Ненагледна моя!

Саша СТЕФАНОВА

Някакъв си шофьор карал камион, натоварен догоре с дупки. От силното друсане една дупка паднала на пътя. Водачът слязал да си я прибере /нали били “кът”/, но по силата на гравитацията се озовал на дъното й.
Първата му мисъл била как да се измъкне от нея. Направил няколко опита, но нали нямал нищо под ръка, били неуспешни. После решил да вика за помощ. Викал, крещял, молил се на Господ, чувал как разни превозни средства минавали над него, хора надничали, някои се хилели, други цъкали с език. Но никой не му протегнал дори една пръчка. Дори и кметът също си подал главата над дупката, но нали не се движел по надупчени улици, подминал най-безцеремонно нещастника. Което го довело до умозаключението: То кметът не може да ми помогне да се измъкна, камо ли Господ!
След което се настанил удобно на дъното на дупката и се размислил /лаптопът и джи-ес-ме-то били останали в кабината на камиона/. А, бе, тия хора луди ли са? Какво толкова им пречат дупките, та непрестанно врънкат. Не искат ни пари, ни ядене, ни работна сила, ни специално отглеждане. Трябва им само един хубав дъжд. Малките ще пораснат, големите ще станат още по-големи, а и още колко нови ще издълбае дъждът. Е, друсало, опасно било, колите се повреждали – ами нали затова са дупки.
В това време някой му подхвърлил два стари броя на местния всекидневник. Зарадвал се на инфото.
В единия прочел на първата му страница, че щели да запълват дупките с баластра. Гледай им акъла на тези умници! Защо ще замърсяват хубавите дупки? Що не вземат да си забаластрят дупките в мозъците или дупките в бюджета? В другия вестник обаче имало новина, която предизвикала противоречиви мисли в главата му. Пишело, че е обявен код “Жълто”, а на някои места и код “Оранжево”. Ами сега? То наистина дъждът е полезен за растежа на дупките, но никак не ми допада да ме заливат пороища, които на всичкото отгоре ще влачат камъни, пясък и какви ли не битови и строителни отпадъци.
Я, стига съм мислил за уличните дупки. Да не би да са само те? Колко още други има. Например в държавния бюджет. Пълно е с дупки. И всички като че ли са бездънни. Уж наливат в тях пари, пък те все празни. Земното притегляне ли действа или нечовешка лакомия? Приличат на ония в космоса – дето им викат черни дупки и дето поглъщат всичко. Кой нормален паралия ще пълни дупки без дъно?
Ами дупките в мозъците на разни министри и депутати? Виж, те вече могат с колкото искат баластра да си ги замазват. Лошото обаче е дето си мислят, че с баластра могат да замажат и очите на хората. А най-големи са дупките в джобовете на хората. Колкото по-надълбоко бъркаш, толкова по-малко стотинки вадиш.
Постепенно това оптимистино-песимистично настроение започнало да напуска нашия герой и той се размечтал. За гладки и хубаво асфалтирани пътища и улици. Как хората спокойно минават по тях – да караш и да пееш. А умното правителство се грижи нищо лошо да не им се случи.
В това време някой му изкрещял:
- Ей, ало, тъпунгер такъв, я махни тоя камион от пътя, че ми пречи!
Това сложило край на мечтите му. Сепнал се нашият човек и си казал: Живот без дупки? Тъпизъм, бе, хора!

Не баламосвайте природа! Ще ни отмъсти

доц. д-р Касим ЮНУЗОВ

През последните години битовото замърсяване се разви със застрашителни размери. Да вземем за пример нашия регион. Усилията на работниците и служителите от „Чистотата” в Кърджали са насочени предимно към централната зона на града и поглавните улици на кварталите. Макар че и там положението никак не е розово, по перифериите екологичната картина е извънредно грозна, навсякъде купища отпадъци, изхвърлени от гражданите кой където намери.

Главният въпрос тук е защо млади и по-възрастни, хора с различни професии и образование, с нормален разум и дееспособност безжалостно замърсяват природата? Според мен основните мотиви се коренят в  техния манталитет.

За някои хора

ПРИРОДАТА НИ СЛУЖИ ЗА СМЕТИЩЕ

и именно там трябва да се изхвърлят всички отпадъци. Затова не се вълнуват въобще от проблема за нейното опазване, тъй като за тях тя просто се използва по нейното предназначение.                                                                                Друга група наши съграждани, странно защо и как, но мислят, че изхвърлянето на отпадъците в природата не е опасно, защото там те веднага се обезвреждали и изчезвали, без да вредят на хората. Сравнително ограничен брой продукти - отпадъци, като хранителни продукти, дървени предмети и др., след по-кратък срок могат да се разложат в почвата. Но това в никакъв случай не може да се приеме като основание за безразборното им изхвърляне в природата. А найлоновите торбички, пластмасовите опаковки, бакелитовите и още много други предмети се разлагат чак след 100 - 200 години.

Една не малка група наши съграждани пък въобще не се вълнуват от проблема за опазване на природата. В населените места, минавайки покрай кофите за смет, те никога не поставят отпадъка си в тях, а настрани. Сякаш

ИЗПИТВАТ НЯКАКВО УНИЖЕНИЕ

от заниманието с подобни „неприятни” дейности. За какво унижение може да се говори? Това е неуважение към самия себе си и към другите граждани, които могат да посетят същото място след теб.                     

  За най-значителната част от нарушителите, може би, като солиден мотив служи разбирането им за околната природа като „ничия”, т.е. без определен собственик и затова тя може да се замърсява. Всъщност тук става дума за принципната ни позиция към  общото, принадлежащо на малка или голяма група хора, на цял квартал, община или държава. Трябва да признаем, че  по начало у нас то не е било обект на особено внимание, грижи и положително отношение. Напротив, като нещо без стопанин може безцеремонно да се краде, руши, замърсява.  

Действително общото има своя специфика и се различава от частното. Но то в никакъв случай не е без собственик. Само че неговият хазяин не е един, а хората, големи социални групи. Всеки един от общността може да претендира  за морален съсобственик, да изяви желание да го ползва, в нашия случай, природната среда за излет, за пикник и др. В същото време всеки един има и задължението да се грижи за него като свое собствено.

