

Димитър ПЕТКОВ

Да не посмеете да се разболеете! Нито му е времето, нито му е мястото!

2011-11-02T09:24:00.000-07:00

Схемата е горе-долу следната – прилошава ви посред нощ, викате линейка или отивате в спешното на болницата с такси (или с вашата лична кола). Ако сте на крак , изчаквате търпеливо реда си. Възможно е да сте на предела на силите си и единственото, което ви държи на крак, може да е личната ви гордост и честолюбие, но това няма никакво значение! Щом сте на крак – чакате! Търпеливо!

Идва реда ви. Влизате при дежурния лекар. Той ви преглежда. Поставя диагноза. И ето го сюблимният момент – трябва да платите! Какво и колко обаче?

Значи…

Ако имате здравни осигуровки и личен лекар – нямате проблем – плащате 2,70 лв. такса.

Ако имате здравни осигуровки и нямате личен лекар – имате проблем – плащате 15 лв.

Ако нямате осигуровки и нямате личен лекар – пак имате проблем – пак плащате 15 лв.

Вероятно част от вас, читателите, са наясно с нашата здравна система и знаят кое, къде и за какво отива. Но аз не съм! Простете ми за невежеството, но така и не разбрах за какво е тази такса от 2,70 лв., която трябва да платя, ако евентуално ми се наложи посред нощ да ходя в спешното.

Не ми е за 2,70 лв. – къде ли не ги даваме. Но не можах да разбера защо ги давам в спешното (и то при условие, че имам личен лекар).

Също така не разбах, защо аз (или вие) – обикновеният гражданин, който работи, и чийто работодател съвестно плаща здравните му осигуровки, съм поставена на равна нога с онези, които нямат възможност да си платят здравните осигуровки, само защото нямам личен лекар? Защо?

Нямам нищо против хората, които по една или друга причина не са в състояние да си платят здравните осигуровки. Случва се. Човешко е. Всеки от нас може да остане без работа, няма гаранция за това. Но не разбирам логиката на самата здравна система (ако въобще има някаква логика).

Защо системата ме задължава, примерно, да се запиша при някой общопрактикуващ лекар (или т.нар. джи-пи), който ще го посещавам единствено, за да ми даде направление за специалист (не дай боже, да се наложи) или ще използвам името му при спешни случаи, за да не плащам 15 лв. за преглед. И къде отиват тези 15 лв.? Защо ги плащам? А онези 2,70 лв.? Те пък за какво са? Имам здравни осигуровки. Имам личен лекар. Тогава за какво, по дяволите, плащам такса в размер от 2,70 лв.? Защо? Къде отиват тези пари? Каква е логиката?

Не го разбирам! Ей, богу, това наистива не го разбирам! Не го разбират и служителите в спешното. И те не са наясно. Вдигат рамене и казват “Системата е такава”. Край! Точка!

Не ги виня. До болка са прави. Системата е такава. Друг е въпросът защо е такава?

Когато се сблъска с подобна ситуация, човек съвсем логично започва да си задава въпроси. Въпроси като защо се осигуряваме, например? Къде (и за какво) отиват тези пари? Защо аз, обикновеният гражданин, който има здравни осигуровки, съм на равна нога с гражданите, които нямат осигуровки, само защото нямам личен лекар? Тогава защо моят работодател ми плаща осигуровките? Какви са моите привилегии (ако въобще имам такива)? И каква е тази глупава такса от 2,70 лв.? И, изобщо, къде отиват тези пари?

А ако съм болна от рак, левкемия, ако страдам от бъбречна недостатъчност или тежка форма на диабет? Какво става тогава?

Публична тайна е, че в такива случаи оцеляват онези, които имат възможност публично да призоват цялата общественост за дарения за лечение в чужбина. Жалко, но факт!

А другите? Обикновените граждани? Какво става с тях? Все въпроси, които нямат логичен отговор. Въпроси, чиито отговори се ограничават в рамките на оправданията. Системата ни е такава! Това е! Край!

Моля ви, не се разболявайте. Бъдете живи и здрави и се грижете добре за себе си! Защото, освен вас, няма кой друг да го направи!

Гюлшен МУСТАФА

Космополитна глобализация

2011-11-02T09:21:00.000-07:00

Английският език замени тотално есперанто и иди като международен език. Светът вече е толкова малък, че статии отпреди 30 години със заглавие „И телефон в джоба...” изглеждат старомодно овехтели.
Като човек, който е публикувал над 70 статии и разкази в България и в света си пиша почти всекидневно с издатели, редактори и фенове на науката, на фантастика, фентъзи и хорър. И всеки един от тях е изключително точен, добросъвестен и коректен.
Примери:
- Американското електронно списание „Нюктаун” публикува и хонорува моя разказ „Грижовна дъщеря” преди повече от 10 години. Интересното е, че по-голямата част от останалите двеста автори, изпратили свои творби, бяха американци.
- Американското списание „Локус” ми направи безплатен целогодишен абонамент, понеже публикува моите статии „Science Fiction Fandom in Bulgaria” и „SF Bulgarian News”.
- Моя творба се съхранява в Националната австралийската библиотека.
- Разказът ми „Сеансът” е публикуван в международно онлайн издание за изкуства, чиито администратори са ситуирани в Нова Зеландия http://www.arts.org.nz/radev.htm
- Датският издател Кнуд Ларн ми изпрати списание за научна фантастика, защото му разреших да преведе и публикува статията ми „EUROCON 2004”
- Румънският писател Михаел Хаулика преведе моя разказ „Стратегия в абстрактно време” и го публикува в румънско електронно списание. Нещо повече. Тази година всички български фенове бяха поканени на „Ромкон”.
- Гръцкият издател Георге Сотирос би желал да присъства на българския конвент за научна фантастика „Булгакон”, стига да е уведомен поне седмица преди началото на събитието.
В деня на свети Патрик съм се напивал с ирландец. Беше риж и весел. Човекът дълго и обстоятелствено ми разказа как се налива алкохол в Ирландия и как се познава в коя съдина има най-много спирт.
Ходил съм на интервю за работа с неизвестен работодател. Висок около два метра, определено скандинавски тип. След като разменихме няколко изречения на езика на Шекспир, го попитах холандец ли е. Той се разсмя и попита как съм познал. Казах му, че съм го разобличил по външния вид и по акцента. Това разчупи леда помежду ни.
Неотдавна попитах продавач на самолетни билети в Италия откъде тръгва автобусът за София. Той ми обясни, че съм на правилното място. Но че ако се разходя на около двеста метра, ще пътувам с доста по-евтин автобус. Помолих го да уточни къде е въпросната спирка. Италианецът ми обясни на безукорен английски. После си погледна часовника и каза: „Побързай. Тръгва след 15 минути”. Хванах автобуса навреме. И спестих 35 евро.
Когато човек разговаря с чужденец/чужденка, е добре да се усмихва естествено. Да не повишава тон и да ръкомаха като глухоням. Да се стреми да представя родината по добър начин.
И да печели приятели от цял свят.

Ради РАДЕВ

Уви, трием паметта за тях пред компютрите

2011-11-01T01:35:00.000-07:00

Днес, на 1 ноември, ще отбележим Деня на народните будители. Ако попитаме средно статистическия българин ”Кои са народните будители?”, голяма част от хората няма да могат да посочат повече от 3 – 4 известни личности, които са допринесли за българското слово, писменост и култура.

Свидетелствата за завършен I клас от 1927 г. са били изящно украсени с всички народни будители. Така децата от малки са имали представа не само за Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов, но и за братя Миладинови, Евтимий Търновски, Неофит Бозвели, Петко Славейков, Георги Раковски, Паисий Хилендарски и много други. Така тържественият момент на завършването на учебната година е бил съчетан и със запознаването на учениците с тези видни личности, отдали живота си за българската писменост, култура, човеколюбие и патриотизъм.

Уви, в днешно време се набляга все повече на компютрите, интернета, социалните мрежи, чата и компютърните игри. Интернетът и електронните игри не могат и не трябва да се превръщат в новите народни будители. Затова педагозите сериозно трябва да се замислят на кого дължим българската писменост, история, култура и просвета. Те са длъжни да научат децата ни да зная кои са тези святи личности, които са си посветили живота, за да ни има нас като народ. Защото народ без история, писменост и култура е като дърво без корен.

Димитър ПЕТКОВ

Рокът се нуждае от авторски парчета

2011-10-21T07:02:00.000-07:00

Много е хубаво, че има рок вечери, защото Кърджали има нужда от рок, което се видя. Хората дойдоха на Арпезос рок фест и се забавляваха.
Първата вечер беше прекрасна. Най-симпатични и най-хубаво се представиха децата от No Frames. Те като че ли бяха и най-адекватни. Направиха авторски пeсни, много интересни и социално насочени. Пяха против материализма, срещу уеднаквяването на хората и озлобяването им. Впечатли ме, че изпълниха и някои „олд скуул” парчета като това на „Нирвана” в техен прочит. Най-много ми допадна „Angie” на Ролинг Стоунс. Вокалистката пя фантастично, с неин стил, разчупено, леко джазирано.
Хубаво е, че дойдоха и млади хора, които си изкараха жестоко вечерта. Публиката просто се взриви, а след като на сцената излезе и Васко Кръпката, тази енергия се удвои. Той подходи доста обиграно към кърджалийци, изпълни най-големите си хитове. Sound Forge бяха много добри инструменталисти, но само дотам.
Втората рок вечер започна много късно. Нашите музиканти от Olden Beat свириха доста приятна музика, но в прекалено различни стилове. Групата след тях определено не ми хареса, казвам го като човек, който оценя правилното пеене и свирене. Много ме боли, че направиха песен на Щурците по особено неприятен начин, даже брутален. Само по текста я познах.
Последната група бяха млади и енергични изпълнители, но се качиха на сцената прекалено късно, когато хората бяха отегчени. За това допринесе ужасният звук втората вечер. Знаем как пее Димитър Димитров например, той е страхотен изпълнител, но заради лошото озвучване не се чуваше добре.
Мисля, че трябва да има по-прецизен подбор за групите, които идват за рок фестивала в Кърджали. Дори и да няма жури. Не може така да пада нивото на изпълненията през втората вечер.
Другото, което засяга музиката у нас като цяло, е, че се свирят предимно кавъри. Ясно е, че хората обичат разпознаваемото, старите, класически парчета. И световноизвестни звезди в момента правят чужди песни, но подхождат интелигентно и с нов аранжимент.
Кавърите трябва да са малка част от репертоара на един музикант, ако искаме да съхраним рокмузиката у нас.

Станислава ТАШЕВА
поетеса и певица

Не искам догодина пак да ме боли

2011-10-21T06:13:00.000-07:00

Днес, 21 октомври, за Кърджали бе ден за поклонение и радост. На тази дата преди 99 години градът е освободен от османско владичество и влиза в пределите на Отечеството. По традиция денят започна с полагане на цветя и венци на паметника на командира на Хасковския отряд ген. Васил Делов. Пак по традиция бе и празничното ученическо шествие от Дома на културата до Паметника на освободителите в градската градина. Последва тържественият ритуал пред него,с минута мълчание, почит за загиналите, полагане на цветя и концерт...

Толкова за традициите. Навярно по случай изборите тази година пред паметника депутатското присъствие беше и разноцветно, и повечко. Пак навярно по случай изборите нямаше тържествена сесия на местния парламент, на която много граждани пълнеха залата. Слушаха годишния отчет за заработеното от общинската администрация. И поздравленията на видни гости, които с уважителните си слова наливаха самочувствие в опърпаните делници и може би малко вяра, че след разрушителния многогодишен преход идват и градивни дни.

По същата причина – изборите - или кой знае защо тази година никой не получи /дори не се и обсъждаха предложения, б.а./ званието „Почетен гражданин на община Кърджали” за принос в обществения живот и за издигане на авторитета на града. И не че Кърджали няма своите личности!?.

Миналата година негови почетни граждани станаха дългогодишният диригент на детския струнен оркестър, музикант и педагог Петър Филипов, посмъртно бе отличен и поетът и журналист Фехим Хорозов. И на двамата творческият път е свързан с Кърджали и Източните Родопи. Това важи и за предишните носители - художниците Станка Димитрова и Даниел Емилианов - Джими, скулптора Вежди Рашидов, сега министър на културата, писателя Николай Хайтов, капитан Георги Георгиев, физика Славей Златев, археолога проф. Николай Овчаров, евродепутата, проф. Владко Панайотов, биоложката Стефана Василева и др.

Споменавам имената им, защото не бива да позволяваме суетнята за власт да заглушава гласовете им, нито мъдрите заръки, изречени от някой от тях не само за родопчани, но и за цял един народ. Само така няма да позволим паметен Ден, като днешния, да бъде претупан от чиновници. Защото будният спомен за такива героични дни, паметта ни за личностите, градили града, духа и Отечеството, са силата ни срещу предизвикателствата по пътя към всеобщо добруване.

Споделям размишленията си с болка. Усетих днешния най-голям Ден на Кърджали, изпълнен със задължителни мероприятия. Така и не разбрах дали учениците, дошли под строй пред паметника, знаят защо са там – не спряха да си подвикват, дори по време на химна.

От днес нататък Кърджали навлиза в достолепно столетие, откакто живее Свободен!? Не искам догодина пак да ме боли.

Снежана ГОРАНОВА

Гащи в храма на Мелпомена. Срам!

2011-10-19T08:59:00.000-07:00

Като граждани имаме право да попитаме: Защо храмът на Мелпомена продължава да приютява всяка година това тотално безобразие, наречено изложение?

Толкова ли е закъсала горката, че не може да преживее без тези подхвърлени парици?

Години наред обаче „изложението” официално се вписва като част от проявите в чест на Деня на Кърджали 21 октомври.

Превърна се в символ на безсилието на местната власт, а и на местните бизнесмени, да покажат как се развива икономиката в общината, каквато беше идеята за това изложение преди години.

Нима сега нямаше какво да ни покажат „Теклас”, „Пневматика”, фирми за хляб и сладкарски изделия, производители на плодове и зеленчуци, на мебели, на шивашки изделия, на мляко и млечни продукти…

Пижами, потници, гащи, чорапи, бонбони и локум, могат да се намерят и по-качествени, че и по-евтини навсякъде в магазините в Кърджали.

Базари като тазгодишния могат да се правят по всяко време и на всяко друго място.

Но колко струва унижението да се продават гащи и локуми в театъра, едно от малкото останали в Кърджали средища за култура?!

Иванка ЛАМБЕВА

Празник без спорт и музика е като джапанка без каишка

2011-10-19T03:38:00.000-07:00

На 21 октомври е Празникът на Кърджали. В минали години още седмица преди Освобождението на града ни се провеждаха спортни турнири. Всички бяха под егидата за „Купа Кърджали”.

Но дойде ли годината за избори, няма спорт, няма и култура. Така беше и на миналите избори през 2007 г.

Не виждам какво пречат изборите на честването на Деня на Кърджали.

Имаме зам.-кмет, който отговаря за културата и за спорта. Не направи нищо - поне едно спортно състезание в чест на Празника на града. А имаше цяла година време – от миналогодишния 21 октомври до сегашния.

Кърджали е побратимен с общини от Гърция и Турция, чиито знамена се веят пред общината. Толкова ли е трудно да се поканят от тях по един отбор – футболен или волейболен, и да се направи един спортен празник. Нали побратимите са за това, да си гостуват за празниците на своите градове.

Изборите са си избори, но и празникът си е празник. А празник без спорт и музика е като джапанка без каишка, на която й липсва и гумената част.

Николай СТОЕВ

Пак ние си патим

2011-09-30T01:27:00.000-07:00

Българите си патим най-вече от криво разбраната демокрация. Държавата е опряла икономическото, социалното и духовното дъно.

На никой не му се живее в беззаконие и анархия, но пък и никой не прави нищо по въпроса. Безхаберието започва от родното училище, минава през здравната система и стига чак до наглите лъжи на родните ни политици.

Не е прецедент публикациите на разголени учителки в социалните мрежи и подкрепата на лековатото им поведение с вдигнати палци на техни ученици. Пиянски изстъпления на деца по дискотеки и след това тяхната защита от родителите им са познати сюжети от всекидневието ни.

Малкото трезво мислещи се питат какво поколение отглеждаме? Кои ще бъдат утрешните лекари, юристи, полицаи и учители?

Всяка година държавата ни напускат от 400 до 500 лекари. Никой не е луд да стои в българската действителност за нищожна заплата. Това е огромна загуба за нашата малка държава. Новините за сбъркана диагноза, за нехайство, а дори и за фатални случаи също са многобройни. Оправданието, че това се случвало навсякъде по света, не ни успокоява.

Държавата ни се е превърнала в свърталище на бандити, разбойници и организирани престъпници, чиито интереси се защитават от родни политици. Случаят в Катуница е израз на държавна безпомощност, а думите на премиера Борисов, че са „изтървали положението” не говорят особено добре за родната полиция. Всеки гражданин еднакво трябва да отговаря пред законите, независимо от вероизповедание, етническа принадлежност и пол.

Все повече хора мечтаят за управление със „здрава ръка” и спазването на закони с ясни правила. Демокрация без закони е най-голямото социално тегло, което може да се случи на един народ, и то се нарича „свободия”.

Димитър ПЕТКОВ

За вярата в Живота и какво казва Историята

2011-09-29T05:41:00.000-07:00

Докато четях статията на Дмитри Иванов във вестник „Сега“, се сетих за една стара публикация на Желю Желев (в зората на демокрацията) в едно старо списание - „Отечество“ мисля, че беше. В нея доктор Желев бе докоснал една интересна тема – смъртта на личността. Написал бе, че личността умира два пъти – първо настъпва биологичната, а по-късно и неговата социална смърт.

