Насила хубост не става

Всеки трети от безработните у нас е бил без каквото и да било препитание през последните три години. Това показва изследване на НСИ. Наричат тези хора "трайно обезкуражени". Голяма част от тях са без професия. Да си признаем, част от тях дори са откровено неграмотни. И все пак бедата не би била толкова голяма, ако същите имаха желание да направят нещо за и със своя живот. Да са готови да се понапънат за това. Но не би.
Същите тези плачещи от безпаричие българи масово отказват да се включват в какъвто и да е курс за обучение или квалификация. И забележете - не се интересуват от наличието на свободни работни места. За тези хора социалните помощи са напълно достатъчни. С тях те покриват елементарните си житейски нужди. Не е нужно да се бъхташ цял ден, да гледаш навъсената физиономия на началника, нито да спазваш работни и колегиални правила. Никой не може да даде повече на човек, ако той сам не го иска. Или както е казал народът, насила хубост не става. Бюрата по труда не се занимават с превъзпитаване. При условие, че нечии летви са свалени почти до земята и то доброволно, колкото и ръце да им се протегнат отсреща, шансът това да се оцени е равен на нула. Още по-малко, ако тази протегната ръка идва от социалните. Или ако перефразирам израза "Пари ми дай, акъл не ща", в случая би звучал като "Помощи ми дай, работа не ща".
Красимира НЕШЕВА