Наблюденията показват, че в условията на демокрация у нас се активизира значително процесът на битовото замърсяването на природата. При нашите условия

ДЕМОКРАЦИЯТА ПРИДОБИ СМИСЪЛ НА АНАРХИЯ

безотговорност, безнаказаност. Това е така, защото негативните явления се чувстват уютно и се развиват буйно в почва без отговорност и без наказание.  

Не са малко онези, които смятат, че държавата е отговорна за чистотата. Излиза, че ние гражданите имаме свещеното право да замърсяваме природата, а държавата - задължението да опази нейната чистотата, да възстанови разрушеното и повреденото от нас. Държавата нито е задължена, нито пък има възможност да изчисти боклука навсякъде. Нямаме никакво право не само да искаме, но дори да си помислим за подобно нещо.

Друга странност в манталитета е

НЕЗАЧИТАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ

Най-важното, тон за това дават самите управляващи. Няма санкции. Това стимулира несъзнателните, самозабравилите се граждани, развързва ръцете им за още по-големи престъпления. Значителна част от гражданите страдаме от един много особен дефект в нашия манталитет. Става дума за премълчаване, затваряне на очи пред екологичните нарушения, на които сме живи свидетели. Поведение, граничещо с престъпление. Цялата операция по събирането и поставянето на отпадъците в специалните контейнери и кофи за смет няма да отнема повече от 5 минути. Тези 5 минути спасяват природата от гибел.

КАРЕ

ГРОЗНА КАРТИНА, А КАЗВАМЕ, ЧЕ СМЕ ЧИСТНИЦИ

Тръгнете по красивите местности по посока на язовир „Кърджали”, към района на Енчец и Главатарци, към Широко поле, надолу по течението на Арда към язовир „Студен кладенец” (по двата й бряга), към Момчилград по река Върбица и ще видите какво е. Купища найлонови торби, пластмасови и стъклени бутилки, консервени кутии, кофички от кисело мляко, от кафе и още какво ли не... Много често се срещат акумулатори, батерийки, части от съвременни технически устройства и други всевъзможни химически препарати и стоки, носители на твърде разнообразни (почти цялата менделеева таблица) и силно отровни съставки. Положението е почти идентично и в другите области на страната.                                                                                                                                                                                 

Човечеството изразходва всяка година 10-13 милиарда тона кислород, чийто основен източник са горите и зелените водорасли.                                                                                

Maказа, нищо не е само хубаво

Светът се глобализира, но и престъпленията се глобализираха. Организираната престъпност вече не признава граници, защото просто ги няма. Не съм за границите, но не искам името на моето глобално село да се шири по света чрез черни информационни бюлетини.

Пътят до моята нива ще се превърне в международно трасе. Оттам ще минават щастливи семейства на почивка, нетърпеливи за среща влюбени, предвестници на всяка промяна за добро или зло бизнесмени и бързащи за конференции учени. Но също така оттам ще минават едри и дребни наркопласьори, проститутки и сутеньори. Хероин от Афганистан или Пакистан ще пътува в кутии за кетчуп през Кърджали за Западна Европа.

Всички чакаме пътя за Гърция през прохода Маказа да се отвори. Лично аз съм нетърпелив да пътувам до Комотини, слушaйки гръцкия виртуоз на ню-ейджа Янни, но знам, че кърджалийските и комотинските проститутки ще ми махат някъде по пътя или ще ме посрещнат с усмивка в някой бар. Спорове за невидими територии между невидими групи на престъпния свят ще се разразят около и близо до нас. Пътят ще сближи хората от бялата страна на живота, но също така и от черната.

Моето село се глобализира, радвам се! Кърджалийските и комотински проститутки ще се опознаят. Не ви харесва ли? Никой няма да ви пита. Това е животът. Нищо на този свят не е само хубаво.

Само 20 стотинки, бе бате...

Преди няколко дни на улицата чувам как млад мургав господин подвиква на възрастна дама, която го хокаше, защото се беше изтегнал най-безцеремонно до паметника на Левски в Кърджали с протегнати за някоя стотинка ръце. Казва той на пенсионерката: „Вие, българите, бабо си мислите, че за нас е лесно да си намерим работа в България”.

Извинете за неприятния въпрос, господин ром, но какво ви накара да размърдате мозъчните си клетки в тая жега и да родите гениалната мисъл, че на нас, българите ни е много лесно да си намерим работа? С по-големи привилегии ли се ползваме от вас? Да не би случайно аз да получавам социални помощи, без да си мръдна пръста? Аз, българката, която, за разлика от теб, не си е проснала телесата в поза „готови за сън” под сянката, чакайки милостинята на случайните минувачи, плюс социалните, които получаваш за бездействието си.

Ще ми кажеш сигурно, бате, че и осми клас нямаш завършен. И аз ще ти повярвам. Но те питам,

пак ли България ти е виновна

 че не пожела да влизаш в часовете по български и по математика. Не за друго, но поне да можеш грамотно да си напишеш картонената табела, дето си я провесил на врата, и да пресметнеш събраните от просия монети през тежкия ти отруден ден.

Понякога ми се иска да не бях посещавала учебните занятия, за да не мога да сметна, че получаваш поне два пъти повече от мен за един работен ден. Че моите изречения не струват и половината, колкото твоето мързелашко изтягане край фонтана.

Извинявай, знам, че не ти е лесно да благославяш всеки потенциален спонсор, който минава край теб. Знам, че и ръката ти често се уморява, когато я протягаш, за поредното левче или две. Знам също така, че нямаш никакво оправдание за неграмотността си и сега с паразитния си хобот смучеш от джоба на данъкоплатеца.

Защото много родители едва свързват двата края, но винаги намират пари за образование, за да предпазят децата си от това, което си ти, от невежеството и от безполезния начин на живот. Така, че глупавите ти оправдания колко си изстрадал и онеправдан не минават.

И знаеш ли, много хора имат заеми, които впоследствие не успяват да изплатят и много често се лишават от някоя скъпа вещ, а други дори остават на улицата.

