Бунището в нас

За пролетта винаги пишем цветно. И тя е такава! Но при условие, че гледаме само към кичестите дървета и храсти в жълто, бяло, розово, лилаво. Наведем ли глава, бунището е в нозете ни - по нашата си улица, тротоар, градинка. Настанило се е под терасите.

Безхаберие, безотговорност и безкултурие усмърдява живота ни пролетно, есенно, зимно, лятно. Все сме си тъка! Тънем в опаковки от кроасани и вафли, обелки от банани, огризки и какво ли не. Спъваме се в кашони, бутилки, стари обувки, дори в електрическа печка, хвърлени ей така от балкона. И няма блок или кооперация без идилията от разноцветни найлонови торбички наоколо, пълни с боклук. Няма пейка в парка или пред блоковете без купища  люспи от семки. Защо ли?

Бунището е в нас, господа граждани и селяни! Из красивите Родопи не остана дере, поречие или просто крайпътна канавка, които да не са превърнати в сметище. Вони на мърша всяка гледка! Мръщим се! Ругаем държавата.

Да ме прощавате, няма държава по света, където до всеки дом да има метач. Но контролът е железен! Не се помайват дори за един фас. Мърсиш! Плащаш яко! Глобите, предвидени от община Кърджали, според мижавите ни доходи, гонят рекорди. 1 000 лв. за замърсяване с битови отпадъци или пък 50 000 - за строителни на тротоара?

Браво! Но никой не е глобен! Будното гражданство мълчи? Не ще да „топи” съседа. По- лесно е да напсува държавата. Не са потрошили крака и чиновниците!? Да бяха завардили един-двама, да им треснат поне по 300 лв. Със сигурност ще стреснат стотици. Защо ли? Защото чистенето не е еднократен акт, както сме го измислили. Пролетно! То е постоянен тест за вътрешната ни чистоплътност.

Забелязвате ли, от няколко дни работници от чистотата и от „Титан- Клинър” са се юрнали из града. Може и да ни стане истински цветно и пролетно. За колко дни зависи от нас!

Снежана ГОРАНОВА