Ще кажете, каква е пък сега връзката на написаното от Желев със статията на Дмитри Иванов!? Дмитри Иванов цитира Вапцаровото стихотворение „История“. Замислих се, че историята на личността след време става част от историята на един народ. Творецът има чудната способност да вижда далеч напред във времето. Има дарбата да усеща неща, които другите не усещат. Дава знак, че ги усеща – но понеже другите нямат същата сетивност, не му вярват. И може би тъкмо затова хората са стигнали до заключението, че гениите никога не са били признавани в собствената им Родина. Поетът е разбрал, че тъкмо настоящият ден е времето, в което се гради историята. След време следващите поколения ще се опитат да погледнат в историята, ще задават въпросите си. Но тя, историята, ще мълчи, не защото няма какво да им предложи. Тя не говори само защото някой нещо я пита. Говори тогава, когато има какво да каже.

Творецът, усетил далеч преди всички трагедията на своя народ, стига до идеята за смисъла от живота! Може би това е дало подтик да напише онзи силен апел за живот – стихотворението „Вяра“! Каквото и да се случва с теб - обичай Живота. За него живота човекът Вапцаров е готов на всичко!!! (Но явно не е бил готов да предаде идеалите си – сиреч вярата).

Но как би се чувствал друг творец, усетил около себе си липсата на почтеност, прямота и творчество!

Мнозината, прочели сонетите на Шекспир, навярно ги свързват само с темата за любовта. Докато ги четем днес, когато на сцената са политиците вместо актьорите, няма как да не направим връзката. След изборите силата, наречена власт, ще бъде в техните ръце. Защо поетът е отвратен от живота? Какво може на накара един творец да призове смъртта?

Творили в различни епохи - тяхната история е вече част от историята на техните народи.

Откак съществува организираната система, наречена държава, суверенът е винаги в позицията на чакащия. Той чака по-добрите времена, които ще породи достойният лидер. Персийският поет Джеляледин Руми за пореден път ще се окаже прав – мъжете не се раждат, те се създават. Появата на достойния лидер е въпрос на обстоятелства.

Пред прага сме на поредното очакване. Суверенът пак ще удостои някого с доверие, просто защото няма друга възможност. Дали Шекспир ще се окаже прав по въпроса какво ще получи за оказаното доверие? Днес, дни преди поредните избори, предлагам да направим нов прочит на неговия сонет. Този прочит да бъде в контекста на качествата на онези, които след време ще притежават властта.

От митингите и брифингите ще се кажат много и вероятно верни неща. Щом е вярно, следва да е истина. Но дали истината няма да е в услуга на лъжата!? Времето ще покаже дали през следващите години ще се гради история или тя, историята, пак ще мълчи, защото няма нещо съществено за казване!

Вели ШАКИР

Сонети

Шекспир

66.

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достоинства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие

и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,

и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.

Отдавна бих напуснал тази кал,
но друже мой за тебе ми е жал.

Прецедент в Българската църква

2011-09-27T07:02:00.000-07:00

До Коледа Комисията по досиетата декларира, че ще разкрие имената на агентите на Държавна сигурност сред владиците. Искането на дядо Николай това да стане и със свещениците в епархията му е прецедент в Българската църква. Но пък си има логика. Миряните ката ден общуват с енорийския си свещеник. Изповядват се пред него. Според църковните канони духовникът е длъжен пред никого и за нищо да не разкрива тайните на енорияшите си. Но дали всички отци го правят. Затова е по-добре народът да знае духовният му водач какъв е. А с това сигурно ще спрат и спекулациите за този или онзи.

Николай СТОЕВ

Не око за око, а истинска справедливост!

2011-09-26T08:09:00.000-07:00

Световните информационни агенции предадоха конфликта в Катуница под надслов „Етнически сблъсък в България”. Погледнато от страни може да изглежда така, но не е.

Няма спор, че ромите ги слагаме в най-ниското в социалната стълбичка заради нашите предразсъдъци и негативизъм.

Приемаме това като част от всекидневието. В Катуница сблъсъкът и палежите не са нищо друго, а избиване на социалното напрежение, трупано капка по капка.

След 90 та година и у нас се появиха олигарсите. С малък, среден и едър калибър! Цар Киро е олигарх, но ромски!. Има български, турски и от всички етноси. Също като в Русия!

И тук те парадират с богатството, демонстративно ни показват близост с властта и недосегаемост. Обикновеният човек у нас вижда, че държавата е безпомощна пред тях. И тук не става въпрос за завист на бедни към богати, а за сблъсък между търсещите справедливост и бандюгите. Гневът срещу беззаконието - това създава социалното напрежение у хората - И този гняв експлоадира при първа възможност.

Така стана в Катуница. Щом държавата не може да решава кой крив и кой прав, ще се намери някой друг да го направи. Може да е и по най-страшния начин!

Катуница не е първа, няма да е последна, ако държавата ни не стане държава!.

А дотогава! Под страх ли ще живеем? За страха си отговорете сами: завчера протестиращи срещу ромите рокери нападнаха с камъни пловдивската джамия, без да знаят, че Цар Киро е християнин. Утре други разбрали не разбрали могат да решат „справедливо” да отговорят.

Страшно е и по-страшно ще става, ако държавата не е на мястото си!

Нахит ДОГУ

Защо изтичат грешни пари! От загриженост ли?

2011-09-17T02:56:00.000-07:00

Признавам си, че ми е омръзнало да пиша за ремонта на главния водопровод. Но си признавам и това, че не мога да не го правя, защото той е и Богът, и царят за 100 000 души в две общини – Кърджали и Момчилград. Благодарение на него в чешмите ни тече вода. Но си я и плащаме!

Плащаме и онези 40 литра, които изтичат всяка секунда в дерето. Ще ни трябват много денонощия да изчислим колко наши левчета са погребани там от години. Защото вече никой не може да си спомни от колко време пътят през кв. „Боровец” при моста е подгизнал. Дупките по него стават все по - опасни... Скоро няма да ги запълнят.

Сезонът за ремонт на водопровода се изнизва. Няма пари!? Пък ние гражданите /не става дума за випперсоните, които хрантутим/ искаме да знаем какво вършат нашите пари за нас. И как така нашето благополучие все е заложник на политически ежби. Докога у нас ще е съвсем нормално нашите на нашите да печелят търгове? Чиста дискриминация, или простичко казано - далавера!

Защо ми е безбройната чиновническа армия, когато тези, които не спазват правилата, си пълнят гушите? Искам всеки да си върши работата навреме, както му е ред. И ако не, да бъде наказан. Омръзна ми загриженост по презумция - предизборна или според изгодата.

Затова пак питам: Защо не ремонтират водопровода? Ще чакаме да се разпадне? Тогава кой кого ще „надприказва”!

Снежана ГОРАНОВА

Йезуитщина

2011-09-16T21:55:00.000-07:00

Сливенски попове готвят „черни списъци” с имената на врачки, гадатели, естрасенси и прочие според тях тъмни личности. Искат анатема за тях и отлъчването им от църквата. Само дето не са стигнали до това да поискат изгарянето им на клада, както по време на Инквизицията през Средновековието.

В кой век живеем, драги ми отци?!

Не защитавам врачките и екстрасенсите. Напротив, като християнин, никога не съм прибягвал да техните услуги. Но на този свят всеки има правото да се занимава с това, което му харесва.

Недоумявам и с какво пречат на християнството кукерските игри и обичаите на Еньовден и брането на билки. Та нали още в първите векове християнството е приело част от езическите обреди, като им е дало ново значение. Нали Рождество Христово заменя езическия празник на бога на Слънцето Митра?! Дали случайно нашите църковни отци и учители от първите векове на християнството са отредили да празнуваме раждането на Йоан Кръстител през най-дългия ден на годината – 24 юни, Еньовден?!

Христинската религия и народните ни обичаи, завещани от предците ни, са неразривно свързани в нашия бит. Това е българският фолклор, с който се се гордеем пред света.

Явно, някои попове са пропуснали голяма част от уроците по църковна история в семинарията или в богословските факултети.

Останалото е йезуитщина.

Николай СТОЕВ

Нахъсано днес, утре ще видим

2011-09-15T01:29:00.000-07:00

Министърът обеща – занимални за децата, по-леки чанти, по-добро хранене в школото.

Занимални си имахме и миналата година, макар и половин ден. За чантите ще видим, когато удари първият час. За плодовете – и за тях ще видим. Днес всичко това е на заден план. Защото е 15 септември. Фанфари, речи и усмивки в първия учебен ден. Но утре букетът за първата учителка ще се забрави.

Дано хъсът, с който тръгват днес учители, родители и ученици, да не се изпари през новата учебна година. Защото колко сезони изпращахме с обещания за светлото бъдеще на поколенията.

Помислете за първолака! За първия му сблъсък с просвещението!

Нахъсано днес, утре ще видим...

Мария ПУЛЕВА

Да не забравяме Черния 11 септември

2011-09-09T05:25:00.001-07:00

Валентина ИВАНОВА
председател на Дружество „Приятели на САЩ” в Кърджали

Сякаш свикнахме с новините за поредния терористичен акт, станал някъде по света и сякаш със спокойствие отминаваме, неосъзнавайки трагедията. Ежедневно чуваме за атентати, покосили невинни хора, но, увлечени в битието си, не се замисляме за опасността и мъката. Датата 11 септември обаче ни разтърсва всеки път през последните десет години и всеки път с нова сила ни напомня за най-страшния терористичен акт, споходил човечеството.
Тази дата се превърна в олицетворение на наглото посегателство срещу цивилизацията, шокирало хората по целия свят. Трагедията отне живота на 3000 души, граждани на повече от 90 страни.
Тероризмът живее редом с нас, но няма лице, народност, религия. Той не е заплаха за една отделна страна. Той не започва и не свършва на 11 септември 2001 г. Човечеството не бива да забравя тази трагедия, не бива да забравя и жертвите на тероризма в Беслан, Мадрид, Лондон, Истанбул ...
Нека днес си спомним за жертвите на атентати и да почетем паметта им. Да проявим своето състрадание и солидарност с близките на загиналите, да се замислим за света, в който живеем, да отстояваме заедно стремежа си за мир, благоденствие и демокрация. Здравият разум трябва да диктува бъдещето. Защото този свят принадлежи на доброто.

За качеството на публичната власт

2011-09-02T06:05:00.000-07:00

Изборите, освен че са демократична възможност гражданите да упражнят правото си на глас, са поредната възможност да подобрят качеството на властта. Личностите, които избираме, се превръщат в неделима част от качеството на властта. Властта не е просто инструмент за управление на обществото. Тя обединява средства и техники, свързани с прилагането на определена политика в дадена област.

По време на мандата се разбира кой, как и колко качествено използва този инструментариум. Общественото очакване е избраният да има качества и да владее властовия инструмент. Липсата на знания води до неочакван ефект и по-скоро прилича на експеримент на принципа „проба-грешка“! Историята ни е пълна с подобни примери. В тези случаи се пропиляват години от живота на една общност и се изпада в състояние на невъзможност да се използва най-ценният ресурс – времето.

Дали наистина избирателят осъзнава този факт? Всяка партия създава свой механизъм за излъчване на елит от знаещи в един колективен, условно ще го нарека ум. Съпартиецът-избирател е зает повече с оцеляването, но се предполага, че тъкмо този колективен ум ще долови навреме предпоставките за промяна. Колективният орган е съставен от знаещи и можещи и навярно разбира понятието „качество на властта“.

Първите признаци на този рефлекс са налице и тази година сме свидетели на опита за промяна. Някои традиции, превърнали се в правила от 20 години, са на път да се променят. Имам предвид новите правила при номинациите за кмет на община от политическите партии.

Ако се позовем на Тофлър - източниците на власт са силата, богатството и знанието и едва ли някой би го оспорил.

Силата! Дори и самото обстоятелство, че някой притежава силата, поражда власт и често тя е официализирана посредством ведоми и неведоми правила. Силата придава принудителен характер на всичко – от вземане на решения до приключване на спорове. Силата внушава и наказание. Дали ще е конвенционално или друг вид оръжие – заплахата е налице. Основната слабост на тази сила е, че не притежава никаква гъвкавост, а и много се набива на очи. В крайна сметка, като източник на власт, силата е с най-ниско качество и е добре, че към нея се прибягва все по-рядко. Особено, когато става въпрос за местна власт.

Богатството? Някой има ли съмнения относно въздействието на дебелия портфейл? Богатството е несравнимо по-добър източник на власт от силата. Само по себе си, то е сила. Освен, че притежава гъвкавост и е невидима, тя има още една особено важна страна – вместо заплаха от наказание, предлага прецизно степенувана награда под различни форми. Затова като качество създава власт на средно ниво.

На предстоящите местни избори ще станем свидетели на такава власт. Този източник ще се използва на всяка цена. И понеже този процес е добре прикрит и трудно доловим, тези характеристики предоставят на използващия един съвършен комфорт, наречен „невидимата ръка на парите“!

Знанието – върховният заместител! Някой може ли да отрече респекта, който предизвиква умният човек! Днес е изключително важно човек да притежава повече и повече знания, защото всяка съставка на икономиката е станала толкова динамична, че човек е в непрекъснато състезание с времето. Дори, за да си изтеглиш пари от дебитната карта, е нужна елементарна грамотност. Да сте виждали някой специалист по компютрите да идва с куфарче за инструменти!? Не, няма как да видите, защото всичко е там, където се съхранява най-ценното – знанието. Днес дори тези качества се оказват недостатъчни, защото вече се изисква знание за знанието. Бъдещето ще покаже, че онези, които притежават това качество, ще бъдат винаги на крачка пред другите.

Когато някой ни говори за власт, веднага се сещаме за политика. А заговорим ли за политика, няма как да не потърсим приниципите на демокрацията. Силата въобще не може да се отнесе към демократичните източници на власт. Това се разбира от посочената първа причина – заплахата!! Обществен контрол чрез заплаха не се побира в нормите на демократичност.

Богатството също няма как да го отнесем към демократичните инструменти. Да си купиш гласове, чрез които да се сдобиеш с престижната длъжност кмет, също не се побира в демократичните норми. Няма как да го приемем за демократично, защото демократичността означава създаване на еднакви възможности за цялото общество. В противен случай нарушаваш основното гражданско право: избирам-избират ме!

Притежаваш ли знанието, притежаваш всичко. Качественото знание означава не само знание за силата и богатството, но и знание за знанието. Ако някой е стигнал до властта чрез силата на знанието – резултатът е две в едно: качествен човек - ново качество на властта!!! Знанието е неизчерпаемо и се самоусъвършенства чрез още знания. Сентенцията на Фьодор Достоевский „Красотата ще спаси света“,с основание можем да заменим със „Знанието ще спаси света”.

И така, уважаеми лидери, не се колебайте - изберете знанието, защото дава сила, богатство и знания !!!

Вели ШАКИР

Оферта за не/законно забогателите в България

2011-08-31T21:25:00.000-07:00

През август, месеца на лъвовете, в самото му начало, за отскок опърпаното народонаселение в България, което си е кажи - речи целокупният български народ, разбра, че през най-кризисната 2010 г.

1673-ма българи са обявили в данъчните си декларации, че са спечелили над 1 млн. лв. Преди една година милионерите ни бяха едва 87.

Интересно, но факт! Тридесет от тях са топ богаташи. Най-богатият е обявил личен доход 60 млн. лв. Всичките вкупом са „заработили” близо 500 млн. лв. А колко не са декларирани, само те си знаят. Това става в родната ни оголяла и обосяла България. Никой от разбогателите се не издумва за по-висока заплата от мижавите 240 лв. А правителството за капак замрази доходи и пенсии! Пък депутатите ни, горките, върху заплатата си с добавките от столевки, заради участие в комисии, получават в плик за месец по над 1400 лв. Всеки, ей така, от раз гушва по 10 пенсийки накуп, колкото взимат над половин милион пенсионери с минимално възнаграждение от 136 лв.!

Спомнете си какъв вой нададоха срещу закона за отнемане на незаконно придобито имущество!

Но хак ни е! Заслужаваме си ги.

Ръкопляскахме на данъчните, че с вертолет летяха над палатите на новобогаташите! Но кой плаща хилядите за тези полети? Да сте чули на някой да му се е случило нещо заради бездънната му лакомия

Безданъчна е и чиновническата армия, която все се умножава! Десятъкът е за нас! Управниците не се сещат да го махнат поне от жалките 240 лв. Никой не обелва дума и за подоходно облагане. На бедния не му останаха и цървулите.

В нормалните държави, каквато е Австрия да кажем, канцлерът се обяви за въвеждане на данък за богатите с годишен доход от 1 млн.евро, за да се разпредели цената на кризата по-справедливо за населението. Щели да паднат данъците и на онези, които печелят между 2 000 и 4 000 евро.

В този дух от началото на кризата правителствата на европейските държави дискутират. Да сте чули в България да се размишлява по тези въпроси!?

„Съзнаваме, че получаваме облаги от френската система и европейската среда, в която се вписваме и която се надяваме да продължим да подпомагаме”. Така свръхбогатите във Франция поискаха от правителството „специален налог” върху имуществото си. Американският милиардер Уорън Бъфет също призова властите на САЩ да повишат данъците му, както и тези на сънародниците му с високи доходи...

