Докато Народното събрание ни замеря с поредната „положителна” новина, че ще продава част от старите си мерцедеси, мисълта ми, заета до момента да изчислява плюсовете за бюджета от въпросната антикризисна автомярка, някак си неусетно се отвлече по посока на депутатския запас от думи. Повечето народни представители са от провинцията, което, разбира се, е нормално. Но не и от гледна точка на езиковедите. Според тях голяма част от 240-те обитатели на парламента говорят на диалект. И то не какъв да е, а тежък провинциален диалект. И без експертната оценка сме свидетели как депутатите от западните региони Ъ-кат и Е-кат (мислъ, благодаръ, обеснът, ходът, место), докато техните колеги от изток не признават за нищо на света буквата Е (казахми, поситихми, бяхми, тилифон).Но не диалектът е това, което отблъсква избирателите. Отблъскващи са изтъркани клишета от рода на „приоритети”, „визия”, „конкретика”, „прозрачност”, „популизъм”, „маргинализиран”, „политическо пространство”, „ясни гаранции”, „задълбочен анализ”. В резултат средностатистическата електорална единица (влудяващо политклише) или започва да се оглежда за тълковен речник, че дано аджеба схване какво точно й казват нейните избраници, или просто спира да слуша. Защо изобщо да слуша този водопад от безсмислици, стигащи на моменти до скудоумие.
А иначе върви, народе възродени....към светли бъднини върви.
1 коментара:
Браво на тях! Но нито един не е казал, че заплатите им са високи, а напротив, трябвало още повече да получават, защото там били най-кадърните и най-добрите ни експерти. А те дори не знаят сносно родния си език! Защо тогава се чудим на хала си?
Публикуване на коментар