Усетихте ли, че мина 1 юни, Международният ден на детето? Май не. Мерим щастието си в банкноти, а сърцето ни прескача с индекса на борсата. Мисловна дъвка във всеки разговор е кризата. Колкото повече я ухажваме, толкова повече ни преследва сянката й. Така бавно ни обзема обезвярата. Превръщаме се в сиви възрастни.Спасителят Христос е казал, че трябва да бъдем като малките. Вижте ги – те могат да ни научат на мъдрост. На повече спонтанност и надежда. На това, че най-добрата възглавница е чистата съвест. На усмивката, която не иска нищо в замяна. Дори на това да сме силни, макар и да се чувстваме крехки. Да се намерим, като за миг забравим за себе си.
10 коментара:
добре е, че те има. всеки ден следя дали има нещо написано от теб. понякога идвам пред редакцията с надеждата да те видя. може би е лудост.. но така ми харесва - да те има..
Хубаво да се замислим над написаното и (дай Боже) "да се намерим, като за миг забравим за себе си". Б
Da, naistina trabva da badem kato detsata, za da mojem za mig da zagirbim bitovite ("GOLEMITE") problemi, koito ni obsebvat vseki den!
Радке, може да не си първият човек, който казва тези неща, но хубаво е някой пак да засегне и да актуализира тези въпроси.
Вярно е, че ние така сме направили живота си - че парите регилират всичко - дори нашето щастие. Жалко, че не осъзнаваме, че човешките земни страсти нямат край - колкото имаме, толкова повече искаме (причината на това е психическата нагласа). Вместо да се радваме, че имаме светлина (електрически ток), а не живеем в пещера на тъмно. Можем да бъдем щастливи и с малки неща. Примерно с една топла невинна усмивка или да се радваме на едно доброжелание от всесърце.
Pozdrawi ot Su ;)
АКО ПОВЕЧЕТО ХОРА МИСЛЕХА КАТО ТАЗИ ЖУРНАЛИСТКА НЯМА ДА СМЕ НА ТОЗИ ХАЛ! УВИ!!!
Истината е, че всичко зависи от нас самите. Иначе колкото и някой да ни го казва, ако самите ние не вземем решение да се променим и не го направим . всички думи, колкото и красиви да са те, не ни ползват. Ама никак даже. И все пак - хубаво е, че има кой да заостри вниманието ни върху тези неща. Много добре казано. А сега е наш ред да вземем решение и да действаме.
почти всеки ден минавам от улицата, където се намира редакцията ви. само и само да те видя.. виждам те! това ме радва просто...
Абе, кой си ти дето все минаваш покрай редакцията, с надеждата да видиш хубавата журналистка? Не зная дали разбираш колко е недостойно това да се криеш и да не й се представиш. Човек би си помислил, че или си страхлив, или си комплексиран, или си грозен, или кой знае какво... Такива тайни "обожатели" нямат работа около нея. Къш!
Много хубаво и точно казано.
Браво, Раде! Харесва ми как пишеш - с любов, с разбиране, някак човешки и достъпто, и вълнуващо, и силно докосващо...
Публикуване на коментар