Нормалните държави искат перспектива за народа си! В България не остана род, който половината да не се е преселил отвъд границите ни? Защо ли?

Наше момче, преселило се далеч от родината, каза: „Увълчването у нас премина всички граници. Няма кой да спре ограбвачите. Цинизъм и безчовечност се почитат 21 години. Народното мълчание не винаги е злато. България умира. Остана без бъдеще”...

Снежана ГОРАНОВА

Стигнахме Европа! И какво?

2011-08-31T04:07:00.000-07:00

Нищо чудно, че западняците са изградили в представите си облика на България като земя с нечистоплътно, мургаво, необразовано и проституиращо население. Тази голяма група се явява ВG-посланици на платената любов и бързите пръсти не само в Германия, но и в други европейски страни.

В същото време у нас управници се чудят колко пари да изхарчат за предизборна кампания и за открият поредния „нелуксозен” партиен клуб, А мизерията и невежеството сред т. нар. малцинствени групи достига невиждани размери. Опосканата ни държава вече не може да им предостави нищо и тръгват да търсят препитание извън родината. На чуждия пазар на труда се представят с най-доброто, което умеят - да проституират и да крадат. Тези наши съотечественици се превръщат в лицето на нашата България. С вида и поведението си определено не предизвиква аплаузите на европейските ни братя.

След като вече не са у нас, а по европейските улици, някои се успокояват, че това е европейски проблем. Иска им се. Но проблемът си е наш и държавен, проблем и на цяла една нация, която продължава да се дели на българи, турци, цигани, помаци.

Но както често обичаме да казваме в България: „На кого му пука?!”

Станислава НЕДЕЛЧЕВА

Търпение или мазохизъм?!

2011-08-22T06:04:00.000-07:00

Страх ни е да говорим, но още повече се страхуваме, когато трябва да замълчим. Знаем, че от приказки полза няма и често само си навличаме гнева на някого. Знаем обаче, че ако запазим мълчание, ще станем като тези, които вършат безредията, и ще им позволим с още по-голяма смелост да го правят.
Именно страхът е най-големият бич за българите
Той ни повежда към анархията, обладала общественото съзнание и това на отделния индивид. Този страх прераства в неуравновесен непукизъм и безгранична обществено-политическа апатия.
Всекидневно ни принуждават да се озлобяваме едни към други. Законите ги има, но или не работят, или не действат еднакво за всички. Тези, които трябва да ги прилагат, се страхуват да го направят или пък им е платено законно да бездействат. Оттам произтича и голямото зло – агресията, която поражда желанието за саморазправа. Чувството за неравнопоставеност и беззаконие ни водят към най-бързия и лесен път на саморазрухата.
Щом полицаите не могат да санкционират господина с неправилно паркираното возило, тогава неговият комшия ще му спука гумите или ще му потроши стъклата. Щом съдът не може да осъди изнасилвача и убиеца, тогава някой от роднините на жертвата ще му отмъсти за стореното. Щом лекарят убива по невнимание - в най-добрия случай ще се размине с хубав тупаник.

Но на кого ще отмъстим за това, че оставаме безучастни пред това, което правят с нас вече толкова години. За това, че все със същото безсилие продължаваме да се „борим” срещу корупцията, изменничеството и фалшивите обещания. За това, че винаги намираме сили да повярваме, но никога да кажем „Стига!”. За това, че за пореден път сме поставени в положение нито да гласуваме, нито да забравим пътя до урните.
Изобщо
механизмът на манипулацията
е задействан на пълни обороти. Научихме наизуст методите и средствата, с които ни прикоткват, но въпреки това продължаваме да подкрепяме манипулаторите си, когато ги улавяме в лъжа. Защото само с техните лъжи поддържаме жива илюзията за надеждата, която умирала последна. Не, това не е клише, а самата истина за нашата реалност, а тя е най-голямото клише в световната история.
Казваме как за всичко е говорено многократно, как ни е писнало да го слушаме и колко са изтъркани предизборните обещания и всичко това е събрано в шаблонните, но верни думички – робско самосъзнание.
И всички уж (о)правят всичко в името на милата ни татковина. Да, точно тази, която всички я оправят и тя все недооправена остава. Сравниха я с тоалетна даже и много се възмутихме от тази цинична съпоставка. Макар че това бе възможно най-добрият и приличен израз за описание на всичко онова, което се случва тук.
Какво пък му има на WC-то? Най-обикновени физиологични нужди се извършват там и природно това е съвсем нормално и човешко. Да накараш мъртвия да гласува, да вземеш къщата на един и да я дадеш на друг, да присвояваш държавна собственост и да я превръщаш в частна, ето това е възмутителното и нечовешкото.
Ако трябва да определим изпражненията като най-лошата част от човешка продукция, то тогава дадените примери са изврели от най-смръдливия поведенчески клозет – този на
непробудната управленска мисъл
Защото тя отдавна спи, но даже и непоносимата воня, която се носи надлъж и нашир по цялата земя, не успя да повдигне клепачите й. Но напълно нормално е, когато миризмата си е твоя, да свикнеш с нея и да си мислиш, че след като ти не я усещаш, другите също няма да я доловят.
И ако случайно сте тръгнали да драпате с илюзорните представи за един по-различен живот, изчакайте поредното чалга парче с емблематичния сърцераздирателен текст за любов с порно привкус да зазвучи в ушите ви и да ви припомни, че сте част от шаблона на изтърканата ни действителност.
„Горда Стара планина...” ще запяваме с гордост все по-рядко, но за сметка на това ще предъвкваме салама по стандарт „Стара планина” с псувните, че плащаме за едно, а получаваме друго. Но нали сме свикнали с имитацията - съществуваме имитирайки другите, които живеят истински. Ще дъвчем соя - вместо месо, ще ядем нишесте - вместо кисело мляко, ще ядем сирене и кашкавал, ама друг път. Наред с това ще кътаме ревниво остатъците от уморените патриотични мисли в учебниците по история и ще мечтаем да излязат от очертанията на буквите.
Станислава НЕДЕЛЧЕВА

Премиерът ни успокоява, но ...

2011-08-18T01:21:00.000-07:00

Въпреки оптимистичните прогнози, че новата световна криза ще се размине по-леко, нашият министър - председател реши да ни подготви предварително. Сега вече знаем от г-н Борисов, че въведената от неговия кабинет финансова дисциплина щяла да ни .пази" от сриващите се световни валути. Нас световната рецесия щяла да ни .заобиколи". Защото, видите ли, поне МВФ нямало да ни се бъркат и да ни казват какво да правим.

Премиерът ни е оптимистично настроен, че България е единствената държава в ЕС, където данъците са най-ниски и се надява по този начин да привлече световни инвеститори. Те за кратко време щели да стабилизират икономиката ни", убеден е Борисов. Само че той забравя, че страната ни е ненадмината по корупция. Коя сериозна компания би решила да вложи парите си тук? Освен това противоречивата политика на самия кабинет, който се лута от едната крайност в друга и който се чуди какво решение да вземе, отблъсква всеки, който иска да прави бизнес у нас. Така все още не е ясно ще я има ли АЕЦ "Белене", ще се съдим ли с руснаците, какво ще става? Ще отнемат ли лиценза на .Лукойл" или компанията ще продължава да работи в нарушение на финансовото и данъчното законодателство?

Борисов се надява от европейски програми и разработени успешни проекти от нашите общини в държавата ни да влязат около 9 млрд. евро. Добре, но статистиката показва, че усвояването на подобни средства у нас е едва 10 % или около 900 млн.евро. Тези пари са нищожна сума в сравнение с милиардите, които се нали-ват в .закъсалите" европейски икономики. Стремежите на премиера да ни успокои изглеждат смешни. А народът или това, което е останало от него, пак ще тегли!

Димитър Петков

Популизмът в гащи

2011-08-16T08:31:00.001-07:00

Едва ли вече има някой, който благодарение на родните медии не познава братята Юзеирови.
Али и Юзеир Юзеиров дублираха Червения кръст. По-късно си направиха паметник на незнайния войник . Тръгнаха да си основават партии, но съда не им ги регистрира. За последно се явиха в Централната избирателна комисия по долни гащи.
А в процеса на делото за пране на пари, Юзеиров се яви пред съда в Търговище и заяви, че за пръв път българският съд е разрешил на един български гражданин от турски произход преводач на турски език. Според Юзеиров “това е голям ден, голяма победа".
Но няма никаква победа. Съдилищата отдавна предоставят преводачи на граждани, които не знаят български. За пример мога да посоча Кърджали. Един от тези преводачи съм и аз. Не помня в колко дела съм присъствал и превеждал.
Някои изказвания на Юзеирови намират подкрепа, други не, но евтиният популизъм в гащи ги прави медийни шоумени.

Ненагледна моя!

2011-08-16T07:37:00.001-07:00

Саша СТЕФАНОВА

Някакъв си шофьор карал камион, натоварен догоре с дупки. От силното друсане една дупка паднала на пътя. Водачът слязал да си я прибере /нали били “кът”/, но по силата на гравитацията се озовал на дъното й.
Първата му мисъл била как да се измъкне от нея. Направил няколко опита, но нали нямал нищо под ръка, били неуспешни. После решил да вика за помощ. Викал, крещял, молил се на Господ, чувал как разни превозни средства минавали над него, хора надничали, някои се хилели, други цъкали с език. Но никой не му протегнал дори една пръчка. Дори и кметът също си подал главата над дупката, но нали не се движел по надупчени улици, подминал най-безцеремонно нещастника. Което го довело до умозаключението: То кметът не може да ми помогне да се измъкна, камо ли Господ!
След което се настанил удобно на дъното на дупката и се размислил /лаптопът и джи-ес-ме-то били останали в кабината на камиона/. А, бе, тия хора луди ли са? Какво толкова им пречат дупките, та непрестанно врънкат. Не искат ни пари, ни ядене, ни работна сила, ни специално отглеждане. Трябва им само един хубав дъжд. Малките ще пораснат, големите ще станат още по-големи, а и още колко нови ще издълбае дъждът. Е, друсало, опасно било, колите се повреждали – ами нали затова са дупки.
В това време някой му подхвърлил два стари броя на местния всекидневник. Зарадвал се на инфото.
В единия прочел на първата му страница, че щели да запълват дупките с баластра. Гледай им акъла на тези умници! Защо ще замърсяват хубавите дупки? Що не вземат да си забаластрят дупките в мозъците или дупките в бюджета? В другия вестник обаче имало новина, която предизвикала противоречиви мисли в главата му. Пишело, че е обявен код “Жълто”, а на някои места и код “Оранжево”. Ами сега? То наистина дъждът е полезен за растежа на дупките, но никак не ми допада да ме заливат пороища, които на всичкото отгоре ще влачат камъни, пясък и какви ли не битови и строителни отпадъци.
Я, стига съм мислил за уличните дупки. Да не би да са само те? Колко още други има. Например в държавния бюджет. Пълно е с дупки. И всички като че ли са бездънни. Уж наливат в тях пари, пък те все празни. Земното притегляне ли действа или нечовешка лакомия? Приличат на ония в космоса – дето им викат черни дупки и дето поглъщат всичко. Кой нормален паралия ще пълни дупки без дъно?
Ами дупките в мозъците на разни министри и депутати? Виж, те вече могат с колкото искат баластра да си ги замазват. Лошото обаче е дето си мислят, че с баластра могат да замажат и очите на хората. А най-големи са дупките в джобовете на хората. Колкото по-надълбоко бъркаш, толкова по-малко стотинки вадиш.
Постепенно това оптимистино-песимистично настроение започнало да напуска нашия герой и той се размечтал. За гладки и хубаво асфалтирани пътища и улици. Как хората спокойно минават по тях – да караш и да пееш. А умното правителство се грижи нищо лошо да не им се случи.
В това време някой му изкрещял:
- Ей, ало, тъпунгер такъв, я махни тоя камион от пътя, че ми пречи!
Това сложило край на мечтите му. Сепнал се нашият човек и си казал: Живот без дупки? Тъпизъм, бе, хора!

Не баламосвайте природа! Ще ни отмъсти

2011-08-12T07:55:00.000-07:00

доц. д-р Касим ЮНУЗОВ

През последните години битовото замърсяване се разви със застрашителни размери. Да вземем за пример нашия регион. Усилията на работниците и служителите от „Чистотата” в Кърджали са насочени предимно към централната зона на града и поглавните улици на кварталите. Макар че и там положението никак не е розово, по перифериите екологичната картина е извънредно грозна, навсякъде купища отпадъци, изхвърлени от гражданите кой където намери.

Главният въпрос тук е защо млади и по-възрастни, хора с различни професии и образование, с нормален разум и дееспособност безжалостно замърсяват природата? Според мен основните мотиви се коренят в техния манталитет.

За някои хора

ПРИРОДАТА НИ СЛУЖИ ЗА СМЕТИЩЕ

и именно там трябва да се изхвърлят всички отпадъци. Затова не се вълнуват въобще от проблема за нейното опазване, тъй като за тях тя просто се използва по нейното предназначение. Друга група наши съграждани, странно защо и как, но мислят, че изхвърлянето на отпадъците в природата не е опасно, защото там те веднага се обезвреждали и изчезвали, без да вредят на хората. Сравнително ограничен брой продукти - отпадъци, като хранителни продукти, дървени предмети и др., след по-кратък срок могат да се разложат в почвата. Но това в никакъв случай не може да се приеме като основание за безразборното им изхвърляне в природата. А найлоновите торбички, пластмасовите опаковки, бакелитовите и още много други предмети се разлагат чак след 100 - 200 години.

Една не малка група наши съграждани пък въобще не се вълнуват от проблема за опазване на природата. В населените места, минавайки покрай кофите за смет, те никога не поставят отпадъка си в тях, а настрани. Сякаш

ИЗПИТВАТ НЯКАКВО УНИЖЕНИЕ

от заниманието с подобни „неприятни” дейности. За какво унижение може да се говори? Това е неуважение към самия себе си и към другите граждани, които могат да посетят същото място след теб.

За най-значителната част от нарушителите, може би, като солиден мотив служи разбирането им за околната природа като „ничия”, т.е. без определен собственик и затова тя може да се замърсява. Всъщност тук става дума за принципната ни позиция към общото, принадлежащо на малка или голяма група хора, на цял квартал, община или държава. Трябва да признаем, че по начало у нас то не е било обект на особено внимание, грижи и положително отношение. Напротив, като нещо без стопанин може безцеремонно да се краде, руши, замърсява.

Действително общото има своя специфика и се различава от частното. Но то в никакъв случай не е без собственик. Само че неговият хазяин не е един, а хората, големи социални групи. Всеки един от общността може да претендира за морален съсобственик, да изяви желание да го ползва, в нашия случай, природната среда за излет, за пикник и др. В същото време всеки един има и задължението да се грижи за него като свое собствено.

Наблюденията показват, че в условията на демокрация у нас се активизира значително процесът на битовото замърсяването на природата. При нашите условия

ДЕМОКРАЦИЯТА ПРИДОБИ СМИСЪЛ НА АНАРХИЯ

безотговорност, безнаказаност. Това е така, защото негативните явления се чувстват уютно и се развиват буйно в почва без отговорност и без наказание.

Не са малко онези, които смятат, че държавата е отговорна за чистотата. Излиза, че ние гражданите имаме свещеното право да замърсяваме природата, а държавата - задължението да опази нейната чистотата, да възстанови разрушеното и повреденото от нас. Държавата нито е задължена, нито пък има възможност да изчисти боклука навсякъде. Нямаме никакво право не само да искаме, но дори да си помислим за подобно нещо.

Друга странност в манталитета е

НЕЗАЧИТАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ

Най-важното, тон за това дават самите управляващи. Няма санкции. Това стимулира несъзнателните, самозабравилите се граждани, развързва ръцете им за още по-големи престъпления. Значителна част от гражданите страдаме от един много особен дефект в нашия манталитет. Става дума за премълчаване, затваряне на очи пред екологичните нарушения, на които сме живи свидетели. Поведение, граничещо с престъпление. Цялата операция по събирането и поставянето на отпадъците в специалните контейнери и кофи за смет няма да отнема повече от 5 минути. Тези 5 минути спасяват природата от гибел.

КАРЕ

ГРОЗНА КАРТИНА, А КАЗВАМЕ, ЧЕ СМЕ ЧИСТНИЦИ

Тръгнете по красивите местности по посока на язовир „Кърджали”, към района на Енчец и Главатарци, към Широко поле, надолу по течението на Арда към язовир „Студен кладенец” (по двата й бряга), към Момчилград по река Върбица и ще видите какво е. Купища найлонови торби, пластмасови и стъклени бутилки, консервени кутии, кофички от кисело мляко, от кафе и още какво ли не... Много често се срещат акумулатори, батерийки, части от съвременни технически устройства и други всевъзможни химически препарати и стоки, носители на твърде разнообразни (почти цялата менделеева таблица) и силно отровни съставки. Положението е почти идентично и в другите области на страната.

Човечеството изразходва всяка година 10-13 милиарда тона кислород, чийто основен източник са горите и зелените водорасли.

Maказа, нищо не е само хубаво

2011-08-10T06:40:00.000-07:00

Светът се глобализира, но и престъпленията се глобализираха. Организираната престъпност вече не признава граници, защото просто ги няма. Не съм за границите, но не искам името на моето глобално село да се шири по света чрез черни информационни бюлетини.