Кое е тъжното тук ли?

Че тези от твоята кръвна група, които по чиста случайност са успели да излъжат някоя банка да изтеглят кредит, който знаят, че не е по силите им да изплатят, остават ненаказани.

И знаеш ли защо? Има едно нещо, наречено граждански процесуален кодекс, който ти дори нямаш идея защо е създаден. Та в тия непонятни за теб писания има дял втори „Изпълнение на парични вземания”, в чл. 444 и 446 са написали нещо за такива като теб - несеквестируеми вещи и несеквестируем доход, или иначе казано, не могат да ти вземат нищо от това, което е необходимо за нормалното ти съществуване. Че какво ли да ти вземат – дървата, дето си ги окрал, или храната, дето я нямаш. И детските надбавки не могат да ти пипнат, а има майки, които не ги получават, защото средният доход на семейството надхвърля 350 лева.

С какво нашите деца са по-различни от вашите. Защо нашите могат да бъдат лишавани заради „неблагоразумието” на родителите им да работят и да им осигуряват нормално съществуване, а вашите да бъдат облагодетелствани заради непрестанната ви роля на жертви, граничеща, меко казано, с наглостта.

В такива моменти много ви завиждам и съжалявам, че ние не можем да бъдем като вас. Би ми било интересно, ако някой ден ролите се разменят и някой от нас, българите, се изтегне под дебелата сянка и прибира по 20 лева (че и повече) на ден, без да полага грам усилие, а ти да хвърчиш наляво-надясно и спъвайки се в краката му, да установиш колко си прецакан, защото за всичкото търчане си взел два пъти по-малко. В такъв случай ти би ли дал 20 стотинки? Само 20 стотинки, бе бате...

И за каква интеграция говорим

след като се делим на „вие” и „ние”? И как изобщо може да приобщиш някой, който заявява, че е българин само когато трябва да вземе еднократната помощ за първо, второ или n-брой дете, а когато трябва да си размърда ленивата трупна маса, разграничава българи и цигани с личните местоимения „вие” и „ние”. 

Станислава НЕДЕЛЧЕВА

Храним тялото със стрес и отрови

Навремето в училище бягахме често от физическото. Да изхитриш учителя с болест или да отсъстваш, означаваше, че не зубриш. Правилата го позволяваха. Не е трудно да закрепиш годината с под 30 отсъствия. Сега времената са още по-разхайтени, младите едва ли мислят различно. Но съвсем са занемарили спорта. Хич не ги вълнува дали ще покрият норматива.

Покрай будките с банички и кола се разкарват призрачно слаби момичета. Лишават телата си, но не ги закаляват. Ако отидат на фитнес, ще е да покажат тънките си талии.

Здрав дух в здраво тяло, са казали още древните философи. Тази трезва логика ни е още по-нужна днес. Лишавайки се от спорт, храним тялото си с психически стрес и с отрови, които си отмъщават. Високото кръвно и диабет засягат все по-млади хора. Вече и 30-годишни попадат в спешното заради инфаркт. Може би е нужна кръгла маса по темата, както и стратегия за спорта в училище. 

Радка ПЕТКОВА

Не очаквайте нови имена

Ако запитате хората от улицата, шансовете на сегашния градоначалник на Кърджали Хасан Азис да бъде посочен от лидера на ДПС за нов мандат са големи. Гласът на улицата в общи линии е доволен от кмета. Даже вътрешнопартийната местна опозиция приема това. А и най-много гласове от местните структури досега са събрани за Азис.

 Има, разбира се, и други номинации като Раиф Мустафа и Елван Гюркаш. Първият е познат от работата му като зам.-министър на вътрешните работи, а Гюркаш номинация ръководеше  НАП.

Засега номинацията на властващите не е ясна. ГЕРБ ще посочи име след месец, а социалистите пак се придържат към Милко Багдасаров.

В крайна сметка предложенията на политическите партии ще се одобрят в лидерските кабинети в София. Засега нови имена на хоризонта няма.

Мрачен и страшен път без изход

Болните от рак в последен стадий у нас са в безизходица. Лутат се по клинични пътеки и се борят с направления, за да им се окаже някаква помощ. Някой преди години /кой  знай по каква дяволска логика/ решил, че ще се лекуват само на няколко места в държавата. Привилегия?! И пред специализираните клиники се тълпят хиляди страдалци, търсещи облекчение и мамени от миражите на оздравяването.

Като в хазартна игра, остават тези, които имат най-големи шансове. Извън големите болници липсват специалисти, които да дадат и най-малка надежда на изпадналите в последния стадий на коварното заболяване, второ като причина за смърт у нас.

Принудени са да пътуват по пътя на смъртта – от клиника в клиника, по болнични пътеки, които са мрачен и страшен път без изход.

А искат нещо толкова човешко. Да изпратят живота с достойнство. Да не страдат. Да ги стоплят с думи, които приласкават. Да ги окуражат. Малко ли е? Много ли е? Кой е виновен?! Защо човек трябва да си плаща, за да умре като човек...И да няма друг избор. Не е за вярване. Но е грозен факт.

Защо се бави още идеята в хосписите да има клинични пътеки за болни от рак?

Не трябва ли хората в министерството, което е здравно, защото става дума за здраве, първо да мислят за най-страдащите. И първо, това да направят, въпреки всички политически и неполитически смени там.

Нямаме нужда от алабалистични отговори. От тях ни лъха на студ.

По делата им ги разбирам.

Радка ПЕТКОВА

Крокодилите са другаде!

Господин  Милко Гавазов,

Чак в Европа знаят за село Петково. Казвате, че аз и Христо Станчев леем „крокодилски сълзи” за селото си сега, след като сме го напуснали преди 50 години. Загърбили сме го. Прочетете по-внимателно моята публикация „Кина правите, майци” / в  „Перперикон” от 2 април/. Пак я прочетете. И не заблуждавайте хората, че съм искала да загърбя моето родно село. Разрушаването на нашата къща не е белег на разрушението на едно село. Моите родители не са искали да напускат Петково, но нуждата ги е принудила. Построиха нов дом в Кърджали. Отгледаха ни, но винаги са се връщали в Петково. Защото от там носеха родопската песен в града. И вечер, когато баща ми му станеше тъжно, бавно, силно и протяжно пееше за Руфинка, за Карлъка, за ... Това вие никога няма да го изпитате.

