И този 10 ноември мина тихо, незабележимо. Не бих се замислил за двайсетте и отгоре години демокрация, ако премиерът Борисов не беше казал в последното си интервю, че всяка управляваща партия трябва да е много горда, ако по време на мандата си направи дори една стотна от построеното до 1989 г.
Тогава се сетих за попиляните години в спорове за АЕЦ „Белене”. За демократичното отроче „Цанков камък”, което дава доста по-малко ток от строената преди половин век ВЕЦ „Кърджали”. За над милион българи, оцеляващи с доходи под прага на бедността. За изкуствено създадената демографска криза. И още, и още…
Дано все пак доживеем 10 ноември да е празник!
1 коментара:
KOM6U PRAV SI ,TRYABVA DA E PRAZNIK
Публикуване на коментар