Пътят до моята нива ще се превърне в международно трасе. Оттам ще минават щастливи семейства на почивка, нетърпеливи за среща влюбени, предвестници на всяка промяна за добро или зло бизнесмени и бързащи за конференции учени. Но също така оттам ще минават едри и дребни наркопласьори, проститутки и сутеньори. Хероин от Афганистан или Пакистан ще пътува в кутии за кетчуп през Кърджали за Западна Европа.

Всички чакаме пътя за Гърция през прохода Маказа да се отвори. Лично аз съм нетърпелив да пътувам до Комотини, слушaйки гръцкия виртуоз на ню-ейджа Янни, но знам, че кърджалийските и комотинските проститутки ще ми махат някъде по пътя или ще ме посрещнат с усмивка в някой бар. Спорове за невидими територии между невидими групи на престъпния свят ще се разразят около и близо до нас. Пътят ще сближи хората от бялата страна на живота, но също така и от черната.

Моето село се глобализира, радвам се! Кърджалийските и комотински проститутки ще се опознаят. Не ви харесва ли? Никой няма да ви пита. Това е животът. Нищо на този свят не е само хубаво.

Само 20 стотинки, бе бате...

2011-08-04T07:21:00.000-07:00

Преди няколко дни на улицата чувам как млад мургав господин подвиква на възрастна дама, която го хокаше, защото се беше изтегнал най-безцеремонно до паметника на Левски в Кърджали с протегнати за някоя стотинка ръце. Казва той на пенсионерката: „Вие, българите, бабо си мислите, че за нас е лесно да си намерим работа в България”.

Извинете за неприятния въпрос, господин ром, но какво ви накара да размърдате мозъчните си клетки в тая жега и да родите гениалната мисъл, че на нас, българите ни е много лесно да си намерим работа? С по-големи привилегии ли се ползваме от вас? Да не би случайно аз да получавам социални помощи, без да си мръдна пръста? Аз, българката, която, за разлика от теб, не си е проснала телесата в поза „готови за сън” под сянката, чакайки милостинята на случайните минувачи, плюс социалните, които получаваш за бездействието си.

Ще ми кажеш сигурно, бате, че и осми клас нямаш завършен. И аз ще ти повярвам. Но те питам,

пак ли България ти е виновна

че не пожела да влизаш в часовете по български и по математика. Не за друго, но поне да можеш грамотно да си напишеш картонената табела, дето си я провесил на врата, и да пресметнеш събраните от просия монети през тежкия ти отруден ден.

Понякога ми се иска да не бях посещавала учебните занятия, за да не мога да сметна, че получаваш поне два пъти повече от мен за един работен ден. Че моите изречения не струват и половината, колкото твоето мързелашко изтягане край фонтана.

Извинявай, знам, че не ти е лесно да благославяш всеки потенциален спонсор, който минава край теб. Знам, че и ръката ти често се уморява, когато я протягаш, за поредното левче или две. Знам също така, че нямаш никакво оправдание за неграмотността си и сега с паразитния си хобот смучеш от джоба на данъкоплатеца.

Защото много родители едва свързват двата края, но винаги намират пари за образование, за да предпазят децата си от това, което си ти, от невежеството и от безполезния начин на живот. Така, че глупавите ти оправдания колко си изстрадал и онеправдан не минават.

И знаеш ли, много хора имат заеми, които впоследствие не успяват да изплатят и много често се лишават от някоя скъпа вещ, а други дори остават на улицата.

Кое е тъжното тук ли?

Че тези от твоята кръвна група, които по чиста случайност са успели да излъжат някоя банка да изтеглят кредит, който знаят, че не е по силите им да изплатят, остават ненаказани.

И знаеш ли защо? Има едно нещо, наречено граждански процесуален кодекс, който ти дори нямаш идея защо е създаден. Та в тия непонятни за теб писания има дял втори „Изпълнение на парични вземания”, в чл. 444 и 446 са написали нещо за такива като теб - несеквестируеми вещи и несеквестируем доход, или иначе казано, не могат да ти вземат нищо от това, което е необходимо за нормалното ти съществуване. Че какво ли да ти вземат – дървата, дето си ги окрал, или храната, дето я нямаш. И детските надбавки не могат да ти пипнат, а има майки, които не ги получават, защото средният доход на семейството надхвърля 350 лева.

С какво нашите деца са по-различни от вашите. Защо нашите могат да бъдат лишавани заради „неблагоразумието” на родителите им да работят и да им осигуряват нормално съществуване, а вашите да бъдат облагодетелствани заради непрестанната ви роля на жертви, граничеща, меко казано, с наглостта.

В такива моменти много ви завиждам и съжалявам, че ние не можем да бъдем като вас. Би ми било интересно, ако някой ден ролите се разменят и някой от нас, българите, се изтегне под дебелата сянка и прибира по 20 лева (че и повече) на ден, без да полага грам усилие, а ти да хвърчиш наляво-надясно и спъвайки се в краката му, да установиш колко си прецакан, защото за всичкото търчане си взел два пъти по-малко. В такъв случай ти би ли дал 20 стотинки? Само 20 стотинки, бе бате...

И за каква интеграция говорим

след като се делим на „вие” и „ние”? И как изобщо може да приобщиш някой, който заявява, че е българин само когато трябва да вземе еднократната помощ за първо, второ или n-брой дете, а когато трябва да си размърда ленивата трупна маса, разграничава българи и цигани с личните местоимения „вие” и „ние”.

Станислава НЕДЕЛЧЕВА

Храним тялото със стрес и отрови

2011-08-02T01:12:00.000-07:00

Навремето в училище бягахме често от физическото. Да изхитриш учителя с болест или да отсъстваш, означаваше, че не зубриш. Правилата го позволяваха. Не е трудно да закрепиш годината с под 30 отсъствия. Сега времената са още по-разхайтени, младите едва ли мислят различно. Но съвсем са занемарили спорта. Хич не ги вълнува дали ще покрият норматива.

Покрай будките с банички и кола се разкарват призрачно слаби момичета. Лишават телата си, но не ги закаляват. Ако отидат на фитнес, ще е да покажат тънките си талии.

Здрав дух в здраво тяло, са казали още древните философи. Тази трезва логика ни е още по-нужна днес. Лишавайки се от спорт, храним тялото си с психически стрес и с отрови, които си отмъщават. Високото кръвно и диабет засягат все по-млади хора. Вече и 30-годишни попадат в спешното заради инфаркт. Може би е нужна кръгла маса по темата, както и стратегия за спорта в училище.

Радка ПЕТКОВА

Не очаквайте нови имена

2011-08-02T01:10:00.000-07:00

Ако запитате хората от улицата, шансовете на сегашния градоначалник на Кърджали Хасан Азис да бъде посочен от лидера на ДПС за нов мандат са големи. Гласът на улицата в общи линии е доволен от кмета. Даже вътрешнопартийната местна опозиция приема това. А и най-много гласове от местните структури досега са събрани за Азис.

Има, разбира се, и други номинации като Раиф Мустафа и Елван Гюркаш. Първият е познат от работата му като зам.-министър на вътрешните работи, а Гюркаш номинация ръководеше НАП.

Засега номинацията на властващите не е ясна. ГЕРБ ще посочи име след месец, а социалистите пак се придържат към Милко Багдасаров.

В крайна сметка предложенията на политическите партии ще се одобрят в лидерските кабинети в София. Засега нови имена на хоризонта няма.

Мрачен и страшен път без изход

2011-07-28T07:52:00.000-07:00

Болните от рак в последен стадий у нас са в безизходица. Лутат се по клинични пътеки и се борят с направления, за да им се окаже някаква помощ. Някой преди години /кой знай по каква дяволска логика/ решил, че ще се лекуват само на няколко места в държавата. Привилегия?! И пред специализираните клиники се тълпят хиляди страдалци, търсещи облекчение и мамени от миражите на оздравяването.

Като в хазартна игра, остават тези, които имат най-големи шансове. Извън големите болници липсват специалисти, които да дадат и най-малка надежда на изпадналите в последния стадий на коварното заболяване, второ като причина за смърт у нас.

Принудени са да пътуват по пътя на смъртта – от клиника в клиника, по болнични пътеки, които са мрачен и страшен път без изход.

А искат нещо толкова човешко. Да изпратят живота с достойнство. Да не страдат. Да ги стоплят с думи, които приласкават. Да ги окуражат. Малко ли е? Много ли е? Кой е виновен?! Защо човек трябва да си плаща, за да умре като човек...И да няма друг избор. Не е за вярване. Но е грозен факт.

Защо се бави още идеята в хосписите да има клинични пътеки за болни от рак?

Не трябва ли хората в министерството, което е здравно, защото става дума за здраве, първо да мислят за най-страдащите. И първо, това да направят, въпреки всички политически и неполитически смени там.

Нямаме нужда от алабалистични отговори. От тях ни лъха на студ.

По делата им ги разбирам.

Радка ПЕТКОВА

Крокодилите са другаде!

2011-07-20T06:09:00.000-07:00

Господин Милко Гавазов,

Чак в Европа знаят за село Петково. Казвате, че аз и Христо Станчев леем „крокодилски сълзи” за селото си сега, след като сме го напуснали преди 50 години. Загърбили сме го. Прочетете по-внимателно моята публикация „Кина правите, майци” / в „Перперикон” от 2 април/. Пак я прочетете. И не заблуждавайте хората, че съм искала да загърбя моето родно село. Разрушаването на нашата къща не е белег на разрушението на едно село. Моите родители не са искали да напускат Петково, но нуждата ги е принудила. Построиха нов дом в Кърджали. Отгледаха ни, но винаги са се връщали в Петково. Защото от там носеха родопската песен в града. И вечер, когато баща ми му станеше тъжно, бавно, силно и протяжно пееше за Руфинка, за Карлъка, за ... Това вие никога няма да го изпитате.

И не ми говорете какво сте направили. Правете го и сега. Помагайте. Нали сте общински съветник. От тази камбанария лесно манипулирате хората, че, видите ли, какви безродници клеветят родното огнище.

Аз си оставам в Петково, завинаги. Но вие едва ли ще останете в съзнанието ми като родопчанин. По-скоро като чиновник в един местен парламент.

Мария ПУЛЕВА

Системата или ризата на Калвин?

2011-07-12T08:45:00.000-07:00

Турският президент Абдуллах Гюл е на посещение в България. Крайни десни формации реват, че икономически ставаме все по-зависими от Турция. Други ги безпокои въпросът дали гостът ще се срещне с Доган или Дал.
Трети нищят т. нар. “мюсюлмански калвинизъм”, олицетворяван от Гюл. Определението е на неправителствена организация от Брюксел. В понятието се крие симбиоза на религиозен консерватизъм и предприемачески дух.
Оплетените в паяжината на предразсъдъците веднага ще заподозрат тук радикален ислямизъм. Но забравят, че преди няколко века капитализмът на Стария континент е роден пак с религиозна отдаденост.
Икономическият възход на днешна Турция се крие именно в това определeние. Терминът “мюсюлманският калвинизъм” се е появил от град Кайсери, където е роден Гюл. Хората в този край на Турция споделят трудолюбието, скромността и грижата за семейството като основни ценности. Религиозни са и водят живот без излишества, а в същото време са много добре бизнес ориентирани. Днес имаме нужда именно от тези ценности, без значение как ще ги наречем – мюсюлмански или християнски калвинизъм. Не е важна богословската система.
Калвинизмът на Жан Калвин няма да ви интересува толкова, ако можете да си купите риза с марка “Калвин Клайн” (Calvin Klein) с парите от тютюна.
Но внимавайте да не я изцапате с боза!

Човекът по-зъл от куче!

2011-06-28T18:26:00.000-07:00

Шест ловни кучета са били отровени в селскостопанска градина край Момчилград. Колко е смел извършителят на тази нечовешка постъпка?! Защо да не последваме примера му, когато нещо не ни хареса, направо да го унищожим? Ама то се иска смелост, а не всеки може да бъде такъв безстрашен герой!?

Те най-вероятно са му пречели. Най-вероятно повечко са лаели и са смущавали спокойствието му. Затова ги подмамил и нахранил с отрова. За да си запази своето.

Съвсем осъзнато решава да отнеме живот. Какво от това, че е на куче, и то не на едно, ами на шест?

А какво му пречи по този начин да се разправи и с други животи? Например - човешките? Вече е видял колко лесно става. Дали ще има смелост и за това?

Постоянно говорим, че уличните псета ни плашат, че се страхуваме за децата си, че искаме да е безопасно, когато се движим навън. А какво се оказва – че хората са много по-опасни от тях, защото знаят да действат подмолно и подло!

Да се пазим повече от човека, викам аз, а не от кучетата! От онзи, който многократно се е доказал като убиец, изнасилвач, измамник, лъжец, крадец …

Ваня ПЕТРОВА

Да продаваш думи на хартия

2011-06-28T00:05:00.000-07:00

В интернет изданието на „Нов живот” има анкета „От къде най-често черпите информация?”. До вчера 63 % от анкетираните посочват отговора - „интернет”. Не от вестници и списания, не от радио и телевизия, а от виртуалната мрежа се черпи информация за събития, които ни засягат пряко или не.

Причините традиционните средства за масово осведомяване да са туширани от интернет са доста много. Вестникът се чете, радиото се слуша, телевизията се гледа, а в интернет всичко това може да се съчетае.

Бизнесът да продаваш думи изписани върху хартия се срива. В своята книга "Изчезващият вестник" Филип Мейър е изчислил, че вестникът в Америка ще умре през 2043 г. Всъщност това, което ще изчезне, е моделът, концепцията за крайния продукт. Вестникът върху хартия със сигурност някой ден няма да го има, защото носителят на крайния продукт ще придобие друга форма. Материалната платформа ще се промени, но не и нуждата от информация. Тя ще бъде „отпечатана” в мобилния ви телефон, върху стъклата на очилата ви и т.н., но не и върху дръжката на мотиката.

Нахит ДОГУ

Буреняса театърът!

2011-06-27T08:00:00.000-07:00

Дълго време се съпротивлявах да пиша, че една от най-личните сгради в центъра на Кърджали, тази на Драматично-куклен театър „Димитър Димов”, е буренясала отвсякъде. От място, където се твори изкуство, лъха немара. Тревата си расте във всяка пукнатина наоколо. Завзела е дори стълбите храма на Мелпомена. Каменната ваза вляво от тях, която някога беше пълна с цветя зее празна. И някак за по-ефектно ли, или за да демонстрираме привичките си, в нея се мъдрят фасове. Това е първото нещо, което човек вижда на път за централния вход на театъра. Ако се поогледа, няма как да не се набият в очи тръните почти до колене край мозаечния парапет.

Да не говорим за ръждясалото стълбище срещу вече затворената врата с надписа на музикалния театър „Кадрие Лятифова”.

Тези дни покрай фестивала „Перперикон 2011” любители на сценичното изкуство и много гости актьори, режисьори, музиканти от страната и от чужбина влязоха в театъра ни. Страшното е, че пишейки тези редове, не знам / или не искам да узная/ отговора на въпроса:

Какво ли расте в душите ни, щом храмът на изкуството буренясва !?

Снежана ГОРАНОВА

Мислеща тръстика

2011-06-26T17:00:00.000-07:00

Неочаквано пак взех томчето на Паскал и намерих в него утешение. За първи път се замислих над думите „Човек е само мислеща тръстика, най-крехкото от всичко съществуващо, но той е мислеща тръстика. Капка вода може да го погуби. Но дори цялата вселена да се опълчи срещу него, той все пак ще стои по-горе от своите убийци, защото може да осъзнае смъртта, а слепите сили са лишени от съзнание. И така цялото наше достойнство е в Мисълта.”

На пръв поглед много събития трябваше да ме накарат да се усъмня в правотата на тези думи. Нали и сега виждам колко бързо някои хора се отучват да мислят. Свикнали са като децата да ги направляват понякога с пръчица. Ориентират се по посоката на вятъра. Гледат да не извършат някой грешен ход, че току виж проиграли завидното си положение в обществото…

Мога да кажа, че не съм направил кой знае какво, но и годините ми не са минали напразно. Застрахован съм както срещу сляпата вяра, така и срещу сляпото отчаяние. Макар и да се запалвам понякога, стремя се да мисля трезво със собствената си глава, както би казал Пабло Неруда. Отвратителни са ми хората, които дават красиви обещания, но след това не ги изпълняват. Те не могат да се нарекат „Мислеща тръстика”. Те са негодяи и за тях не си струва да се говори…

Йордан ПЕТКОВ

Доходите ще се вдигнат, ама друг път!

2011-06-23T01:45:00.000-07:00

Още от началото на годината българинът чака с малко да се вдигнат заплатите и пенсиите. Уж след март месец правителство, работодатели и синдикати трябваше да решат как да стане това. Само че сме вече краят на месец юни. Хората продължават да бъдат лъгани с играта „тука има – тука нема!”.

Първо се заговори за тотално вдигане на всички пенсии и заплати. После социалният министър съобщи за еднократна помощ върху пенсиите от 1 юли и вдигане на размера на минималната работна заплата. Сетне повишението бе отложено за септември. И накрая г-н Борисов заключи, че ще бъде чак след изборите!

В същото време се съобщава, че сме имали най-високия ръст на заплати в цяла Европа, само че това не засяга бедните. Политиката на настоящия ни кабинет е такава, че да подмами хората да не се вдигнат на стачка.

Народно недоволство трябва да има, защото иначе „На чужд гръб и сто тояги са малко!”.