И не ми говорете какво сте направили. Правете го и сега. Помагайте. Нали сте общински съветник. От тази камбанария лесно манипулирате хората, че, видите ли, какви безродници клеветят  родното огнище.

Аз си оставам в Петково, завинаги. Но вие едва ли ще останете  в съзнанието ми като родопчанин. По-скоро като чиновник в един местен парламент.

Мария ПУЛЕВА 

Системата или ризата на Калвин?

Турският президент Абдуллах Гюл е на посещение в България. Крайни десни формации реват, че икономически ставаме все по-зависими от Турция. Други ги безпокои въпросът дали гостът ще се срещне с Доган или Дал.
Трети нищят т. нар. “мюсюлмански калвинизъм”, олицетворяван от Гюл. Определението е на неправителствена организация от Брюксел. В понятието се крие симбиоза на религиозен консерватизъм и предприемачески дух.
Оплетените в паяжината на предразсъдъците веднага ще заподозрат тук радикален ислямизъм. Но забравят, че преди няколко века капитализмът на Стария континент е роден пак с религиозна отдаденост.
Икономическият възход на днешна Турция се крие именно в това определeние. Терминът “мюсюлманският калвинизъм” се е появил от град Кайсери, където е роден Гюл. Хората в този край на Турция споделят трудолюбието, скромността и грижата за семейството като основни ценности. Религиозни са и водят живот без излишества, а в същото време са много добре бизнес ориентирани. Днес имаме нужда именно от тези ценности, без значение как ще ги наречем – мюсюлмански или християнски калвинизъм. Не е важна богословската система.
Калвинизмът на Жан Калвин няма да ви интересува толкова, ако можете да си купите риза с марка “Калвин Клайн” (Calvin Klein) с парите от тютюна.
Но внимавайте да не я изцапате с боза!

Човекът по-зъл от куче!

Шест ловни кучета са били отровени в селскостопанска градина край Момчилград. Колко е смел извършителят на тази нечовешка постъпка?! Защо да не последваме примера му, когато нещо не ни хареса, направо да го унищожим? Ама то се иска смелост, а не всеки може да бъде такъв безстрашен герой!?

Те най-вероятно са му пречели. Най-вероятно повечко са лаели и са смущавали спокойствието му. Затова ги подмамил и нахранил с отрова. За да си запази своето.

Съвсем осъзнато решава да отнеме живот. Какво от това, че е на куче, и то не на едно, ами на шест?

А какво му пречи по този начин да се разправи и с други животи? Например - човешките? Вече е видял колко лесно става. Дали ще има смелост и за това?

Постоянно говорим, че уличните псета ни плашат, че се страхуваме за децата си, че искаме да е безопасно, когато се движим навън. А какво се оказва – че хората са много по-опасни от тях, защото знаят да действат подмолно и подло!

Да се пазим повече от човека, викам аз, а не от кучетата! От онзи, който многократно се е доказал като убиец, изнасилвач, измамник, лъжец, крадец … 

Ваня ПЕТРОВА

Да продаваш думи на хартия

В интернет изданието на „Нов живот” има анкета „От къде най-често черпите информация?”. До вчера 63 % от анкетираните посочват отговора - „интернет”. Не от вестници и списания, не от радио и телевизия, а от виртуалната мрежа се черпи информация за събития, които ни засягат пряко или не.

Причините традиционните средства за масово осведомяване да са туширани от интернет са доста много. Вестникът се чете, радиото се слуша, телевизията се гледа, а в интернет всичко това може да се съчетае.

Бизнесът да продаваш думи изписани върху хартия се срива. В своята книга "Изчезващият вестник" Филип Мейър е изчислил, че вестникът в Америка ще умре през 2043 г. Всъщност това, което ще изчезне, е моделът, концепцията за крайния продукт. Вестникът върху хартия със сигурност някой ден няма да го има, защото носителят на крайния продукт ще придобие друга форма. Материалната платформа ще се промени, но не и нуждата от информация. Тя ще бъде „отпечатана” в мобилния ви телефон, върху стъклата на очилата ви и т.н., но не и върху дръжката на мотиката.

Нахит ДОГУ

Буреняса театърът!

Дълго време се съпротивлявах да пиша, че една от най-личните сгради в центъра на Кърджали, тази на Драматично-куклен театър „Димитър Димов”, е буренясала отвсякъде. От място, където се твори изкуство, лъха немара. Тревата си расте във всяка пукнатина наоколо. Завзела е дори стълбите храма на Мелпомена. Каменната ваза вляво от тях, която някога беше пълна с цветя зее празна. И някак за по-ефектно ли, или за да демонстрираме привичките си, в нея се мъдрят фасове. Това е първото нещо, което човек вижда на път за централния вход на театъра. Ако се поогледа, няма как да не се набият в очи тръните почти до колене край мозаечния парапет.

Да не говорим за ръждясалото стълбище срещу вече затворената врата с надписа на музикалния театър „Кадрие Лятифова”.

Тези дни покрай фестивала „Перперикон 2011” любители на сценичното изкуство и много гости актьори, режисьори, музиканти от страната и от чужбина влязоха в театъра ни. Страшното е, че пишейки тези редове, не знам / или не искам да узная/ отговора на въпроса:  

Какво ли расте в душите ни, щом храмът на изкуството буренясва !?

Снежана ГОРАНОВА

Мислеща тръстика

Неочаквано пак взех томчето на Паскал и намерих в него утешение. За първи път се замислих над думите „Човек е само мислеща тръстика, най-крехкото от всичко съществуващо, но той е мислеща тръстика. Капка вода може да го погуби. Но дори цялата вселена да се опълчи срещу него, той все пак ще стои по-горе от своите убийци, защото може да осъзнае смъртта, а слепите сили са лишени от съзнание. И така цялото наше достойнство е в Мисълта.”

