Само 20 стотинки, бе бате...

Преди няколко дни на улицата чувам как млад мургав господин подвиква на възрастна дама, която го хокаше, защото се беше изтегнал най-безцеремонно до паметника на Левски в Кърджали с протегнати за някоя стотинка ръце. Казва той на пенсионерката: „Вие, българите, бабо си мислите, че за нас е лесно да си намерим работа в България”.

Извинете за неприятния въпрос, господин ром, но какво ви накара да размърдате мозъчните си клетки в тая жега и да родите гениалната мисъл, че на нас, българите ни е много лесно да си намерим работа? С по-големи привилегии ли се ползваме от вас? Да не би случайно аз да получавам социални помощи, без да си мръдна пръста? Аз, българката, която, за разлика от теб, не си е проснала телесата в поза „готови за сън” под сянката, чакайки милостинята на случайните минувачи, плюс социалните, които получаваш за бездействието си.

Ще ми кажеш сигурно, бате, че и осми клас нямаш завършен. И аз ще ти повярвам. Но те питам,

пак ли България ти е виновна

 че не пожела да влизаш в часовете по български и по математика. Не за друго, но поне да можеш грамотно да си напишеш картонената табела, дето си я провесил на врата, и да пресметнеш събраните от просия монети през тежкия ти отруден ден.

Понякога ми се иска да не бях посещавала учебните занятия, за да не мога да сметна, че получаваш поне два пъти повече от мен за един работен ден. Че моите изречения не струват и половината, колкото твоето мързелашко изтягане край фонтана.

Извинявай, знам, че не ти е лесно да благославяш всеки потенциален спонсор, който минава край теб. Знам, че и ръката ти често се уморява, когато я протягаш, за поредното левче или две. Знам също така, че нямаш никакво оправдание за неграмотността си и сега с паразитния си хобот смучеш от джоба на данъкоплатеца.

Защото много родители едва свързват двата края, но винаги намират пари за образование, за да предпазят децата си от това, което си ти, от невежеството и от безполезния начин на живот. Така, че глупавите ти оправдания колко си изстрадал и онеправдан не минават.

И знаеш ли, много хора имат заеми, които впоследствие не успяват да изплатят и много често се лишават от някоя скъпа вещ, а други дори остават на улицата.

Кое е тъжното тук ли?

Че тези от твоята кръвна група, които по чиста случайност са успели да излъжат някоя банка да изтеглят кредит, който знаят, че не е по силите им да изплатят, остават ненаказани.

И знаеш ли защо? Има едно нещо, наречено граждански процесуален кодекс, който ти дори нямаш идея защо е създаден. Та в тия непонятни за теб писания има дял втори „Изпълнение на парични вземания”, в чл. 444 и 446 са написали нещо за такива като теб - несеквестируеми вещи и несеквестируем доход, или иначе казано, не могат да ти вземат нищо от това, което е необходимо за нормалното ти съществуване. Че какво ли да ти вземат – дървата, дето си ги окрал, или храната, дето я нямаш. И детските надбавки не могат да ти пипнат, а има майки, които не ги получават, защото средният доход на семейството надхвърля 350 лева.

С какво нашите деца са по-различни от вашите. Защо нашите могат да бъдат лишавани заради „неблагоразумието” на родителите им да работят и да им осигуряват нормално съществуване, а вашите да бъдат облагодетелствани заради непрестанната ви роля на жертви, граничеща, меко казано, с наглостта.

В такива моменти много ви завиждам и съжалявам, че ние не можем да бъдем като вас. Би ми било интересно, ако някой ден ролите се разменят и някой от нас, българите, се изтегне под дебелата сянка и прибира по 20 лева (че и повече) на ден, без да полага грам усилие, а ти да хвърчиш наляво-надясно и спъвайки се в краката му, да установиш колко си прецакан, защото за всичкото търчане си взел два пъти по-малко. В такъв случай ти би ли дал 20 стотинки? Само 20 стотинки, бе бате...

И за каква интеграция говорим

след като се делим на „вие” и „ние”? И как изобщо може да приобщиш някой, който заявява, че е българин само когато трябва да вземе еднократната помощ за първо, второ или n-брой дете, а когато трябва да си размърда ленивата трупна маса, разграничава българи и цигани с личните местоимения „вие” и „ние”. 

Станислава НЕДЕЛЧЕВА