Димитър ПЕТКОВ

„Нов живот” множи приятелите във Фейсбук

2011-06-22T00:38:00.000-07:00

55-годишната история на „Нов живот” е един непрекъснат възход. Всекидневникът с най-голям тираж в Родопите е популярен отдавна в цялата страна. А чрез Интернет неговата известност придоби световни мащаби!

Поддържам активно присъствието на „Нов живот” във „Фейсбук” и много често ми се налага да общувам виртуално с читателите му. Харесва ми, че хората с помощта на чата се свързват с мен, предоставят източници на информация, дават сигнали, за които с колегите от редакцията трябва да реагираме, питат за свои близки от екипа, интересуват се за Кърджали, стремят се да бъдат полезни.

Много често получаваме поздрави за полезна информация, свързана с лечебните заведения в региона. Харесват им полезните четива за заболяванията и препаратите за растителна защита, анализите за цялостното икономическо развитие на Родопите.

Изключително много се четат коментарите и позициите по определени проблеми. Читателите се включват в дискусии, допълват казаното, хвалят журналистите.

Всеки ден получаваме по 20 - 30 читателски мнения, че харесват връзката и статиите на електронната страница, правят коментар и дават идеи. Така хора на хиляди километри оттук, напуснали Кърджали и България от години, се свързват с мен от Великобритания, Испания, Турция, Германия, Италия, САЩ и още от къде ли не, за да покажат, че четат и обичат „Нов живот” и им са мили родните си места. Точно поради тази причина фейсбук-профилът на нашата медия за няколко месеца от неговото създаване има вече над 600 приятели.

Ето защо работата, която върша, е много отговорна, но и много благодарна. Всеки читател трябва да знае, че зад всяка статия, поднесена на електронната страница и в печатното издание, е положен много прецизен и отговорен труд на сплотен екип. Отразяването на всяко събитие е свързано с работата на репортери, фоторепотери, редактори, дизайнери. Едва тогава идва моята функция, свързана с това, да я поднеса във „Фейсбук”! Всички колеги действат максимално бързо, за да може информацията да бъде актуална за нашите читатели.

Ето защо поздравите на нашите приятели в Интернет са заслужени от целия екип на „Нов живот”. Затова винаги се стремя да предам максимално бързо техните отзиви и да информирам колегите си кое допада и кое не се харесва особено много. Защото целият ни труд е съсредоточен към това читателите ни да бъдат информирани!

Бъдете с нас и във „Фейсбук”!

Димитър ПЕТКОВ

Чакалнята на рая

2011-06-21T06:00:00.000-07:00

В еднo грoбище съм - в Истанбул. Нo мoжех да бъда в Сoфия или пък в Лoндoн... Наблюдавам хoрата, кoитo идват тук. Двуличници са всички! Влизат в грoбищетo с бoжествени пoхoдки и ангелски израз на лицата. Любезни са дo дoсада. Пo лицата им се изписва някаква мъдра, духoвна и филoсoфска физиoнoмия. За малкo ще пoвярвам, че съм пoпаднал в чакалнята на рая.

Превръщат се в земни ангели без крила, нo самo на тази територия, в грoбищетo. Тук, къдетo са пo-близкo дo смъртта или пoне те така си мислят. Двуличие, прoдажнoст към духoвната чистoта, тoва е неуважение към мъртвите тела и будните души в тoва грoбище. Пoказ на евтин страх пред смъртта и неуважение към нея.

Кoгатo фалшивoтo ангелскo тържествo в грoбищетo свърши, пак ще минат на червен сВетoфар и ще напсуват тези, кoитo не им дават предимствo пo пътя. Защoтo, спoред тях, те вече са дали лептата си на смъртта и на Рая, вече няма нужда от толкова духовност... Те не знаят или не искат да знаят, че смъртта ги следи навсякъде... И че светът е нашетo oбщo грoбище.

Братя пoкoйни, лежащи в някое истанбулско, софийско или

лондонско гробище, не сме се пoзнавали, нo нека душите ви да бъдат oсветени oт бoжествената сянка на бездъннoтo прoстранствo, къдетo се намирате в мoмента.

Mилoст за тези хoра, а и за мен!

Технологиите рушат...души

2011-06-21T04:07:00.000-07:00

Нощните барове са пълни с хора. Майки водят своите деца в задимени заведения. Въртим любов в сайтове за запознанства. Компютърът замести детските игри пред блока.

Живеем в свят на технологии. Стремежът към материалното и модерното ни превърна в роботи. С всеки изминал ден губим част от духовността си. Забравяме традиции, не спазваме порядки, не търсим истински ценните неща в живота.

За радост, има хора, които при всеки удобен случай взимат палатките и отиват да разпускат сред природата. Там се чувстваме свободни. Няма преструвки, няма изкуствени неща, казват те. Усещането е уникално, разбираш, че си част от майката природа.

На такива места човек намира себе си. Далеч от шума на колите, от новините по телевизиите, далеч от гримасите на наконтени какички. Разбираш, че същността е в душата. Зареждането е емоционално, не материално!

Не трябва да бягаме от развиващата се цивилизация. Светът се променя – така е било винаги. Но покрай парите и златата, с които си купуваме „достойнство”, „уважение”, „приятели”, имаме и право на избор. Ще е добре, ако изберем да бъдем повече човеци.

Червена лампичка, а не непукизъм

2011-06-21T04:04:00.000-07:00

Не е въпрос само да разберем, че сме инфектирани с болест, предавана по полов път и да започнем лечение. Въпросът е в това да не си я лепваме поради неосведоменост и невежество.

Най-вече безрасъдството на младите води до нарастване на заразените с трипер, сифилис и различните видове уретрити. Непукизмът ги прави самоуверени, макар че са още неопитни. Смятат, че тях болести не ги ловят.

Друг модел е адекватният. Ако вече имаш проблем, търси се компетентно лекарско мнение и се провежда правилното лечение. Не се паникьосвай. Не опитвай лекарства, за които си чул от приятели. Не лудвай, болестта е лечим

Имали сме случаи, при които поради внушение, че няма да се излекуват, млади хора посягат на живота си, на други се оказва психиатрична помощ, казва д-р Тодор Черкезов, специалист по кожни и венерически заболявания и изпълнителен директор на болницата в Кърджали.

Според него проблемът е комплексен и той идва много преди болестта да се появи. Сексуална култура липсва на младите. Родители и деца не разговарят на теми за секса. Училището също подхожда погрешно към сексуалното възпитание на децата. Подигравките на съучениците и приятелите, че още не са опитали от удоволствието, наречено секс, подтиква младите все по-рано да експериментират. Някои от чисто любопитство, други, за да избегнат подигравките на „по-опитните”. Възрастовата група, при която най-често се наблюдават бактериални и вирусни полови инфекции, е между 16 и 27 години. При момичетата дори тази граница пада до 14 години, казва още д-р Черкезов.

Към неправилния и безразсъден поведенчески модел добавяме и глупавото оправдание: „Ама аз пих много и не помня какво съм правил”. Прекомерната употреба на алкохол не е оправдание за безотговорността, която проявяваме към себе си и към другите.

Приятелското лечение е много коварно. Когато решим, че се притесняваме и срамуваме от лекаря, най-близкият човек, към когото се обръщаме, е приятелят. Разказваме си всичко и искаме съвет. Самолечението много често обърква правилната диагноза, замаскира причинителя на болестта и забавя процеса на лечение.

И преди да си помислите колко много се срамувате да посетите човека, който най-добре ще ви помогне, се замислете за последиците, които могат да се окажат необратими за вас и за партньора ви. При липса на лечение различните възпалителни заболявания могат да доведат до стеснение на уретрата и безплодие както при жените, така и при мъжете. Лечението не трябва да се провежда повърхностно нито от страна на пациента, нито от страна на лекаря.

Освен презерватива, който предпазва до 90 % от инфектиране, друга превантивна мярка е нашето разумно и отговорно поведение спрямо нас самите и спрямо другите.

Станислава НЕДЕЛЧЕВА

Да разголим души и тела...предпазливо!

2011-06-21T04:02:00.000-07:00

Лятото се разпалва, става жешко и на телата, и на душите. Време за върховни емоции и забава. Хладината на нощта ни влече навън, светлините на зеведенията ни привличат неудържимо. Най-добре е сега да си край морето.

Но купон става навсякъде има ли момчета и момичета и искри, прехвъркващи между тях. Отвсякъде просто мирише на секс. Всичко ще бъде толкова хубаво - запознанствата са моментни, сексът неангажиращ, преживяванията неописуеми...

И никой не мисли за последствията. Понякога те са толкова сериозни, дори катастрофални. Ако най-лошият вариант е разбито сърце, няма да има проблем. Но когато резултатът от непредпазливостта е нежелана бременност или сериозна болест, предавана по полов път, картинката придобива съвсем друг оттенък! Затова, ако не обръщаме внимание на морала си, поне да се погрижим за здравето си!

Моралната, етичната, ценностната система при младите е твърде различна от тази на предишните поколения. По-малко зачитат традициите, негодуват срещу изградените норми и порядки, борят се за своята „свобода” – свобода на словото, свобода на действията, свобода на какво ли не. И най-лесно се постига сексуалната свобода.

В борбата си за „независимост” модерният човек погледна доста „модернистично” и на секса. Тази дума отдавна не е синоним на любов и всеотдайност, които водят до създаването на семейство, дом, деца.

Сексът днес се приема като удоволствие. И с това почти се изчерпва неговият смисъл. Въпреки това повечето млади искат в един момент да създадат и семейство. Но докато дойде този момент, са решени да опитат от всичко по много чак до пресита. И чак тогава да направят тази по-сериозна крачка.

Сексът е удоволствие! С кого, къде и кога, всеки сам решава. Но предпазливостта не трябва да се забравя. И опустошението, което може да ни застигне, ако не сме разумни.

Да бъдем отговорни и към себе си и към партньора ни.

Ваня ПЕТРОВА

Ахмед ага, скъси разстоянието

2011-06-20T09:05:00.000-07:00

Ахмед ага, добре дошъл в Кърджали. Щеш или не
щеш да подишаш от въздуха в Кърджалийско, хората, които те подкрепят тук, пак ще гласуват за теб, защото такива са човеците ни – докосне ли се нещо дълбоко в сърцата им, няма кой да го изтрие оттам. Нищо, че живеят в най-бедната страна на Европата, нищо че хиляди млади са на гурбет пак в тази Европа, а децата им растат без татковци.
Старците ли? Получават мизерни пенсиийки и никога не са чули за тезата „бедността поражда бедност”, защото истинските причини за бедността се коренят в самата нея.
Не е нужна предизборна стратегия, за да вземеш сърцата им, те отдавна са ти ги дали. Даже не са ти обидени за жълтите стотинки. Обидата им се крие в разстоянието между теб и тях. Опитай се, скъси го, но не с философски разсъждения.

Разтурване на калимерата

2011-06-10T06:41:00.000-07:00

-Като виждат, че толкова много пари не можем да върнем, защо ни отпускат нови и нови заеми на нас, гърците? – попита ме скоро един грък приятел.

- Имат интерес! – отвърнах

- Какъв интерес!- учуди се той, смятайки, че до тук са надлъгали Запада.

- Ще видиш – рекох, готов да се хвана на бас.

И интересът вчера лъсна – приватизацията!

Твърденията ми в предишна публикация се оказаха верни. А познавачи на Гърция ми се присмяха, твърдейки, че тя била класически капиталистическа държава, в която всичко било отдавна приватизирано?

Не! Повече от 85 000 предприятия имат яко държавно участие по мои неофициални сведения. Между тях са и двете най-големи пристанища – Пирея и Солун, електроснабдяването, водоснабдяването и ред други огромни дружества.

Ето тия предприятия- стожери, филео[1], сега ще ви ги вземат на безценица. Защото, видяхме и спецовете признават, няма справедлива приватизация! В България сме наясно. Още по-несправедлива е, когато се извършва под натиска на менгемето - дългове! И под лавата на вулкана - улица! Хаосът в Гърция ще доведе до ужас! И всичко ще иде за жълти стотинки! Класика в жанра! Кредиторите първи ще си лапнат големите пайове, ще ги препродадат и многократно ще си възвърнат инвестициите. А Гърция ще си остане една бедна и неразвита страна, изцяло зависима от туризъм и земеделийце, на светлинни години разстояние от източната си съседка Турция. Също како нас. Без да са били ни във Варшавския договор, ни в СИВ!

Ето затова ви отпускаха милионите, филео, а вие не се усещахте. Величаехте се, че надцаквате западняците. Но там, където интересът клати феса, това е невъзможно.

Сетне какво следва?

Ами сядането на задника. На таралежа в гащите. Т. е. започване почти от нулата. Големите субсидии, които бяха отпускани по-напред само за хвърляне на семето на памука, без да се търсят резултати, вече са сън. Готовите пари по 50 000 евро на калпак земеделец остават спомен. А отвикнахте от работа. Наши шерпи и албанските ви носят раниците.

И не само това. Богатите, тъпи фермери купуваха партийци, назначаваха в огромния бюрократичен апарат свои ептем невежи хора, без елементарен административен капацитет, които не разбираха даже понятията, с които оперират. А високомерно вземаха по 2 хиляди евро заплата, и си пазаруваха българки за домашни робини. Свърши,приятелю!

Приватизацията ще удари и профсъюзите. Ще ги лиши от пари и членове. Ще удари и по партиите – касите им се пълнеха от държавните фирми, когато идваха на власт.

Но приватизацията ще удари най-много обикновения грък – цената на тока, цената на водата, тях няма да ги определя държавата! Ще нарасне цената на транспорта в разпръснатата на малки островчета държава.

Калимерата с великите банки, смятай сили, ще бъде разтурена, приятелю. Те ще спечелят, но може би за ваше добро е! Гърция ще спре да се самозаблуждава: тя не е Велика сила! Да си поеме живота в свои ръце и да си го живее.

Такъв, какъвто си е! Не измислен, ареален, а неин!·

Иван БУНКОВ

[1] приятелю

· калимера – добър ден

Филео - приятел

До общината и обратно

2011-06-08T05:32:00.000-07:00

Милка ДУНГОВА

Провокирана от два материала в бр.96 на вестник „Нов живот”, се хващам като удавник за сламка, защото ме накараха да преодолея колебанието си да пиша или не за нещо, което ме разочарова последните три месеца.

Решението на проблемите в двете публикации – „Улица във Възрожденци като след бомбардировка” и „Близо 1000 глоби за неправилно паркиране в Кърджали”, опира до общината.

За първи път откакто съм в Кърджали, петдесет години, ми се наложи да търся съдействие от общината във връзка с уличното осветление. Чаках пред заключена врата, или ако беше отключена, в стаята нямаше чиновници. По-късно разбрах, че „моят чиновник” в момента го няма, втори път пък бил на погребение, третият път бил излязъл в пенсия. Така и не видях кой е той. Изчаках да дойде друг на неговото място. Няма. Ходя, връщам се, без „светлина в тунела”.

Чиновникът от другото бюро в същата стая, която питах, реши да ме препрати към заместник-кмета Васил Бобеков. При него се влиза чрез секретарка. Отново празни стаи. Вторият път секретарката пак я нямаше, но набрах смелост, почуках на вратата на заместник-кмета и отворих.

В дъното на големия кабинет, вперил поглед в лаптопа, седи той. Не чух „заповядайте” на моето извинение за начина на появата ми, но в движение към него разказах случая. Записа адреса на въпросния електрически стълб, който през целия есенно-зимен сезон не просветна. А внуците ми при сутрешна смяна тръгват в 7 часа за училище, а при следобедна се връщат в 19.30 часа по тъмно. Надеждата за записването на адреса увисна, щом чух „нямаме фирма”. Това е средата на май. „Все още няма фирма, която да възстанови асфалта...по улиците”, получили отговор и в МВР, споделя главният инспектор Иван Бакърджиев във вестника.

А за улици „като след бомбардировка”, както пише журналистката Снежана Горанова в „Нов живот” е сигнализирал многократно. Където има тротоари са или обрасли с трева за косене, или са „подпухнали” от корените на дърветата по тях, а те от своя страна са обрасли с избуяли филизи около дънера (бул.”България” от моста след спортната площадка към т. нар. „Детелина”). Дерето вече не е това, което беше в началото, особено от моста към сондата – буренясало, растат дървета и храсти плюс изхвърлените отпадъци...

Ако хората, от чиито институции зависи решаването на не малкото проблеми на нашия град, тръгнат пеш по улиците му, ще видят още нелицеприятни гледки с амбицията да стане европейски.

А може би героят е в теб

2011-06-03T05:36:00.000-07:00

Думата герой в днешно време като че ли придобива отрицателнен смисъл. Понятието все по-често се омаловажава и се измества в крайно негативна посока.

Още преди години представата за героичен образ се е отъждествявала с личности като Христо Ботев. Може ли днес някой да посочи съвременници, чийто образ да се припокрие с достолепието на революционера?

„Днешните герои” не говорят с уважение за други герои, както някога. Сега се плюят и ругаят, ненавиждат се и се предават едни други.

Днес в думата герой не се влага смисъла за човек със смел и патриотичен дух. Като герои в наши дни изпъкват онези, които носят на много алкохол, карат лъскави коли, обличат скъпи парцалки и имат по няколко жени.

А за героините да не говорим. През какви душевни катаклизми и физически изтезания преминават. То не е удължаване на коси, то не е уголемяване на устни и бюст, не са пайети по дрехите и брокат в косите. И всичко това, за да бъдат в хармония с непресъхващото кранче на заможния си приятел. Разбира се, и за да защитят придобитото напоследък славно име на милата ни татковина Чалгария.

