Да не посмеете да се разболеете! Нито му е времето, нито му е мястото!

Схемата е горе-долу следната – прилошава ви посред нощ, викате линейка или отивате в спешното на болницата с такси (или с вашата лична кола). Ако сте на крак , изчаквате търпеливо реда си. Възможно е да сте на предела на силите си и единственото, което ви държи на крак, може да е личната ви гордост и честолюбие, но това няма никакво значение! Щом сте на крак – чакате! Търпеливо!

Идва реда ви. Влизате при дежурния лекар. Той ви преглежда. Поставя диагноза. И ето го сюблимният момент – трябва да платите! Какво и колко обаче?

Значи…

Ако имате здравни осигуровки и личен лекар – нямате проблем – плащате 2,70 лв. такса.

Ако имате здравни осигуровки и нямате личен лекар – имате проблем – плащате 15 лв.

Ако нямате осигуровки и нямате личен лекар – пак имате проблем – пак плащате 15 лв.

Вероятно част от вас, читателите, са наясно с нашата здравна система и знаят кое, къде и за какво отива. Но аз не съм! Простете ми за невежеството, но така и не разбрах за какво е тази такса от 2,70 лв., която трябва да платя, ако евентуално ми се наложи посред нощ да ходя в спешното.

Не ми е за 2,70 лв. – къде ли не ги даваме. Но не можах да разбера защо ги давам в спешното (и то при условие, че имам личен лекар).

Също така не разбах, защо аз (или вие) – обикновеният гражданин, който работи, и чийто работодател съвестно плаща здравните му осигуровки, съм поставена на равна нога с онези, които нямат възможност да си платят здравните осигуровки, само защото нямам личен лекар? Защо?

Нямам нищо против хората, които по една или друга причина не са в състояние да си платят здравните осигуровки. Случва се. Човешко е. Всеки от нас може да остане без работа, няма гаранция за това. Но не разбирам логиката на самата здравна система (ако въобще има някаква логика).

Защо системата ме задължава, примерно, да се запиша при някой общопрактикуващ лекар (или т.нар. джи-пи), който ще го посещавам единствено, за да ми даде направление за специалист (не дай боже, да се наложи) или ще използвам името му при спешни случаи, за да не плащам 15 лв. за преглед. И къде отиват тези 15 лв.? Защо ги плащам? А онези 2,70 лв.? Те пък за какво са? Имам здравни осигуровки. Имам личен лекар. Тогава за какво, по дяволите, плащам такса в размер от 2,70 лв.? Защо? Къде отиват тези пари? Каква е логиката?

Не го разбирам! Ей, богу, това наистива не го разбирам! Не го разбират и служителите в спешното. И те не са наясно. Вдигат рамене и казват “Системата е такава”. Край! Точка!

Не ги виня. До болка са прави. Системата е такава. Друг е въпросът защо е такава?

Когато се сблъска с подобна ситуация, човек съвсем логично започва да си задава въпроси. Въпроси като защо се осигуряваме, например? Къде (и за какво) отиват тези пари? Защо аз, обикновеният гражданин, който има здравни осигуровки, съм на равна нога с гражданите, които нямат осигуровки, само защото нямам личен лекар? Тогава защо моят работодател ми плаща осигуровките? Какви са моите привилегии (ако въобще имам такива)? И каква е тази глупава такса от 2,70 лв.? И, изобщо, къде отиват тези пари?

А ако съм болна от рак, левкемия, ако страдам от бъбречна недостатъчност или тежка форма на диабет? Какво става тогава?

Публична тайна е, че в такива случаи оцеляват онези, които имат възможност публично да призоват цялата общественост за дарения за лечение в чужбина. Жалко, но факт!

А другите? Обикновените граждани? Какво става с тях? Все въпроси, които нямат логичен отговор. Въпроси, чиито отговори се ограничават в рамките на оправданията. Системата ни е такава! Това е! Край!

Моля ви, не се разболявайте. Бъдете живи и здрави и се грижете добре за себе си! Защото, освен вас, няма кой друг да го направи!

Гюлшен МУСТАФА