Семейното гнездо и нашите птичета

Доц. д-р Касим ЮНУЗОВ 

Неотдавна ни порази един трагичен случай с едно седемнадесетгодишно момче Джюнейт от Езиковата гимназия в Кърджали. Няма да анализираме, нито ще коментираме станалото. Нека да ни послужи само като повод за размисъл. Като бивш университетски преподавател, посветил целия си живот на обучението на бъдещите учители, и на основа на натрупания опит и немалко впечатления и в качеството си на баща искам да споделя мнението си по някои проблеми на семейното възпитание.

Никъде не поставят имунизация срещу подобни негативни явления. Вероятността те да се случат пак, в друго време, на друго място, в друго семейство никак не е малка. Най-силно ни впечатляват и разтърсват случаите с фатален край. На тях и медиите отделят много повече (дори от нужното) внимание. Да не си затваряме очите.

В много семейства поради грешки във възпитанието системно се нанасят физически и психически травми, които провалят целия живот на стотици деца. Но ако ние като родители, анализирайки поведението си, навреме открием и осъзнаем своите пропуски, убеден съм, че максимално може да се ограничат грешките и последиците от тях. Колкото и да се опитаме да отхвърлим, прехвърлим или смекчим своята вина за някои лоши прояви на децата, главната отговорност за всичко, което става в семейството, е на нас, родителите.

Защо като родители се затрудняваме при управлението на тази най-малка социална единица в обществото - семейството? Та нали в него сме ние -родителите и най-скъпото, което имаме - нашите деца. Къде грешим и какви са грешките ни?

Семейното възпитание е специфичен процес, който протича в семейната среда. В него участват родители, братя, сестри, прародители. Средата е не само физическото обкръжение, а всичко онова, което отделните индивиди, обединени в роднински връзки, носят в себе си като характери и личности. Главното съдържание са взаимоотношенията между тях, които съставляват психоклимата в семейството. Той има важно влияние върху децата и е основен вътрешен фактор в семейното възпитание.

Най-общо семейният психоклимат е система от връзки и отношения между хора, обединени с роднински връзки, чувствата, вниманието, грижите, обноските, комуникациите между тях, които допринасят за тяхното формиране като личности, както и за реализацията им в обществото. В зависимост от характера, насоката и начина на въздействие той може да бъде здравословен и нездравословен психоклимат.

Здравословният психоклимат предполага взаимна обич, уважение, хармонични комуникации, които почиват на емоционално единомислие и общи решения на семейните проблеми. Отличава се с положителни нагласи в обноските между членовете на семейството, с топлия и приятен език в общуването, с добронамереност, търпимост и спокойствие в семейната среда.

Психоклиматът служи да задоволява най-насъщните психически нужди на детето, без които е немислимо пълноценното му развитие като личност. Смятам, че грешките и слабостите, които допускаме като родители, са повече по линия на начините и формите на задоволяване на децата ни с тези изключително значими психически нужди. Ще се спрем накратко на такива психически нужди като обич, уважение, изслушване, търпимост, ръководство.

Най-важната, най-естествена нужда е

ОБИЧТА

Подобно на храненето, обличането и подслоняването, тя трябва постоянно да задоволява детето. Обичта може да се изразява зрително, слухово, чрез погалване. Трябва да я изразяваме чрез подходящи думи, с милувка и усмивка. Да бъдем заедно с детето, да се чувства то обичано. Понякога стотици думи нямат ефекта на едно прегръщане, помилване по главата. Много е важно обичта да се дава искрено и безусловно.

В много семейства децата не получават достатъчно обич, родителите не знаят и не умеят да я дадат и да я показват. Най-често срещаните крайности са или много студено държание или разглезване /разлигавяне/ на децата. Определени среди с по-добро финансово състояние, в знак на обич, по повод и без повод подаряват на децата си скъпи подаръци или големи суми пари. Често по този начин демонстрират материалното си благополучие.

Но и при искрено направените жестове възпитателният ефект не винаги е положителен. Те крият и не малко рискове. Скъпите подаръци вместо да стимулират детето към по-добри изяви в учението, спортните или други занимания., могат да му влияят отпускащо и демобилизиращо. Когато разполага с повече пари, детето може да бъде тласнато към някои зависимости като хазарт, наркотиците и др.

Най-добре е подаръците в знак на обич да бъдат съобразени с възрастта и най-вече с потребностите на детето. Признак на слабост е да натякваме на детето за направените жестове и грижи за него. „Виж какви подаръци ти купуваме, а пък ти нищо не правиш, за да ни зарадваш”. Намирам го за изключително грозно като поведение на един родител. Съществуват други по-подходящи начини да изразим недоволството от неговите недобри резултати.