Ако перифразираме сентенцията „Победителите не ги съдят” в „Героите не ги съдят”, това важи с пълна сила за нашите „героични личности”. Само те знаят на какво са били подложени, за да достигнат висшата форма на „героичен стоицизъм”.

И Българийо, да знаеш, че те за теб никога не биха умрели. Ще умрат, но по-скоро от свръхдоза наркотици или заради поредния чифт силиконови подплънки, натъпкани в гърдите им.

А геройството на обикновените хорица? Тези, които се грижат за болните си деца, не се оплакват от ниската си заплата. Кретат по пътя на обречени каузи. Но вижте, все пак се борят с усмивка и надежда. Това са нашите герои, които не забелязваме. Разминаваме се с тях всеки ден, но не ги разпознаваме, защото те не привличат вниманието. Не носят дизайнерски облекла и обувки, нямат часовници за 10 000 евро, защото материалният свят за тях не е привилегия. Впрегнали са усилия в това да осиновяват дете, например, да работят, въпреки че са хора с увреждания, да помагат на другите, макар че на тях никой не им помага. Живеят смислено и пълноценно. Не са вманиачени в идеята да поддържат едно тяло физически и да си топират косата, за да им помага да запазят равновесие.

В цялата немотия и бездушие около себе си доблестните хора съумяват да съществуват, без да са обсебени от идеята за материалното. Нищо, че никой не ги пита как се справят, имат ли нужда от нещо и от някого.

Може би всеки един от нас познава такъв човек. Може би на всеки от нас е заложено да има по един герой в себе си. Някои го откриват, други живеят с мисълта, че са герои, а трети просто се надяват да ги срещнат.

Станислава НЕДЕЛЧЕВА

Шок и ужас! Гърците по-големи комунисти от нас?

2011-06-02T01:31:00.000-07:00

Какво я очаква Гърция, че може там да се стигне до преврат или гражданска война? Ами това, което стана у нас, тихомълком, след промяната – въведена бе шоковата терапия. Автор на прочутата доктрина е чикагският професор Фридман. За стартирането й са необходими само две неща: шок и ужас.Така беше в Чили при свалянето на Алиенде, така беше в Полша при спечелването на властта от Валенса, при Борис Елцин, когато изтрепа с право мерене 500 депутати в руския Бял дом. Така беше в целия Източен блок, така бе след бунта на Тян Нан Мън в Китай. По тия места шоковата доктрина бе въведена, глава по глава, от дебелата тухла на Чикагската школа.

В Англия Маргарет Тачър я използва при Фолклендската криза и разби миньорите.

С две думи доктрината се състои в светкавично раздържавяване на най-значими държавни предприятия срещу отпускане на помощи за държавата. Но това се извършва в неизгодни условия! При кощунствено ограничаване правата на профсъюзите, орязване на социалните помощи, ограничаване на безплатното образование. Икономиката се оставя на самотек, пазарът сам да се управлявава. Както джунглата се управлява по закона на егоизма и силата, така егоизмът на индивида в обществото ще подреди всичко невероятно безпристрастно, като по-големият звяр ще изяде по-малкия. В тази чудна природна картинка според проф. Фридман е съвършенството на капитализма. И държавата може само да я разваля, ако се намесва с разни човеколюбиви намерения.

Ето затова Гърция се бунтува. Там все още има и профсъюзи, здравеопазване, социални фондове, образование.

И двете големи гръцки партии, при идване на власт, използват ресурси на държавните предприятия. Десните не са съгласни на раздържавяване. Затова и не дават своето съгласие за крутите мерки, които иска левичарката Мария Даманаки, а също и социалистът Папандреу.

В момента десните го играят по-комунисти от левите?

А иначе Гърция не може да се върне към драхмите. Няма такъв устав.

Но народът не разбира и тегли масово еврата, да създава шок и ужас! А те водят към едно: шоковата терапия!

Иван БУНКОВ

Децата си отиват от този свят

2011-05-31T07:20:00.000-07:00

На всеки пет часа един родител изоставя детето си. Всеки ден едно дете се самоубива. Стряскаща статистика.

От двете страни на барикадата грозно се гледат родители и педагози. Родителите се оправдават, че нямат време за децата си. Вечер вкъщи се връщат физически и психически изморени. Понякога нервите им не издържат, крещят, наказват ги и с бой. Често пък новородените идват на белия свят нежелани, неочаквано и тежат на семейния бюджет. Най-лесно е да ги захвърлиш на държавата.

Да видим и учителите. От своята камбанария бият тревога, че не могат да овладеят детската агресия. Невъзпитани, нахални, дрогирани, пияни, неграмотни, мързеливи...Можем да изреждаме още.

За държавата какво да кажем. Искаме да има много деца, а нямаме детски градини. Целодневно обучение чак до седми клас ни обещават, но класните стаи отесняха. Замазват ни очите с мижави детски надбавки, с помощи за първолаци, с балове за деца-сираци и инвалиди.

Отиват си децата ни от този свят. Отиват си, защото не можем да ги разберем. Или по-скоро не искаме да ги разберем. И така ни наказват завинаги.

Мария ПУЛЕВА

Срам в синьо или лошо стечение на обстоятелствата

2011-05-16T02:39:00.000-07:00

„Арда”се смъкна на десето място в таблицата и пет кръга преди края на шампионата кърджалийци имат минимални шансове да се класират в топ 8. Лошата серия, в която е изпаднал тимът, няма как да не поражда тревога и безпокойство и да не ни накара да си задаваме въпроси от рода: „В криза ли изпадна отбора или това е лошо стечение на обстоятелствата?”.

Вглеждайки се обаче по-внимателно във всяка една от последните пет загубени срещи на „Арда”, трябва да признаем, че като изключим поражението в Гълъбово, което си беше напълно заслужено, в останалите двубои „сините” дадоха максимума от себе и никой

няма право да обвинява момчетата

на Петър Бумбаров в липса на желание за игра. Особено ясно това се видя в срещата с Ботев, срещу който кърджалийските футболисти излязоха пределно мотивирани и играха така, сякаш се бореха за живота си и принудиха лидера в класирането цяло едно полувреме да играе пред собствената си врата, бранейки резултата.

Местните запалянковци обаче пропуснаха да видят последните два мача на своите любимци, в които нашите играчи откровено бяха ощетени и оттам получените резултати не отразяват по никакъв начин случилото се по терените в Казанлък и Асеновград. От седем попадения в нашата врата, четири са от 11-метрови наказателни удари, а един е от явна засада.

В същото време на „Арда” не бе позволено да играе футбол при гостуването си на Розова долина, където

съдийските безумия

започваха оттам, че рефера позволи на домакините да покажат най-доброто от кикбокса и завършиха с отсъждането на несъществуващи дузпи срещу „сините”. Аналогичното се получи и в двубоя срещу Асеновец, където според рефера, ако играч се намира зад защитата, той не е в засада…За измислените дузпи няма смисъл да говорим – те се превърнаха в дежурни за отбора.

С една дума, тревожната тенденция да не се свири „чисто” при гостуванията на „Арда” продължава с пълна сила и е очевидно, че поне до края на сегашната кампания на „сините” в първенството ще бъде така.

„Освен грешките, които допуснахме в тези двубои, бяхме и жестоко ощетени в последните си два мача. При 1:0 срещу Асеновец реферът отсъди 11-метров наказателен удар срещу нас, който изненада дори домакините, а след мача момчето, което падна за дузпата, призна, че такава е нямало”, заяви капитанът на „Арда” Ахмед.

„В два мача – четири дузпи срещу нас, два гола от засада, ритане…За каква дупка тогава може да говорим? Просто така се стекоха нещата”, каза Петър Бумбаров.

„Арда” не се намира нито в криза, нито в някаква дупка, а чисто и просто кърджалийци станаха жертва на някои обстоятелства. Не може обаче да не отбележим и нещо друго, а именно случващото се извън терена. Ситуацията, в която изпадна клубът преди старта на пролетния полусезон, е патова и със сигурност даде своето отражение върху представянето на отбора. Пето място през есента, десето през пролетта – и за най-предубедения привърженик на отбора е ясно, че

вътрешните размирици

„помогнаха” да се стигне дотук. В крайна сметка единственият шанс за всички е да бъде намерено подходящото решение на ситуацията.

„Надявам се, на Общото събрание на клуба, насрочено за следващата седмица, да се вземе възможно най-доброто решение за „Арда” и в крайна сметка точно това очакваме да се случи – аз и моите съотборници, а и цялата футболна общественост в Кърджали го желаем силно”, допълва капитанът на „сините”.

Двубоят в неделя срещу „Левски” Карлово идва може би в най-подходящия момент за всички любители на футбола в Кърджали. Гостите не са от отборите, които биха затруднили кой знае колко футболистите на „Арда”, за които една победа ще бъде чудесен повод да пооправят самочувствието си и да заминат следващата седмица за Чирпан в добро настроение, където спокойно могат да развият евентуалният си неделен успех.

Елате и ни подкрепете!

„Аз и моите съотборници призоваваме всички любители на футбола в Кърджали да дойдат на стадион „Дружба” и да ни подкрепят срещу Левски, така, както го направиха срещу „Ботев” Пловдив. Ние от своя страна им обещаваме да покажем добра игра и да ги зарадваме с победа”, не случайно капитанът на отбора Ахмед се обърна към местната футболна общественост.

Николай ГАВАЗОВ

Приветлив Кърджали с тоалетна за кучета

2011-05-05T02:26:00.000-07:00

Интересни идеи се раждат за доброто бъдеще на Кърджали. Част от съгражданите ни предпочитат да прокарват „гениалните” си хрумки сдружено и организирано.

От Движение за национално единство и спасение – ДНЕС, например, са изпратили четири конкретни предложения до кмета Хасан Азис за „подобряване качеството на живот в нашата община”. Идеята се родила във връзка с изследването, според което Кърджали бе посочен като най-лошо място за бизнес в страната. След като първо посочват, че са абсолютно несъгласни с класацията, от ДНЕС предлагат на кмета на Кърджали:

· Разискване на проблема с междублоковите пространства и превръщането им в спортни и детски площадки и места за отдих.

· Решаване на проблема с маркировката на пешеходните пътеки на възлови и опасни за хората места и на пътните артерии в града.

· Ограничаване, контрол и решаване на проблема с безпризорните кучета.

· В парковете да бъдат обособени обществени тоалетни за домашни любимци, а собствениците им да бъдат задължени да ги пазят в приветлив вид /парковете, не тоалетните/.

Дали кметът ще обърне внимание на тези предложения, не знаем. Сигурни сме обаче, че идеята да запретне ръкави и да обособява тоалетни за кучета едва ли ще го вдъхнови до такава степен, че да забрави, че в Кърджали май не останаха WC-та за човеци.

Правилният избор се прави от правилни хора

2011-05-02T06:17:00.000-07:00

Милка ДУНГОВА

По повод на публикуваното

...Хората не са глупави, но за съжаление политиците продължават да ги подценяват. С този извод приключва интервюто „Румен Христов е правилният избор” с лидера на СДС в Кърджали Дора Христова в „Нов живот”. Не става ясно тя от кои е, но ми напомни за фразата на Надежда Неински – ние политиците и хората.

Правилен или не, изборът на кандидат-президент си е на СДС. Моето възражение се отнася до противоречията в характеристиката на кандидата за президент и плагиатството на изводи относно образа на един държавен глава.

Г-н Р. Христов е представен с богата политическа и административна дейност – секретар и съветник на двама десни президенти, министър и зам.-министър, а бил неизвестен на широката общественост, но пък бил на европейско ниво. С тази кандидатура СДС доказвал, че имат качествени нови хора, предпазвайки се от упрека, че нямат свежа кръв и разчитат на старите муцуни. Другото преимущество на г-н Христов е, че бил икономист, а не историк и ще може „да тропне на масата”.

Изводите на лидерката: Президентът не трябва да е само на демократите, той трябва да е на всички българи. Един президент е образът на нацията, той ни представлява навсякъде. И трябва да разбира за какво точно става дума! Ако президентът е ляв, ще държи на връзките ни с Русия...като 16-та република! Ако е десен, ще обърне поглед към Европа, където ни е мястото...Но това вече е факт, г-жа Христова, а не нещо предстоящо.

И тъй като хората не сме глупави си позволих този коментар, за да не ни подценяват политиците.

Искам запор върху Алчността

2011-05-02T03:44:00.001-07:00

Нито е празнично, нито весело! Колко са усмихнатите хора, които срещнахте днес? Чухте ли добра дума? Подариха ли ви цвете, просто така, за радост?

Защо навръх Великден щъкаме с празни погледи и празни торбички? Защо се чудим как да срещнем родата? Как да се порадваме на внуци, а трапезата ни да е празнична?

Защо не е ведра душата? Защо буца като камък е заседнала в гърлото? Един ден ще изскочи. Страх ме е! Може да улучи най-милото! Децата!

Затова искам запор върху Алчността!

Не е от хубаво! Но е за хубаво!

Срам ме е за всичко, което ще кажа за европейското ни настояще. Най-бедни сме! Най-неграмотни! Младите бягат! Презглава се спасяват в чужбина!

Обезкървява се земята ни! Празни къщи, празни ниви... Простотия до шия!

20 години омраза! Корупция! Унижение! Разруха!

Не ви харесва картинката, нали?

Затова питам: Защо търговците по традиция ни скубят празнично. Защо работодателите стискат за гушата работника? Трета година не могат да издумат за повече от 240 лв. заплата. Браво! Та това са грошовете ви само за закуска?!

А цените хвърчат нагоре, по европейски.

Да питама ли за онези 800 000 пенсионери с по 136 лв. Чист геноцид, господа управници!

Добре е да си спомните приказката за оня син, дето хранел баща си в копаня. Всичко, което сториш, се връща!

Защо бизнесът е срещу Закона за управление на отпадъците? Ако се прилага, може да спре кражбите на кабели, железопътни релси, пътни знаци и тем подобни, които застрашават човешки живот.

Отговорът е прост: Има още за разфасоване в тази държава.

Защо пишман партии лапат от данъците ни? Като са толкова многолюдни, да си живеят колкото искат от членски внос!

Как така безчестието, безочието, парвенющината и грабенето днес считаме за геройство? Празнодумството – за можене! Безнаказаността – за свобода. Оцеляването – за живеене.

Е, затова искам запор върху Алчността. Не я ли озаптим, няма да има Велик Ден ни за нас, ни за децата ни.

.........А България дали /ще/ я има?!

Снежана ГОРАНОВА

Първи май! Чий е този ден?

2011-04-29T04:51:00.001-07:00

Снежана ГОРАНОВА

Първи май! Чий е този ден? Ден на труда и на международната работническа солидарност. Това е Първи май! На този ден в света отбелязват икономическите постижения. Почитат съграденото! Радват се на произведеното и на всичко сътворено отчовека.
На този ден не е задължително да има шествия и фанфари. Важно е работниците да не забравят, че трябва да са солидарни. Да се подкрепят помежду си. Когато правата на едни са нарушени, всички да са до тях. Това е апелът на лидера на „Подкрепа” в Кърджали Магдалена Ахчиева в навечерието на Деня на труда.
Защото 125 години след окървавения протест на над 300 000 работници в Чикаго на 1 май 1886 г., които поискаха 8-часов работен ден, се нарушават трудови права, още има роби на труда. И днес наети не получават заплати с месеци. Работодатели не плащат за извънреден труд. Изхвърлят работници на улицата без никаква гаранция, че ще получат заработеното, казва Ахчиева.
Притеснени сме, правим всичко възможно, за да няма съкращения във фирмите. Нови работни места не се очакват. Притеснени сме, че минималната заплата от 240 лв. е вече оглозгана от инфлацията. Настояваме за увеличението й. Цените растат. Уж сме в Европейския съюз, а не се чувстваме европейци, категоричен е председателят на КНСБ в Кърджали Иванка Караколева.
Даваме на съд правителството за това, че самоволно, без да преговаря със синдикатите, реши да замрази заплати и пенсии до 2013 г. Ако през това време влезем в Шенген, много трудно ще стане увеличаването им и още дълго ще сме на опашката по доходи сред европейските държави, заяви Ахчиева.
Затова пък сме в челото на статистиката за опасни и нездравословни условия на труд. Повечето български работодатели постоянно се оправдават за ниските заплати с ниската производителност, а не правят нищо да съхранят здравето, да осигурят отдих за работниците си, както е в цивилизованите държави, коментират синдикалистките.
Когато бях в Гърция по повод затварянето на „Булфанко” в Кърджали, разбрах, че там шивачките също стачкуват като нашите, но получават по 500 евро месечно от държавата, нищо че „Булфанко” е частна фирма. Това се нарича държавна социална политика. Управниците на Гърция знаят, че работниците са гръцки граждани и трябва да се погрижат за тях.
При нас не чуват синдикатите, дори това, за което сме се договорили с управляващи и работодатели, се преиначава и се вземат други решения. Нито парламентът, нито правителството искат закони, които да се изпълняват и да гарантират нормален живот на хората в България, коментира тя.

Изселниците ще обичат колкото ги обичат

2011-04-28T08:29:00.000-07:00

Предстоят избори и в Турция, но нашите изселници и там не са доволни засега. Централната избирателна комисия оповести списъците на кандидатите за Народното събрание /Меджлиса/. Изселници са включени в избираеми позиции само в Партията на националистическото движение (ПНД) с лидер Девлет Бахчели. Деветима кандидат-депутати имат шансове да спечелят.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) заложи на двама нашенци и ги постави на избираеми позиции в списъка си. В Бурса Мустафа Йозтюрк, чиито родители са от Джебел, е сигурен депутат, защотото е втори в листата на партията. За разлика от Истанбул и Измир, изселниците в Бурса предпочитат да гласуват за ПСР.