На пръв поглед много събития трябваше да ме накарат да се усъмня в правотата на тези думи. Нали и сега виждам колко бързо някои хора се отучват да мислят. Свикнали са като децата да ги направляват понякога с пръчица. Ориентират се по посоката на вятъра. Гледат да не извършат някой грешен ход, че току виж проиграли завидното си положение в обществото…

Мога да кажа, че не съм направил кой знае какво, но и годините ми не са минали напразно. Застрахован съм както срещу сляпата вяра, така и срещу сляпото отчаяние. Макар и да се запалвам понякога, стремя се да мисля трезво със собствената си глава, както би казал Пабло Неруда. Отвратителни са ми хората, които дават красиви обещания, но след това не ги изпълняват. Те не могат да се нарекат „Мислеща тръстика”. Те са негодяи и за тях не си струва да се говори…

Йордан ПЕТКОВ

Доходите ще се вдигнат, ама друг път!

Още от началото на годината българинът чака с малко да се вдигнат заплатите и пенсиите. Уж след март месец правителство, работодатели и синдикати трябваше да решат как да стане това. Само че сме вече краят на месец юни. Хората продължават да бъдат лъгани с играта „тука има – тука нема!”.

Първо се заговори за тотално вдигане на всички пенсии и заплати. После социалният министър съобщи  за еднократна помощ върху пенсиите от 1 юли и вдигане на размера на минималната работна заплата. Сетне повишението бе отложено за септември. И накрая г-н Борисов заключи, че ще бъде чак след изборите!

В същото време се съобщава, че сме имали най-високия ръст на заплати в цяла Европа, само че това не засяга бедните. Политиката на настоящия ни кабинет е такава, че да подмами хората да не се вдигнат на стачка.

 Народно недоволство трябва да има, защото иначе „На чужд гръб и сто тояги са малко!”.

Димитър ПЕТКОВ

„Нов живот” множи приятелите във Фейсбук

55-годишната история на „Нов живот” е един непрекъснат възход. Всекидневникът с най-голям тираж в Родопите е популярен отдавна в цялата страна. А чрез Интернет неговата известност  придоби световни мащаби!

Поддържам активно присъствието на „Нов живот” във „Фейсбук” и много често ми се налага да общувам виртуално с читателите му. Харесва ми, че хората с помощта на чата се свързват с мен, предоставят източници на информация, дават сигнали, за които с колегите от редакцията трябва да реагираме, питат за свои близки от екипа, интересуват се за Кърджали, стремят се да бъдат полезни.

Много често получаваме поздрави за полезна информация, свързана с лечебните заведения в региона. Харесват им полезните четива за заболяванията и препаратите за растителна защита, анализите за цялостното икономическо развитие на Родопите.

Изключително много се четат коментарите и позициите  по определени  проблеми. Читателите се включват в дискусии, допълват казаното, хвалят журналистите.

Всеки ден получаваме по 20 - 30 читателски мнения, че харесват връзката и статиите на електронната страница, правят коментар и дават идеи. Така хора  на хиляди километри оттук, напуснали Кърджали и България от години, се свързват с мен от Великобритания, Испания, Турция, Германия, Италия, САЩ и още от къде ли не, за да покажат, че четат и обичат „Нов живот” и им са мили родните си места. Точно поради тази причина фейсбук-профилът на нашата медия за няколко месеца от неговото създаване има вече над 600 приятели.

Ето защо работата, която върша,  е много отговорна, но и много благодарна. Всеки читател трябва да знае, че зад всяка статия, поднесена на електронната страница и в печатното издание, е положен много прецизен и отговорен труд на сплотен екип. Отразяването на всяко събитие е свързано с работата на репортери, фоторепотери, редактори, дизайнери. Едва тогава идва моята функция, свързана с това, да я поднеса във „Фейсбук”! Всички колеги действат максимално бързо, за да може информацията да бъде актуална за нашите читатели.

Ето защо поздравите на нашите приятели в Интернет са заслужени от целия екип на „Нов живот”. Затова винаги се стремя да предам максимално бързо техните отзиви и да информирам колегите си кое допада и кое не се харесва особено много. Защото целият ни труд е съсредоточен  към това читателите ни да бъдат информирани!

Бъдете с нас и във „Фейсбук”!

Димитър ПЕТКОВ

Чакалнята на рая

В еднo грoбище съм - в Истанбул. Нo мoжех да бъда в Сoфия или пък в Лoндoн... Наблюдавам хoрата, кoитo идват тук. Двуличници са всички! Влизат в грoбищетo с бoжествени пoхoдки и ангелски израз на лицата. Любезни са дo дoсада. Пo лицата им се изписва някаква мъдра, духoвна и филoсoфска физиoнoмия. За малкo ще пoвярвам, че съм пoпаднал в чакалнята на рая.

  Превръщат се в земни ангели без крила, нo самo на тази територия, в грoбищетo. Тук, къдетo са пo-близкo дo смъртта или пoне те така си мислят. Двуличие, прoдажнoст към духoвната чистoта, тoва е неуважение към мъртвите тела и будните души в тoва грoбище. Пoказ на евтин страх пред смъртта и неуважение към нея.

 Кoгатo фалшивoтo ангелскo тържествo в грoбищетo свърши, пак ще минат на червен сВетoфар и ще напсуват тези, кoитo не им дават предимствo пo пътя. Защoтo, спoред тях, те вече са дали лептата си на смъртта и на Рая, вече няма нужда от толкова духовност... Те не знаят или не искат да знаят, че смъртта ги следи навсякъде... И че светът е нашетo oбщo грoбище.

 Братя пoкoйни, лежащи в някое истанбулско, софийско или

лондонско гробище, не сме се пoзнавали, нo нека душите ви да бъдат oсветени oт бoжествената сянка на бездъннoтo прoстранствo, къдетo се намирате в мoмента.

 Mилoст за тези хoра, а и за мен!

Технологиите рушат...души

Нощните барове са пълни с хора. Майки водят своите деца в задимени заведения. Въртим любов в сайтове за запознанства. Компютърът замести детските игри пред блока.

