Мислеща тръстика

Неочаквано пак взех томчето на Паскал и намерих в него утешение. За първи път се замислих над думите „Човек е само мислеща тръстика, най-крехкото от всичко съществуващо, но той е мислеща тръстика. Капка вода може да го погуби. Но дори цялата вселена да се опълчи срещу него, той все пак ще стои по-горе от своите убийци, защото може да осъзнае смъртта, а слепите сили са лишени от съзнание. И така цялото наше достойнство е в Мисълта.”

На пръв поглед много събития трябваше да ме накарат да се усъмня в правотата на тези думи. Нали и сега виждам колко бързо някои хора се отучват да мислят. Свикнали са като децата да ги направляват понякога с пръчица. Ориентират се по посоката на вятъра. Гледат да не извършат някой грешен ход, че току виж проиграли завидното си положение в обществото…

Мога да кажа, че не съм направил кой знае какво, но и годините ми не са минали напразно. Застрахован съм както срещу сляпата вяра, така и срещу сляпото отчаяние. Макар и да се запалвам понякога, стремя се да мисля трезво със собствената си глава, както би казал Пабло Неруда. Отвратителни са ми хората, които дават красиви обещания, но след това не ги изпълняват. Те не могат да се нарекат „Мислеща тръстика”. Те са негодяи и за тях не си струва да се говори…

Йордан ПЕТКОВ