Лидерите на изселническите организации са недоволни, че нашенци не са включени на избираеми места в кандидат - депутатските списъци. Лидерът на най-голямата и влиятелна изселническа организация „Балгьоч” - проф. Емин Балкан казва, че и на миналите избори не са били поставени на избираеми позиции, но въпреки това пак са подкрепили политическите партии.

Професорът сега пита дали пак ще е същото. И посочва - „ще обичаме партиите, колкото те ни обичат”.

Каква дата е 20 април?

2011-04-21T02:42:00.000-07:00

Красимира НЕШЕВА

Дали имате идея каква дата беше вчерашната? Въпросът ми към кърджалийци не е риторичен. Ако беше такъв, щеше да съдържа отговора. Но бих желала да го чуя от вас. Каква дата беше вчерашната?

На 20 април преди 135 г. избухва Априлското въстание. Копривщица, Панагюрище, Клисура, Стрелча, Брацигово, Перущица, Батак … Помним историята.

През целия ден вчера в цялата страната отбелязваха годишнината. Изложби, концерти, рецитали, поклонения пред паметници в Кюстендил, Добрич, Бургас, Варна, Шумен. Организатор по правило са общините. Но не и в Кърджали. Нищо такова не се случи. Нито едно цвете не беше поднесено. В Кърджали паметник на априлци нямаме, но имаме паметник на Левски, а Апостолът стои в основата на подготовката на въстанието.

Поне в Регионалния исторически музей може да бъде видяно как са изглеждали Георги Раковски, Любен Каравелов, Захари Стоянов, Бачо Киро и други велики възрожденци благодарение на гостуваща изложба.

Знаете ли кога е последното честване в Кърджали на това съдбоносно в историята ни събитие? Преди 5 години. Тогава по инициатива на местната БСП-структура се състоя митинг-заря. И толкова.

Когато запитах в общината защо се получава така, ми бе отговорено, че отбелязването на Априлското въстание не влиза в културния календар на Кърджали. Можело да се помисли по въпроса, стига от Консултативния съвет по култура към общината или от комисиите по образование и по култура към Общинския съвет да направят съответното предложение. Такова обаче досега не е постъпвало. Обясниха ми, че видите ли Априлското въстание нямало нищо общо с Кърджали, т.е. да си го отбелязват някъде там в Копривщица, Панагюрище, Клисура.

Като майка на 3 /трима/ четвъртокласници всяка вечер преговарям уроците по „Човекът и обществото” и знам, че събитието от април 1876 г. е включено в учебната програма. На хартия. На практика има огромен риск децата ми никога да не разберат защо е толкова важно Априлското въстание. В Кърджали за него не се обелва и дума. Как точно да им го обясня...

Ако нямаше Априлско въстание и последвалото го зверско потушаване, потресло целия цивилизован свят, нямаше да има Освобождение и Нова Българска държава. Ето това някак си ще трябва да им обясня на тримата 10-годишни у дома.

По нов стил избухването на Априлското въстание се отбелязва на 2 май. Както на 20 април, така и на 2 май в Кърджали тържество за годишнината няма да има.

Семейното гнездо и нашите птичета

2011-04-15T07:15:00.000-07:00

Доц. д-р Касим ЮНУЗОВ

Неотдавна ни порази един трагичен случай с едно седемнадесетгодишно момче Джюнейт от Езиковата гимназия в Кърджали. Няма да анализираме, нито ще коментираме станалото. Нека да ни послужи само като повод за размисъл. Като бивш университетски преподавател, посветил целия си живот на обучението на бъдещите учители, и на основа на натрупания опит и немалко впечатления и в качеството си на баща искам да споделя мнението си по някои проблеми на семейното възпитание.

Никъде не поставят имунизация срещу подобни негативни явления. Вероятността те да се случат пак, в друго време, на друго място, в друго семейство никак не е малка. Най-силно ни впечатляват и разтърсват случаите с фатален край. На тях и медиите отделят много повече (дори от нужното) внимание. Да не си затваряме очите.

В много семейства поради грешки във възпитанието системно се нанасят физически и психически травми, които провалят целия живот на стотици деца. Но ако ние като родители, анализирайки поведението си, навреме открием и осъзнаем своите пропуски, убеден съм, че максимално може да се ограничат грешките и последиците от тях. Колкото и да се опитаме да отхвърлим, прехвърлим или смекчим своята вина за някои лоши прояви на децата, главната отговорност за всичко, което става в семейството, е на нас, родителите.

Защо като родители се затрудняваме при управлението на тази най-малка социална единица в обществото - семейството? Та нали в него сме ние -родителите и най-скъпото, което имаме - нашите деца. Къде грешим и какви са грешките ни?

Семейното възпитание е специфичен процес, който протича в семейната среда. В него участват родители, братя, сестри, прародители. Средата е не само физическото обкръжение, а всичко онова, което отделните индивиди, обединени в роднински връзки, носят в себе си като характери и личности. Главното съдържание са взаимоотношенията между тях, които съставляват психоклимата в семейството. Той има важно влияние върху децата и е основен вътрешен фактор в семейното възпитание.

Най-общо семейният психоклимат е система от връзки и отношения между хора, обединени с роднински връзки, чувствата, вниманието, грижите, обноските, комуникациите между тях, които допринасят за тяхното формиране като личности, както и за реализацията им в обществото. В зависимост от характера, насоката и начина на въздействие той може да бъде здравословен и нездравословен психоклимат.

Здравословният психоклимат предполага взаимна обич, уважение, хармонични комуникации, които почиват на емоционално единомислие и общи решения на семейните проблеми. Отличава се с положителни нагласи в обноските между членовете на семейството, с топлия и приятен език в общуването, с добронамереност, търпимост и спокойствие в семейната среда.

Психоклиматът служи да задоволява най-насъщните психически нужди на детето, без които е немислимо пълноценното му развитие като личност. Смятам, че грешките и слабостите, които допускаме като родители, са повече по линия на начините и формите на задоволяване на децата ни с тези изключително значими психически нужди. Ще се спрем накратко на такива психически нужди като обич, уважение, изслушване, търпимост, ръководство.

Най-важната, най-естествена нужда е

ОБИЧТА

Подобно на храненето, обличането и подслоняването, тя трябва постоянно да задоволява детето. Обичта може да се изразява зрително, слухово, чрез погалване. Трябва да я изразяваме чрез подходящи думи, с милувка и усмивка. Да бъдем заедно с детето, да се чувства то обичано. Понякога стотици думи нямат ефекта на едно прегръщане, помилване по главата. Много е важно обичта да се дава искрено и безусловно.

В много семейства децата не получават достатъчно обич, родителите не знаят и не умеят да я дадат и да я показват. Най-често срещаните крайности са или много студено държание или разглезване /разлигавяне/ на децата. Определени среди с по-добро финансово състояние, в знак на обич, по повод и без повод подаряват на децата си скъпи подаръци или големи суми пари. Често по този начин демонстрират материалното си благополучие.

Но и при искрено направените жестове възпитателният ефект не винаги е положителен. Те крият и не малко рискове. Скъпите подаръци вместо да стимулират детето към по-добри изяви в учението, спортните или други занимания., могат да му влияят отпускащо и демобилизиращо. Когато разполага с повече пари, детето може да бъде тласнато към някои зависимости като хазарт, наркотиците и др.

Най-добре е подаръците в знак на обич да бъдат съобразени с възрастта и най-вече с потребностите на детето. Признак на слабост е да натякваме на детето за направените жестове и грижи за него. „Виж какви подаръци ти купуваме, а пък ти нищо не правиш, за да ни зарадваш”. Намирам го за изключително грозно като поведение на един родител. Съществуват други по-подходящи начини да изразим недоволството от неговите недобри резултати.

Много близко и свързано с обичта е

УВАЖЕНИЕТО

То изисква търпимост към избора на детето, зачитане на неговите лични предпочитания, на чувствата и мислите му. Включва спазване на някои обикновени изисквания. Например да почукаме на вратата преди да влезем в стаята му, да искаме разрешение, за да пипаме вещите му. Така повишаваме честолюбието и достойнството му.

Къде грешим? Някои от нас пренебрегват факта, че децата могат да имат свои предпочитания, различни от нашите. С това показваме непростимо елементарно мислене и егоизъм. То е в противовес с всякаква логика, несъвместимо с наука и морал. Нито е възможно, нито е необходимо нашето дете във всичко да ни подражава, във всичко да прилича на нас. Ако, например, обичаме футбола, то може да предпочете волейбола. Ако имаме слабост към политиката, то може да има влечение към спорта или към нещо друго. Детето е различно от нас, има своя специфична индивидуалност. То е личност, която прилича на себе си. Оставайки глухи и чужди към неговите мисли и чувства, го оскърбяваме дълбоко.

Много родители нямаме доверие към предпочитанията на своите деца. Мислим, че най-правилният избор, свързан с техния живот и учение, можем да направим само ние. Ръководейки се единствено от своите желания и болни амбиции, някои родители еднолично избират и решават какво ще учат потомците им, без оглед дали децата имат влечение към избраната професия, дали притежават необходимия потенциал и други качества. Подобно незачитане на мнението и предпочитанията на децата може да причини дълбоки травми в тяхната психика.

Много съществено, с голям психически заряд е

ИЗСЛУШВАНЕТО

Всички хора имат нужда да бъдат изслушвани. Най-важно изискване тук е безусловното приемане на личностната индивидуалност на този, с когото комуникираме. От значение е да изслушваме детето без предубеждение, без задни и лоши помисли. Така то получава послание: „Ти си достоен за изслушване”.

Обикновена практика е, обаче, да изслушваме децата си предимно при някаква тяхна проява. А става дума за обичайно изслушване, свързано с всекидневието, за да чуем мнението им по някои въпроси, засягащи тях и семейството. Често омаловажаваме това и не благоволяваме да ги изслушаме. Подобно лекомислие може да ни попречи да ги опознаем по-добре.

Поради тази и други допуснати грешки, смея да твърдя, че една немалка част от нас, родителите, не познават добре децата си. Не познаваме насоките и областите на техните интереси и наклонности, нямаме почти никаква представа за интелектуалния им потенциал и още много други съществени техни качества. Затова действаме стихийно и неадекватно. Това също поражда неприятности и конфликти в семейството.

В системата от психологически нужди съществено място заема проявата на

ИНТЕРЕС КЪМ ДЕТЕТО

Това означава да бъдем чувствителни към физическите и психическите му потребности. Проява на интерес към личността му радва всеки. За децата тя е още по-значима. Изпитват нужда от интерес и внимание към себе си. Нужно е да отделяме на време за това. Да бъдем с децата си означава, да бъдем при тях с цялото си съществувание. Като изслушаме паднало и наранено дете, след което го прегърнем, то получава послание: ”Аз имам опора, аз съм ценено и обичано”. Дали „нахранваме” достатъчно добре децата си с тази особена важна „храна”? За съжаление и тук изпълняваме задълженията си непълноценно, под необходимото.

Като се оправдаваме с ограниченото свободно време, не проявяваме нужния интерес и внимание към децата си. Диалогът ни се върти около няколко въпроса: „Как върви училището, имаш ли слаби оценки и колко лева искаш?” Повечето живеем с мисленето нали нямат някакви лоши прояви, защо да губим време с излишни разговори.

Тази логика не само че никак не е правилна, а и е твърде опасна. Значи чакаме да се случи нещо, за да повишим вниманието и подобрим интереса си към тях. Но тогава ще бъде доста късно. Въпросът е да изпреварваме събитията, да не даваме възможност да се появи нежеланото.

Безмълвието и бездействието е лошо предзнаменование. Щом чакаме, то ще се появи рано или късно. Това е закономерност. Общуването, действието, въобще деятелността пък е добро предзнаменование. Това отдалечава и отблъсква лошото и улеснява появата на доброто, положителното. Това също е закономерност на живота.

Оправдаваме се с ангажименти по осигуряването на прехраната на семейството. Наистина живеем в много напрежение. Огромните усилия и притесненията около обезпечаването и задоволяването на най-насъщните нужди на семейството изяждат много голяма част от времето ни. Въпреки това можем и трябва да намерим време за внимание и интерес към децата си. Откъде намираме време за срещи и разговори с приятели по кафенета и барове? Явно въпросът е до желание и добра воля.

Не осъзнаваме и не отчитаме едно много важно обстоятелство. След демократичните промени у нас сме в съвсем нова, невиждана и непозната преди ситуация. Почти безпрепятствено се ширят престъпността, хазартът, наркоманията, разюзданост в областта на моралните норми. Това усложнява семейното възпитание с оглед предпазването на децата от застрашаващите живота им пороци.

ТЪРПИМОСТТА

или толерансът е психическа нужда от по-друго естество. Свързана е със свободата, която се предоставя на децата. Тя не е неограничена, а в рамките на правилата и ценностите на семейството. В цивилизованите семейства децата не правят това, което им хрумне, и не им се дава такава възможност. Родителите имат изисквания към тях. Когато прекрачват границите, децата биват предупреждавани. Ако не зачитат предупрежденията, се прилага здравословно принудително съобразяване с тях.

В един здравословен психоклимат свободата и отговорността вървят ръка за ръка. У детето се развива вътрешна дисциплина и отговорност. Тук трудността е в намиране на мярата. В едни семейства децата се ползват с по-голяма свобода, в други са твърде ограничавани. Въпросите за това къде децата могат да ходят, къде не могат, какво могат да правят и какво не могат, са въпроси на ценностната система на семейството.

Мисля, че принципното и кардинално решение налага по достъпен за децата начин открито и спокойно в семейството да се обсъждат всички проблеми, свързани с опасностите около децата и тяхната сигурност. Грубата, строга и самоцелна забрана не само че не решава проблема, а „хвърля масло в огъня”. Да не забравяме и това, че забраненият плод е най-сладък.

РЪКОВОДСТВО

Детето изпитва нужда да знае границите на това, което може и умее да направи. При опасни случаи то иска да бъде направлявано. Децата не могат винаги да се справят с всичко. Въпреки това винаги имат желаят да се преборят с трудности, които дори не отговарят на възрастта и на силите им. Много пъти не успяват в начинанията си и се налага да бъдат направлявани.

Грешките, които допускаме тук, са или ги изоставяме в някои тежки моменти, или пък под претекст, че няма да успеят или че им липсват достатъчно сили, не им възлагаме никакви ангажименти. Така не помагаме, а пречим на детето. Необходимо е в рамките на неговите сили и възраст да му възлагаме подходящи задачи, да го следим и при нужда да го направляваме.

Най-важната дейност на детето в живота е

ИГРАТА

С нея детето се подготвя за живота. Не бива да я възприемаме като губене на време. Тя има извънредно важни функции, развива ума на децата, учи ги на другарство, взаимопомощ, солидарност, комуникации. С игра се развива психиката на детето.

Изводът е, че психоклиматът имат решаващо значение в цялостното изграждане на детето като личност. Пропуските и слабостите по линия психически нужди не остават без последици и причиняват сериозни дефекти в неговото развитие. По отношение на собственото Аз, у него може да се развие съзнание за неоцененост, да се отвори празнота в неговата индивидуална същност. За да избяга от проблемите, дете търси различни зависимости (наркотици, хазарт, насилие, кражба и др.)

Така нездравословният психоклимат в семейството нанася сериозни вреди на детската психика. Психическите разстройства с корени в детството се лекуват много по-трудно. Те са в основата и на много болести в организма на човека. Затова е недопустимо подценяването на психическите фактори и обстоятелства във възпитанието на децата.

Братя сме, но кесиите ни не са сестри

2011-04-12T04:06:00.001-07:00

Изключеният от Движението за права и свободи реформист Касим Дал след първата среща с привържениците си в столицата проведе и втора в Търговище. Предстои среща и в Кърджали. Но отсега масата, подкрепяща възгледите му за реформи в ДПС, се разцепи. Едните искат да сформират нова политическа формация, а другите са против. Според първите желаната промяна отдолу нагоре е невъзможна, защото партията се управлява еднолично и всеки инакомислещ моментално е изключван от редиците й. Вторите пък вярват, че ще променят ДПС отвън, без да има разделение, както обичат да се изразяват.
Лидерът им Касим Дал засега не фиксира точно кое мнение подкрепя, но не изключва възможността да бъде създадена нова партия, която да е алтернатива за турците.
Наблюдатели подкрепят твърдението, че Дал непременно ще си направи нова партия, защото при сегашното състояние на ДПС просто няма как да се промени нещо нито отгоре надолу, нито пък обратно.
Дали Дал ще основе нова политическа партия, укротител на недоволните, ще стане ясно скоро.
Ако сме братя, кесиите ни не са сестри.

Побългарихме ли църковния празник?

2011-04-11T06:10:00.000-07:00

Предстои ни да посрещнем Възкресение Христово, което за православните християни е най-светият и най - голям църковен празник. На Великден се ядат яйца, козунаци, курабии, баница, слага се край на дългия пост, но по черковните канони никъде не е казано, че може да се консумира и агнешко месо! То се яде едва на Гергьовден, когато е денят на овчаря и на храбростта. Тогава се коли първото родено мъжко агне, дава се първият курбан.

Само че в криво разбраната българска демокрация кой ще ти спазва традициите?!

