Успехът и неговата цена

Всеки човек си има някакви цели и очаквания от живота. Било то семейно огнище, кариера, собствен бизнес или просто място на уединение и комфорт.

Успехът има безброй превъплъщения, които са индивидуални за всяка една личност. Най - важното при него е да е заслужен. За съжаление, в наши дни е много трудно да постигнем всичките си цели. Ако се зачудим докога ще продължи борбата в името на успеха ни, значи нещо не е съвсем наред и тогава животът става твърде сложен.

Седя си и се замислям за всичките си постижения досега, а най - вече за цената, която съм заплатила. Да, вярно е, всичко, което съм си пожелавала, се е сбъднало, но понякога си казвам, че не е имало смисъл да полагам толкова усилия и да загубя толкова много. Не мога да реша дали успехът винаги си струва или всъщност е един далечен блян, който ни изглежда толкова бляскав, само защото още не го притежаваме.

 Щом постигнем определена цел, над която сме се трудили дълго време, тя вече не ни изглежда така недостижима , а трънливият път, който сме извървели до нея, остава в миналото, а радостта от постигнатото се губи.

Затова си задавам въпрос, който мъчи много млади хора: Колко далеч бих стигнала в името на успеха ми? Преди няколко години бих казала, че съм готова на всичко. Но откакто прекарах определено време, живеейки на различни места, опознавайки нравите и преживяванията на хора с разнородни характери, събрах достатъчно житейски опит (колкото и нелепо да звучи това за едно 19-годишно момиче), за да си дам сметка, че понякога успехът не е всичко.

Започнах да се замислям за хората, които се радват на всеки един изгрев, на всяка една усмивка на любимия или просто на всяко едно вдишване, защото са благодарни, че съществуват. Поради тази причина някои автори наричат Алеко Константинов "Щастливеца", тъй като той е казал, че човек трябва да се радва дори и на най-малкото, да оценява незначителни на пръв поглед неща, като удоволствието от една изпушена цигара.

 Обмисляйки подобни житейски примери, се връщам на въпроса докъде бих стигнала в името на успеха си, и ето, че в съзнанието ми изниква следващ въпрос: А струва ли си? Дали, всички ние, хората с мечти и надежди, трудни за постигане цели и всекидневни неприятности, сме готови на саможертва в името на постиженията? И най- вече, защо имаме готовността да се жертваме заради някакъв успех. Не погубваме ли по този начин самото щастие?

Та нали това е смисълът на постижението - удовлетворението накрая... Когато човек се стреми към нещо и се съревновава непрестанно, радостта от постигнатото наистина се обезсмисля.  Заедно с похабените нерви, изтормозената психика и пречупения човешки дух. Отдаваме се на апатията - безразличието към всичко и всички.

Тогава какъв е смисълът да се борим за нещо, което няма да задоволи душевните ни потребности? Нима си струва да продадем или изтощим душите си в името на този успех? Не мисля, тъй като в живота има много по-стойностни неща. Например семейството, любовта, човечността и съществата, които ни карат да сме истински щастливи и да се усмихваме.

Но за съжаление, мнозинството не е на това мнение и би рискувало и променило абсолютно всичко заради бъдещите си постижения. Хората, които умишлено се променят, за да постигнат определена цел, ми изглеждат жалки.

Навремето имах една приятелка, която винаги искаше да прилича на другите. Нейната основна цел в живота беше да е една от "готините". Започна да се сприятелява с младежи от определени групи, да се облича предизвикателно, дори промени начина си на говорене. В един момент я вълнуваше само  каква новост да включи във външния си вид, в речника или в поведението си. С течение на времето вече не беше същата. Превърна се в напълно различен човек от това, което познавах. Оттогава насам спрях да се виждам с нея, вече нямахме нищо общо.

Какъв беше смисълът? Сега тя има своя успех, присламчи се към социалните слоеве, към които се стремеше така упорито. Но на каква цена? Не питайте. Пример как успехът може да се превърне в падение. Особено за младите хора, които се чувстват отхвърлени и неразбрани.

 Ако човек е податлив на влияние, стремежът към успех може да го отведе по много мрачни пътеки. Например, безброй малолетни момичета проституират, за да постигнат финансов комфорт, независимост и свобода. В повечето случаи това се дължи на липсата на сигурност в семейството, може ситуацията у дома да е така непоносима, че искат да се спасят по всевъзможни начини от нея. И преди да се усетят”свободни”, се превръщат в робини.

Девойките си мислят, че ако имат пари и богати "спонсори", вече имат всичко и няма да им се налага да се връщат при бащата - алкохолик, който ги бие, или майката, която не я е грижа за живота им. В света на лъскавите дрехи, скъпи коли и заведения няма тъга за тези момичета, тяхната мъка е удавена в литрите изпит алкохол. Нищо, че в малките часове на нощта, когато трябва да спят на топло у дома, те продават телата и душите си.

След време някои осъзнават колко много са сгрешили в преценката си за успех.

Когато ни води стремеж въз основа на покварена представа, се заблуждаваме, че той е истински, а всъщност е една илюзия. Като стара захаросана ябълка - отвън изглежда примамлива и сладка, но отвътре е разядена и гнила. Същото е и в душите на момичетата, които споменах. Илюзията, че животът е една игра, просто забавление, свършва. Ако светът ги отрезви, ще се вгледат дълбоко в себе си и ще осъзнаят колко изгнила е тяхната сърцевина.

Мисля, че тогава не остава никаква сладост или удовлетворение от постигнатия успех, защото заплатената цена е била твърде висока.

Вярвам в кармата, т.е. че всичко на този свят се връща. Ако наистина полагаме усилия в името на постиженията, те ще ни сполетят, независимо дали под формата, която сме си ги представяли или по съвсем различен начин. Този, който се труди упорито, ще жъне успехи все някой ден. Но смисълът на живота преди всичко е щастието. Затова трябва да разберем до каква степен си струва да се жертваме в името на целите и постиженията и никога да не предаваме истинската си същност.

Може би няма да съм много богата или известна, няма да карам прескъпи коли или да обличам най-маркови дрехи. Стига ми да имам възможност да изпълня призванието си - да пиша и да се радвам на богатството на живота, заедно с близките ми хора...

А успехът е... Ще ме сполети все някога, знам, че ще съм го постигнала, оставайки себе си.

Александра ПОЛИХРОНОВА