Живеем в свят на технологии. Стремежът към материалното и модерното ни превърна в роботи. С всеки изминал ден губим част от духовността си. Забравяме традиции, не спазваме порядки, не търсим истински ценните неща в живота.

За радост, има хора, които при всеки удобен случай взимат палатките и отиват да разпускат сред природата. Там се чувстваме свободни. Няма преструвки, няма изкуствени неща, казват те. Усещането е уникално, разбираш, че си част от майката природа.

На такива места човек намира себе си. Далеч от шума на колите, от новините по телевизиите, далеч от гримасите на наконтени какички. Разбираш, че същността е в душата. Зареждането е емоционално, не материално!

Не трябва да бягаме от развиващата се цивилизация. Светът се променя – така е било винаги. Но покрай парите и златата, с които си купуваме „достойнство”, „уважение”, „приятели”, имаме и право на избор. Ще е добре, ако изберем да бъдем повече човеци.

Червена лампичка, а не непукизъм

Не е въпрос само да разберем, че сме инфектирани с болест, предавана по полов път и да започнем лечение. Въпросът е в това да не си я лепваме поради неосведоменост и невежество.

Най-вече безрасъдството на младите води до нарастване на заразените с трипер, сифилис и различните видове уретрити.  Непукизмът ги прави самоуверени, макар че са още неопитни. Смятат, че тях болести не ги ловят.

Друг модел е адекватният. Ако вече имаш проблем, търси се компетентно лекарско мнение и се провежда правилното лечение. Не се паникьосвай. Не опитвай лекарства, за които си чул от приятели. Не лудвай, болестта е лечим

Имали сме случаи, при които поради внушение, че няма да се излекуват, млади хора посягат на живота си, на други се оказва психиатрична помощ, казва д-р Тодор Черкезов, специалист по кожни и венерически заболявания и изпълнителен директор на болницата в Кърджали.

Според него проблемът е комплексен и той идва много преди болестта да се появи. Сексуална култура липсва на младите. Родители и деца не разговарят на теми за секса. Училището също подхожда погрешно към сексуалното възпитание на децата. Подигравките на съучениците и приятелите, че още не са опитали от удоволствието, наречено секс, подтиква младите все по-рано да експериментират. Някои от чисто любопитство, други, за да избегнат подигравките на „по-опитните”. Възрастовата група, при която най-често се наблюдават бактериални и вирусни полови инфекции, е между 16 и 27 години. При момичетата дори тази граница пада до 14 години, казва още д-р Черкезов.

Към неправилния и безразсъден поведенчески модел добавяме и глупавото оправдание: „Ама аз пих много и не помня какво съм правил”. Прекомерната употреба на алкохол не е оправдание за безотговорността, която проявяваме към себе си и към другите.

Приятелското лечение е много коварно. Когато решим, че се притесняваме и срамуваме от лекаря, най-близкият човек, към когото се обръщаме, е приятелят. Разказваме си всичко и искаме съвет. Самолечението много често обърква правилната диагноза, замаскира причинителя на болестта и забавя процеса на лечение.

И преди да си помислите колко много се срамувате да посетите човека, който най-добре ще ви помогне, се замислете за последиците, които могат да се окажат необратими за вас и за партньора ви. При липса на лечение различните възпалителни заболявания могат да доведат до стеснение на уретрата и безплодие както при жените, така и при мъжете. Лечението не трябва да се провежда повърхностно нито от страна на пациента, нито от страна на лекаря.

Освен презерватива, който предпазва до 90 % от инфектиране, друга превантивна мярка е нашето разумно и отговорно поведение спрямо нас самите и спрямо другите.

Станислава НЕДЕЛЧЕВА

Да разголим души и тела...предпазливо!

Лятото се разпалва, става жешко и на телата, и на душите. Време за върховни емоции и забава. Хладината на нощта ни влече навън, светлините на зеведенията ни привличат неудържимо. Най-добре е сега да си край морето.

Но купон става навсякъде има ли момчета и момичета и искри, прехвъркващи между тях. Отвсякъде просто мирише на секс. Всичко ще бъде толкова хубаво - запознанствата са моментни, сексът неангажиращ, преживяванията неописуеми...

И никой не мисли за последствията. Понякога те са толкова сериозни, дори катастрофални. Ако най-лошият вариант е разбито сърце, няма да има проблем. Но когато резултатът от  непредпазливостта е нежелана бременност или сериозна болест, предавана по полов път, картинката придобива съвсем друг оттенък! Затова, ако не обръщаме внимание на морала си, поне да се погрижим за здравето си!

Моралната, етичната, ценностната система при младите е твърде различна от тази на предишните поколения. По-малко зачитат традициите, негодуват срещу изградените норми и порядки, борят се за своята „свобода” – свобода на словото, свобода на действията, свобода на какво ли не. И най-лесно се постига сексуалната свобода.

В борбата си за „независимост” модерният човек погледна доста „модернистично” и на секса. Тази дума отдавна не е синоним на любов и всеотдайност, които водят до създаването на семейство, дом, деца.

Сексът днес се приема като удоволствие. И с това почти се изчерпва неговият смисъл. Въпреки това повечето млади искат в един момент да създадат и семейство. Но докато дойде този момент, са решени да опитат от всичко по много чак до пресита. И чак тогава да направят тази по-сериозна крачка.

Сексът е удоволствие! С кого, къде и кога, всеки сам решава. Но предпазливостта не трябва да се забравя. И опустошението, което може да ни застигне, ако не сме разумни.

Да бъдем отговорни и към себе си и към партньора ни. 

Ваня ПЕТРОВА

Ахмед ага, скъси разстоянието

Ахмед ага, добре дошъл в Кърджали. Щеш или не
щеш да подишаш от въздуха в Кърджалийско, хората, които те подкрепят тук, пак ще гласуват за теб, защото такива са човеците ни – докосне ли се нещо дълбоко в сърцата им, няма кой да го изтрие оттам. Нищо, че живеят в най-бедната страна на Европата, нищо че хиляди млади са на гурбет пак в тази Европа, а децата им растат без татковци.
Старците ли? Получават мизерни пенсиийки и никога не са чули за тезата „бедността поражда бедност”, защото истинските причини за бедността се коренят в самата нея.
Не е нужна предизборна стратегия, за да вземеш сърцата им, те отдавна са ти ги дали. Даже не са ти обидени за жълтите стотинки. Обидата им се крие в разстоянието между теб и тях. Опитай се, скъси го, но не с философски разсъждения.