Напоследък слуховете за шап и за липсата на износ на агнета целят да изплашат тотално купувачите и продажбата на края да е минимална. Много от търговците искат европейска цена, но те забравят, че доходите ни не са европейски. А абсурдната идея на министъра на земеделието да се обединяват семейства и заедно да си купят агънце, едва ли е приложима. Безпаричието е отчуждило българина. Освен това не всички желаят да празнуват заедно.

Така щем, не щем ще трябва да се върнем към истинските традиции, които гласят на Великден - яйце и козунак, на Гергьовден - агнешко, а чак на Петровден се коли петел. За това народът казва светъл ден Великден, а още по-светъл Гергьовден!

Димитър ПЕТКОВ

Бунището в нас

2011-04-08T07:39:00.000-07:00

За пролетта винаги пишем цветно. И тя е такава! Но при условие, че гледаме само към кичестите дървета и храсти в жълто, бяло, розово, лилаво. Наведем ли глава, бунището е в нозете ни - по нашата си улица, тротоар, градинка. Настанило се е под терасите.

Безхаберие, безотговорност и безкултурие усмърдява живота ни пролетно, есенно, зимно, лятно. Все сме си тъка! Тънем в опаковки от кроасани и вафли, обелки от банани, огризки и какво ли не. Спъваме се в кашони, бутилки, стари обувки, дори в електрическа печка, хвърлени ей така от балкона. И няма блок или кооперация без идилията от разноцветни найлонови торбички наоколо, пълни с боклук. Няма пейка в парка или пред блоковете без купища люспи от семки. Защо ли?

Бунището е в нас, господа граждани и селяни! Из красивите Родопи не остана дере, поречие или просто крайпътна канавка, които да не са превърнати в сметище. Вони на мърша всяка гледка! Мръщим се! Ругаем държавата.

Да ме прощавате, няма държава по света, където до всеки дом да има метач. Но контролът е железен! Не се помайват дори за един фас. Мърсиш! Плащаш яко! Глобите, предвидени от община Кърджали, според мижавите ни доходи, гонят рекорди. 1 000 лв. за замърсяване с битови отпадъци или пък 50 000 - за строителни на тротоара?

Браво! Но никой не е глобен! Будното гражданство мълчи? Не ще да „топи” съседа. По- лесно е да напсува държавата. Не са потрошили крака и чиновниците!? Да бяха завардили един-двама, да им треснат поне по 300 лв. Със сигурност ще стреснат стотици. Защо ли? Защото чистенето не е еднократен акт, както сме го измислили. Пролетно! То е постоянен тест за вътрешната ни чистоплътност.

Забелязвате ли, от няколко дни работници от чистотата и от „Титан- Клинър” са се юрнали из града. Може и да ни стане истински цветно и пролетно. За колко дни зависи от нас!

Снежана ГОРАНОВА

Да почистим Кърджали за... петилетка!

2011-04-06T00:49:00.000-07:00

Успехът и неговата цена

2011-04-05T01:22:00.000-07:00

Всеки човек си има някакви цели и очаквания от живота. Било то семейно огнище, кариера, собствен бизнес или просто място на уединение и комфорт.

Успехът има безброй превъплъщения, които са индивидуални за всяка една личност. Най - важното при него е да е заслужен. За съжаление, в наши дни е много трудно да постигнем всичките си цели. Ако се зачудим докога ще продължи борбата в името на успеха ни, значи нещо не е съвсем наред и тогава животът става твърде сложен.

Седя си и се замислям за всичките си постижения досега, а най - вече за цената, която съм заплатила. Да, вярно е, всичко, което съм си пожелавала, се е сбъднало, но понякога си казвам, че не е имало смисъл да полагам толкова усилия и да загубя толкова много. Не мога да реша дали успехът винаги си струва или всъщност е един далечен блян, който ни изглежда толкова бляскав, само защото още не го притежаваме.

Щом постигнем определена цел, над която сме се трудили дълго време, тя вече не ни изглежда така недостижима , а трънливият път, който сме извървели до нея, остава в миналото, а радостта от постигнатото се губи.

Затова си задавам въпрос, който мъчи много млади хора: Колко далеч бих стигнала в името на успеха ми? Преди няколко години бих казала, че съм готова на всичко. Но откакто прекарах определено време, живеейки на различни места, опознавайки нравите и преживяванията на хора с разнородни характери, събрах достатъчно житейски опит (колкото и нелепо да звучи това за едно 19-годишно момиче), за да си дам сметка, че понякога успехът не е всичко.

Започнах да се замислям за хората, които се радват на всеки един изгрев, на всяка една усмивка на любимия или просто на всяко едно вдишване, защото са благодарни, че съществуват. Поради тази причина някои автори наричат Алеко Константинов "Щастливеца", тъй като той е казал, че човек трябва да се радва дори и на най-малкото, да оценява незначителни на пръв поглед неща, като удоволствието от една изпушена цигара.

Обмисляйки подобни житейски примери, се връщам на въпроса докъде бих стигнала в името на успеха си, и ето, че в съзнанието ми изниква следващ въпрос: А струва ли си? Дали, всички ние, хората с мечти и надежди, трудни за постигане цели и всекидневни неприятности, сме готови на саможертва в името на постиженията? И най- вече, защо имаме готовността да се жертваме заради някакъв успех. Не погубваме ли по този начин самото щастие?

Та нали това е смисълът на постижението - удовлетворението накрая... Когато човек се стреми към нещо и се съревновава непрестанно, радостта от постигнатото наистина се обезсмисля. Заедно с похабените нерви, изтормозената психика и пречупения човешки дух. Отдаваме се на апатията - безразличието към всичко и всички.

Тогава какъв е смисълът да се борим за нещо, което няма да задоволи душевните ни потребности? Нима си струва да продадем или изтощим душите си в името на този успех? Не мисля, тъй като в живота има много по-стойностни неща. Например семейството, любовта, човечността и съществата, които ни карат да сме истински щастливи и да се усмихваме.

Но за съжаление, мнозинството не е на това мнение и би рискувало и променило абсолютно всичко заради бъдещите си постижения. Хората, които умишлено се променят, за да постигнат определена цел, ми изглеждат жалки.

Навремето имах една приятелка, която винаги искаше да прилича на другите. Нейната основна цел в живота беше да е една от "готините". Започна да се сприятелява с младежи от определени групи, да се облича предизвикателно, дори промени начина си на говорене. В един момент я вълнуваше само каква новост да включи във външния си вид, в речника или в поведението си. С течение на времето вече не беше същата. Превърна се в напълно различен човек от това, което познавах. Оттогава насам спрях да се виждам с нея, вече нямахме нищо общо.

Какъв беше смисълът? Сега тя има своя успех, присламчи се към социалните слоеве, към които се стремеше така упорито. Но на каква цена? Не питайте. Пример как успехът може да се превърне в падение. Особено за младите хора, които се чувстват отхвърлени и неразбрани.

Ако човек е податлив на влияние, стремежът към успех може да го отведе по много мрачни пътеки. Например, безброй малолетни момичета проституират, за да постигнат финансов комфорт, независимост и свобода. В повечето случаи това се дължи на липсата на сигурност в семейството, може ситуацията у дома да е така непоносима, че искат да се спасят по всевъзможни начини от нея. И преди да се усетят”свободни”, се превръщат в робини.

Девойките си мислят, че ако имат пари и богати "спонсори", вече имат всичко и няма да им се налага да се връщат при бащата - алкохолик, който ги бие, или майката, която не я е грижа за живота им. В света на лъскавите дрехи, скъпи коли и заведения няма тъга за тези момичета, тяхната мъка е удавена в литрите изпит алкохол. Нищо, че в малките часове на нощта, когато трябва да спят на топло у дома, те продават телата и душите си.

След време някои осъзнават колко много са сгрешили в преценката си за успех.

Когато ни води стремеж въз основа на покварена представа, се заблуждаваме, че той е истински, а всъщност е една илюзия. Като стара захаросана ябълка - отвън изглежда примамлива и сладка, но отвътре е разядена и гнила. Същото е и в душите на момичетата, които споменах. Илюзията, че животът е една игра, просто забавление, свършва. Ако светът ги отрезви, ще се вгледат дълбоко в себе си и ще осъзнаят колко изгнила е тяхната сърцевина.

Мисля, че тогава не остава никаква сладост или удовлетворение от постигнатия успех, защото заплатената цена е била твърде висока.

Вярвам в кармата, т.е. че всичко на този свят се връща. Ако наистина полагаме усилия в името на постиженията, те ще ни сполетят, независимо дали под формата, която сме си ги представяли или по съвсем различен начин. Този, който се труди упорито, ще жъне успехи все някой ден. Но смисълът на живота преди всичко е щастието. Затова трябва да разберем до каква степен си струва да се жертваме в името на целите и постиженията и никога да не предаваме истинската си същност.

Може би няма да съм много богата или известна, няма да карам прескъпи коли или да обличам най-маркови дрехи. Стига ми да имам възможност да изпълня призванието си - да пиша и да се радвам на богатството на живота, заедно с близките ми хора...

А успехът е... Ще ме сполети все някога, знам, че ще съм го постигнала, оставайки себе си.

Александра ПОЛИХРОНОВА

Кога ще кажем "Хвала ви!"

2011-03-22T00:51:00.000-07:00

Напред към маймуните

2011-03-22T00:50:00.000-07:00

Виртуалният двубой

2011-03-22T00:49:00.000-07:00

Постите като дилема

2011-03-09T08:40:00.000-08:00

Димитър ПЕТКОВ

От както започнаха Великденските пости, една от най-гледаните телевизии ни залива с противоречива информация какво е полезно и какво е вредно да ядем. Лекари диетолози ни предупреждават, че дългосрочният строг пост може да навреди на здравето ни. Ограниченията на вегетарианството можело да доведат до анорексия и отслабване на организма.

След минути в кулинарното предаване на същата телевизия водещият разви теория за телесното прочистване на организма от животинските продукти и мазнини. Най-куриозното бе, че докато приготвяше сладкиш, стържеше на ренде оранжевата кора на портокал. Явно не бе обърнал внимание, че по същата телевизия биеха тревога, че вносните цитруси са боядисани и полирани с течен парафин, което е вредно за здравето.

За капак в следващото предаване православен свещеник трябваше да даде духовно становище за поста и смирението на душата. С дълбоко познание заговори, че морските дарове като скариди, раци, октоподи и др. са позволени и могат да се ядат в определени дни. И дори, ако на човек понякога много му се прииска, може да си пийне ракийка. Да си позволи дори някое друго кебабче или пържола, след което пак да продължи да се въздържа.

На зрителите едва ли им стана твърде ясно що е това пост и кое е вредно, кое е полезно да ядем. И защо са все пак тези Великденски пости в този православен календар.

Споко! Здраве му кажи

2011-02-18T05:39:00.000-08:00

Димитър ПЕТКОВ

След множеството нарушения на стандарта „Стара планина”, след съмнителния произход на хляба и млечните продукти, стана ясно, че и зеленчуците са пълни с пестициди, а цитрусовите плодове даже са боядисани, за да имат по-добър търговски вид.

Нещо повече, в съседната нам Гърция имало цели фабрики за оцветяване на портокалите и мандарините, след което ги полирали с восък и течен парафин! За да се открие наглата лъжа е достатъчно човек да вземе мокра кърпичка и да забърше плода, за да види, че по нея остава червена боя...

Друг е проблемът какъв вкус оставя в устата „полираният” плод и дали боята не е отровна. Оправданието било, че братята гърци и те били в Европейската общност и нямало нужда от сертификат за качество!

А зеленчуците с пестициди 10 пъти над нормата уж колкото повече стояли на борсите, толкова повече опасните препарати изветрявали и така ставали безвредни.

Само че тези „успокоения” могат само да притеснят допълнително хората да не се докосват до подобни вносни отрови. Още повече, че с такива вещества се третирали доматите, нападнати от прочутия „доматен молец”!

И сега българинът не знае с какво да се храни. Дали със съмнителни колбаси от „дупетата на западните шунки”, дали с млека, издържащи по няколко месеца, или с оцветен хляб. Човек си дава парите, а за другото здраве му кажи!

На гол тумбак чифте пищови!

2011-02-03T08:37:00.000-08:00

Димитър ПЕТКОВ

ГЕРБ решиха да се самонаградят за „добре” свършена работа и така министрите от правителството получиха по един таблет IPAD. От същите машинки щяло да има и за депутатите от партията. Така щели да пестят хартия за отпечатването на документи. Хубаво, но скъпите подаръци щяха да им прилягат повече, ако поне малко бяха помислили за народа, а не само за собственото си удобство!

Погледнете - цените на хранителните продукти поскъпват, българинът обеднява, сочат ни с пръст за корупция, увеличение на пенсии и заплати нямало да има, защото финансовият министър не ги е предвидил. При тези обстоятелства, какви държавни пари се харчат и то за скъпи подаръци? Нали всеки народен представител с влизането си в парламента получава лаптоп ? Тогава за какво им е по-съвременна играчка? Въпроси, на които обикновеният човек не може да си отговори.

Тази управленческа наглост се случва в момент, когато страната ни се тресе от скандали. Народът би казал: „На гол тумбак, чифте пищови”. Никой няма нищо против и властимащите да получават подаръци, но това да става само тогава, когато народът е сит, когато има работа за всеки и когато властта наистина е управлявала добре и си е заслужила облагите.

Искате черна новина, медиите ви я дават

2011-01-27T08:23:00.000-08:00

Двойното убийство разтърси Кърджали. Няма да се спирам кой, как, защо и какво каза по темата. Правилото, от което се водят почти всички медии – "лошата новина е добрата новина", бе спазено. Точно това правило накара посещенията в регионалните информационни интернет сайтове да нарасне не двойно, а тройно. Доказателство, че ескалацията на медийната страст към кръв и драма продължава.
Непрекъснато ме убеждават, че медиите са четвъртата власт, че техен дълг и отговорност е да информират обществеността за важните неща, а не да поднасят зрелища.
Погледнете страниците на който и да е вестник, слушайте новините на което пожелаете радио или телевизия и ще се убедите, че това, което ни залива непрекъснато, са трупове, трагедии, кражби, измами...
В една и съща страница на новинарските сайтове са поднесени вестта за двойното убийство в Кърджали и новината за малкия Тошко от Момчилград, който се нуждае от пари за лечение. Или пък дописката, че ще санираме комунистическите си панелки с безлихвени кредити. Но на кого му пука, че живее в панелка със стени, приличащи на сграда от покрайнините на Кабул. Защо да го интересува Тошко?
Новината за двойното убийство е посетена от 3 хиляди читатели, а само 320 от вас са прочели за Тошко.
Около нас се случват и страхотни човещини. Ние журналистите пишем и за тях, но това не е желаното от повечето читатели или зрители.
Обвиняват медиите, че със стръв се нахвърлят на трагичната случка и я разнищват със страстта на лешояди. Публиката от това се вълнува - да разбере и най-дребните детайли. Кой на кого е брат и къде е ножът... И никак не ни е лесно да признаем, че това го искаме ние, публиката.

27.01.2011

На кривата ракета Космосът й пречи

2011-01-17T04:42:00.000-08:00

Димитър ПЕТКОВ

Вече подхванали втора година мандат, родните ни управляващи все намират да обвини други хора за несгодите си. На премиера му бяха виновни пенсионерите, защото той платил вдигането на пенсиите им, после му бяха виновни от Тройната коалиция, че договорили с руснаците да строят АЕЦ „Белене”, после Сегей Станишев го е оставил в криза без пари, а пък сега не щеш ли и президентът го набутал в пресния скандал с Мишо Бирата!

Министър председателят хем не отрича, че е водил подобен разговор с шефа на митниците и е ходатайствал, хем прехвърля вината на друг.

Когато човек на такава висока позиция в държавата говори, носи пълна отговорност за постъпките си. Още повече, че лично бил обещал на въпросния бизнесмен, да не бъде закачан, както стана ясно от разговора. Сега щели да проверява достоверността и СРС-та…Но при положение, че премиерът си призна?

Навсякъде другаде по света при подобни скандали правителствата си отиват от власт! При нас, такова нещо просто няма да се случи, защото споделената отговорност е ничия отговорност.

Да ме подслушват, но!

2011-01-11T07:20:00.000-08:00

Нямам куче, нямам любовница, нямам и тайни сметки в чужди банки. Тогава защо ме подслушват? Личното ми пространство вече не е лично отдавна. Някой знае с коя спя и колко. Няма лошо бих си казал, ако подслушването беше регламентирано, т.е. както предвижда законът. Защото законното подслушване е специално разузнавателно средство за събиране на доказателства обикновено при дела на специален отчет, които са засекретени. Тоест, когато е законно, въпреки че знаят за новата ми любовница, не могат да използват тази информация за други цели.
А какво става, когато ме подслушат незаконно?
Информацията от незаконно подслушване няма никаква юридическа стойност. Дори незаконните записи да съдържат данни, че някой извършва престъпление, те не могат да служат като доказателство пред съда. Оттук следва, че ако ме слушат извън регламента на закона, събраната информация ще се използва пак за незаконни цели. При изпълнението на професионалните си задължения звъня на проститутки и бандити, на лица, които са заплаха за националната сигурност, на тази или онази страна от Москва до Истанбул, от Белград до Кавала. Това ми е работата.
Не е страшно да съм подслушван. Въпросът е как информацията може да бъде използвана. Радвам се, че ме подслушват, но ако е за пред съда, а не за групата на Вуйчото.

Нахит ДОГУ