Крокодилите са другаде!

Господин  Милко Гавазов,

Чак в Европа знаят за село Петково. Казвате, че аз и Христо Станчев леем „крокодилски сълзи” за селото си сега, след като сме го напуснали преди 50 години. Загърбили сме го. Прочетете по-внимателно моята публикация „Кина правите, майци” / в  „Перперикон” от 2 април/. Пак я прочетете. И не заблуждавайте хората, че съм искала да загърбя моето родно село. Разрушаването на нашата къща не е белег на разрушението на едно село. Моите родители не са искали да напускат Петково, но нуждата ги е принудила. Построиха нов дом в Кърджали. Отгледаха ни, но винаги са се връщали в Петково. Защото от там носеха родопската песен в града. И вечер, когато баща ми му станеше тъжно, бавно, силно и протяжно пееше за Руфинка, за Карлъка, за ... Това вие никога няма да го изпитате.

И не ми говорете какво сте направили. Правете го и сега. Помагайте. Нали сте общински съветник. От тази камбанария лесно манипулирате хората, че, видите ли, какви безродници клеветят  родното огнище.

Аз си оставам в Петково, завинаги. Но вие едва ли ще останете  в съзнанието ми като родопчанин. По-скоро като чиновник в един местен парламент.

Мария ПУЛЕВА