Побългарихме ли църковния празник?

  Предстои ни да посрещнем Възкресение Христово, което за православните християни е най-светият и най - голям църковен празник. На Великден се ядат яйца, козунаци, курабии, баница, слага се край на дългия пост, но по черковните канони никъде не е казано, че може да се консумира и агнешко месо!  То се яде едва на Гергьовден, когато е денят на овчаря и на храбростта. Тогава се коли първото родено мъжко агне, дава се първият курбан.

     Само че в криво разбраната българска демокрация кой ще ти спазва традициите?! 

Напоследък слуховете за шап и за липсата на износ на агнета целят да изплашат тотално купувачите и продажбата на края  да е минимална. Много от търговците искат европейска цена, но те забравят, че доходите ни не са европейски. А абсурдната идея на министъра на земеделието да се обединяват семейства и заедно да си купят агънце, едва ли е приложима. Безпаричието е отчуждило българина. Освен това не всички желаят да празнуват заедно.

    Така  щем, не щем ще трябва да се върнем към истинските традиции, които гласят на Великден - яйце и козунак, на Гергьовден - агнешко, а чак на Петровден се коли петел. За това народът казва светъл ден Великден, а още по-светъл Гергьовден!

 Димитър ПЕТКОВ