Разтурване на калимерата

-Като виждат, че толкова много пари не можем да върнем, защо ни отпускат нови и нови заеми на нас, гърците? – попита ме скоро един грък приятел.

- Имат интерес! – отвърнах

- Какъв интерес!- учуди се той, смятайки, че до тук са надлъгали Запада.

- Ще видиш – рекох, готов да се хвана на бас.

И интересът вчера лъсна – приватизацията!

Твърденията ми в предишна публикация се оказаха верни. А познавачи на Гърция ми се присмяха, твърдейки, че тя била класически капиталистическа държава, в която всичко било отдавна приватизирано?

Не! Повече от 85 000 предприятия имат яко държавно участие по мои неофициални сведения. Между тях са и двете най-големи пристанища – Пирея и Солун, електроснабдяването, водоснабдяването и ред други огромни дружества.

Ето тия предприятия- стожери, филео[1], сега ще ви ги вземат на безценица. Защото, видяхме и спецовете признават, няма справедлива приватизация! В България сме наясно. Още по-несправедлива е, когато се извършва под натиска на менгемето - дългове! И под лавата на вулкана - улица! Хаосът в Гърция ще доведе до ужас! И всичко ще иде за жълти стотинки! Класика в жанра! Кредиторите първи ще си лапнат големите пайове, ще ги препродадат и многократно ще си възвърнат инвестициите. А Гърция ще си остане една бедна и неразвита страна, изцяло зависима от туризъм и земеделийце, на светлинни години разстояние от източната си съседка Турция. Също како нас. Без да са били ни във Варшавския договор, ни в СИВ!

Ето затова ви отпускаха милионите, филео, а вие не се усещахте. Величаехте се, че надцаквате западняците. Но там, където интересът клати феса, това е невъзможно.

Сетне какво следва?

Ами сядането на задника. На таралежа в гащите. Т. е. започване почти от нулата. Големите субсидии, които бяха отпускани по-напред само за хвърляне на семето на памука, без да се търсят резултати, вече са сън. Готовите пари по 50 000 евро на калпак земеделец остават спомен. А отвикнахте от работа. Наши шерпи и албанските ви носят раниците.

И не само това. Богатите, тъпи фермери купуваха партийци, назначаваха в огромния бюрократичен апарат свои ептем невежи хора, без елементарен административен капацитет, които не разбираха даже понятията, с които оперират. А високомерно вземаха по 2 хиляди евро заплата, и си пазаруваха българки за домашни робини. Свърши,приятелю!

Приватизацията ще удари и профсъюзите. Ще ги лиши от пари и членове. Ще удари и по партиите – касите им се пълнеха от държавните фирми, когато идваха на власт.

Но приватизацията ще удари най-много обикновения грък – цената на тока, цената на водата, тях няма да ги определя държавата! Ще нарасне цената на транспорта в разпръснатата на малки островчета държава.

Калимерата с великите банки, смятай сили, ще бъде разтурена, приятелю. Те ще спечелят, но може би за ваше добро е! Гърция ще спре да се самозаблуждава: тя не е Велика сила! Да си поеме живота в свои ръце и да си го живее.

Такъв, какъвто си е! Не измислен, ареален, а неин!·

Иван БУНКОВ

---

[1] приятелю

· калимера – добър ден

Филео - приятел

До общината и обратно

Милка ДУНГОВА

Провокирана от два материала в бр.96 на вестник „Нов живот”, се хващам като удавник за сламка, защото ме накараха да преодолея колебанието си да пиша или не за нещо, което ме разочарова последните три месеца.

Решението на проблемите в двете публикации – „Улица във Възрожденци като след бомбардировка” и „Близо 1000 глоби за неправилно паркиране в Кърджали”, опира до общината.

За първи път откакто съм в Кърджали, петдесет години, ми се наложи да търся съдействие от общината във връзка с уличното осветление. Чаках пред заключена врата, или ако беше отключена, в стаята нямаше чиновници. По-късно разбрах, че „моят чиновник” в момента го няма, втори път пък бил на погребение, третият път бил излязъл в пенсия. Така и не видях кой е той. Изчаках да дойде друг на неговото място. Няма. Ходя, връщам се, без „светлина в тунела”.

Чиновникът от другото бюро в същата стая, която питах, реши да ме препрати към заместник-кмета Васил Бобеков. При него се влиза чрез секретарка. Отново празни стаи. Вторият път секретарката пак я нямаше, но набрах смелост, почуках на вратата на заместник-кмета и отворих.

В дъното на големия кабинет, вперил поглед в лаптопа, седи той. Не чух „заповядайте” на моето извинение за начина на появата ми, но в движение към него разказах случая. Записа адреса на въпросния електрически стълб, който през целия есенно-зимен сезон не просветна. А внуците ми при сутрешна смяна тръгват в 7 часа за училище, а при следобедна се връщат в 19.30 часа по тъмно. Надеждата за записването на адреса увисна, щом чух „нямаме фирма”. Това е средата на май. „Все още няма фирма, която да възстанови асфалта...по улиците”, получили отговор и в МВР, споделя главният инспектор Иван Бакърджиев във вестника.

А за улици „като след бомбардировка”, както пише журналистката Снежана Горанова в „Нов живот” е сигнализирал многократно. Където има тротоари са или обрасли с трева за косене, или са „подпухнали” от корените на дърветата по тях, а те от своя страна са обрасли с избуяли филизи около дънера (бул.”България” от моста след спортната площадка към т. нар. „Детелина”). Дерето вече не е това, което беше в началото, особено от моста към сондата – буренясало, растат дървета и храсти плюс изхвърлените отпадъци...

Ако хората, от чиито институции зависи решаването на не малкото проблеми на нашия град, тръгнат пеш по улиците му, ще видят още нелицеприятни гледки с амбицията да стане европейски.

А може би героят е в теб

Думата герой в днешно време като че ли придобива отрицателнен смисъл. Понятието все по-често се омаловажава и се измества в крайно негативна посока.

Още преди години представата за героичен образ се е отъждествявала с  личности като Христо Ботев. Може ли днес някой да посочи съвременници, чийто образ да се припокрие с достолепието на революционера?

„Днешните герои” не говорят с уважение за други герои, както някога. Сега се плюят и ругаят, ненавиждат се и се предават едни други.

Днес в думата герой не се влага смисъла за човек със смел и патриотичен дух. Като герои в наши дни изпъкват онези, които носят на много алкохол, карат лъскави коли, обличат скъпи парцалки и имат по няколко жени.

А за героините да не говорим. През какви душевни катаклизми и физически изтезания преминават. То не е удължаване на коси, то не е уголемяване на устни и бюст, не са пайети по дрехите и брокат в косите. И всичко това, за да бъдат в хармония с непресъхващото кранче на заможния си приятел. Разбира се, и за да защитят придобитото напоследък славно име на милата ни татковина Чалгария.

Ако перифразираме сентенцията „Победителите не ги съдят” в „Героите не ги съдят”, това важи с пълна сила за нашите „героични личности”. Само те знаят на какво са били подложени, за да достигнат висшата форма на „героичен стоицизъм”.

И Българийо, да знаеш, че те за теб никога не биха умрели. Ще умрат, но по-скоро от свръхдоза наркотици или заради поредния чифт силиконови подплънки, натъпкани в гърдите им.

А геройството на обикновените хорица? Тези, които се грижат за болните си деца, не се оплакват от ниската си заплата. Кретат по пътя на обречени каузи. Но вижте, все пак се борят с усмивка и надежда. Това са нашите герои, които не забелязваме. Разминаваме се с тях всеки ден, но не ги разпознаваме, защото те не привличат вниманието. Не носят дизайнерски облекла и обувки, нямат часовници за 10 000 евро, защото материалният свят за тях не е привилегия. Впрегнали са усилия в това да осиновяват дете, например, да работят, въпреки че са хора с увреждания, да помагат на другите, макар че на тях никой не им помага. Живеят смислено и пълноценно. Не са вманиачени в идеята да поддържат едно тяло физически и да си топират косата, за да им помага да запазят равновесие.

 В цялата немотия и бездушие около себе си доблестните хора съумяват да съществуват, без да са обсебени от идеята за материалното. Нищо, че никой не ги пита как се справят, имат ли нужда от нещо и от някого.

Може би всеки един от нас познава такъв човек. Може би на всеки от нас е заложено да има по един герой в себе си. Някои го откриват, други живеят с мисълта, че са герои, а трети просто се надяват да ги срещнат.

 Станислава НЕДЕЛЧЕВА

Шок и ужас! Гърците по-големи комунисти от нас?

Какво я очаква Гърция, че може там да се стигне до преврат или гражданска война? Ами това, което стана у нас, тихомълком, след промяната – въведена бе шоковата терапия. Автор на прочутата доктрина е чикагският професор Фридман. За стартирането й са необходими само две неща: шок и ужас.Така беше в Чили при свалянето на Алиенде, така беше в Полша при спечелването на властта от Валенса, при Борис Елцин, когато изтрепа с право мерене 500 депутати в руския Бял дом. Така беше в целия Източен блок, така бе след бунта на Тян Нан Мън в Китай. По тия места шоковата доктрина бе въведена, глава по глава, от дебелата тухла на Чикагската школа.

В Англия Маргарет Тачър я използва при Фолклендската криза и разби миньорите.

С две думи доктрината се състои в светкавично раздържавяване на най-значими държавни предприятия срещу отпускане на помощи за държавата. Но това се извършва в неизгодни условия! При кощунствено ограничаване правата на профсъюзите, орязване на социалните помощи, ограничаване на безплатното образование. Икономиката се оставя на самотек, пазарът сам да се управлявава. Както джунглата се управлява по закона на егоизма и силата, така егоизмът на индивида в обществото ще подреди всичко невероятно безпристрастно, като по-големият звяр ще изяде по-малкия. В тази чудна природна картинка според проф. Фридман е съвършенството на капитализма. И държавата може само да я разваля, ако се намесва с разни човеколюбиви намерения.

 Ето затова Гърция се бунтува. Там все още има и профсъюзи, здравеопазване, социални фондове, образование.

И двете големи гръцки партии, при идване на власт, използват ресурси на държавните предприятия. Десните не са съгласни на раздържавяване. Затова и не дават своето съгласие за крутите мерки, които иска левичарката Мария Даманаки, а също и социалистът  Папандреу.

В момента десните го играят по-комунисти от левите?

А иначе Гърция не може да се върне към драхмите. Няма такъв устав.

Но народът не разбира и тегли масово еврата, да създава шок и ужас! А те водят към едно: шоковата терапия!

Иван БУНКОВ

Децата си отиват от този свят

На всеки пет часа един родител изоставя детето си. Всеки ден едно дете се самоубива. Стряскаща статистика.

 От двете страни на барикадата грозно се гледат родители и педагози. Родителите се оправдават, че нямат време за децата си. Вечер вкъщи се връщат физически и психически изморени. Понякога нервите им не издържат, крещят, наказват ги и с бой. Често пък новородените идват на белия свят нежелани, неочаквано и тежат на семейния бюджет. Най-лесно е да ги захвърлиш на държавата.

 Да видим и учителите. От своята камбанария бият тревога, че не могат да овладеят детската агресия. Невъзпитани, нахални, дрогирани, пияни, неграмотни, мързеливи...Можем да изреждаме още.

 За държавата какво да кажем. Искаме да има много деца, а нямаме детски градини. Целодневно обучение чак до седми клас ни обещават, но класните стаи отесняха. Замазват ни очите с мижави детски надбавки, с помощи за първолаци, с балове за деца-сираци и инвалиди.

 Отиват си децата ни от този свят. Отиват си, защото не можем да ги разберем. Или по-скоро не искаме да ги разберем. И така ни наказват завинаги.

 Мария ПУЛЕВА