Много близко и свързано с обичта е

УВАЖЕНИЕТО

То изисква търпимост към избора на детето, зачитане на неговите лични предпочитания, на чувствата и мислите му. Включва спазване на някои обикновени изисквания. Например да почукаме на вратата преди да влезем в стаята му, да искаме разрешение, за да пипаме вещите му. Така повишаваме честолюбието и достойнството му.

Къде грешим? Някои от нас пренебрегват факта, че децата могат да имат свои предпочитания, различни от нашите. С това показваме непростимо елементарно мислене и егоизъм. То е в противовес с всякаква логика, несъвместимо с наука и морал. Нито е възможно, нито е необходимо нашето дете във всичко да ни подражава, във всичко да прилича на нас. Ако, например, обичаме футбола, то може да предпочете волейбола. Ако имаме слабост към политиката, то може да има влечение към спорта или към нещо друго. Детето е различно от нас, има своя специфична индивидуалност. То е личност, която прилича на себе си. Оставайки глухи и чужди към неговите мисли и чувства, го оскърбяваме дълбоко.

Много родители нямаме доверие към предпочитанията на своите деца. Мислим, че най-правилният избор, свързан с техния живот и учение, можем да направим само ние. Ръководейки се единствено от своите желания и болни амбиции, някои родители еднолично избират и решават какво ще учат потомците им, без оглед дали децата имат влечение към избраната професия, дали притежават необходимия потенциал и други качества. Подобно незачитане на мнението и предпочитанията на децата може да причини дълбоки травми в тяхната психика.

Много съществено, с голям психически заряд е

ИЗСЛУШВАНЕТО

Всички хора имат нужда да бъдат изслушвани. Най-важно изискване тук е безусловното приемане на личностната индивидуалност на този, с когото комуникираме. От значение е да изслушваме детето без предубеждение, без задни и лоши помисли. Така то получава послание: „Ти си достоен за изслушване”.

Обикновена практика е, обаче, да изслушваме децата си предимно при някаква тяхна проява. А става дума за обичайно изслушване, свързано с всекидневието, за да чуем мнението им по някои въпроси, засягащи тях и семейството. Често омаловажаваме това и не благоволяваме да ги изслушаме. Подобно лекомислие може да ни попречи да ги опознаем по-добре.

Поради тази и други допуснати грешки, смея да твърдя, че една немалка част от нас, родителите, не познават добре децата си. Не познаваме насоките и областите на техните интереси и наклонности, нямаме почти никаква представа за интелектуалния им потенциал и още много други съществени техни качества. Затова действаме стихийно и неадекватно. Това също поражда неприятности и конфликти в семейството.

В системата от психологически нужди съществено място заема проявата на

ИНТЕРЕС КЪМ ДЕТЕТО

Това означава да бъдем чувствителни към физическите и психическите му потребности. Проява на интерес към личността му радва всеки. За децата тя е още по-значима. Изпитват нужда от интерес и внимание към себе си. Нужно е да отделяме на време за това. Да бъдем с децата си означава, да бъдем при тях с цялото си съществувание. Като изслушаме паднало и наранено дете, след което го прегърнем, то получава послание: ”Аз имам опора, аз съм ценено и обичано”. Дали „нахранваме” достатъчно добре децата си с тази особена важна „храна”? За съжаление и тук изпълняваме задълженията си непълноценно, под необходимото.

Като се оправдаваме с ограниченото свободно време, не проявяваме нужния интерес и внимание към децата си. Диалогът ни се върти около няколко въпроса: „Как върви училището, имаш ли слаби оценки и колко лева искаш?” Повечето живеем с мисленето нали нямат някакви лоши прояви, защо да губим време с излишни разговори.

Тази логика не само че никак не е правилна, а и е твърде опасна. Значи чакаме да се случи нещо, за да повишим вниманието и подобрим интереса си към тях. Но тогава ще бъде доста късно. Въпросът е да изпреварваме събитията, да не даваме възможност да се появи нежеланото.

Безмълвието и бездействието е лошо предзнаменование. Щом чакаме, то ще се появи рано или късно. Това е закономерност. Общуването, действието, въобще деятелността пък е добро предзнаменование. Това отдалечава и отблъсква лошото и улеснява появата на доброто, положителното. Това също е закономерност на живота.

Оправдаваме се с ангажименти по осигуряването на прехраната на семейството. Наистина живеем в много напрежение. Огромните усилия и притесненията около обезпечаването и задоволяването на най-насъщните нужди на семейството изяждат много голяма част от времето ни. Въпреки това можем и трябва да намерим време за внимание и интерес към децата си. Откъде намираме време за срещи и разговори с приятели по кафенета и барове? Явно въпросът е до желание и добра воля.

Не осъзнаваме и не отчитаме едно много важно обстоятелство. След демократичните промени у нас сме в съвсем нова, невиждана и непозната преди ситуация. Почти безпрепятствено се ширят престъпността, хазартът, наркоманията, разюзданост в областта на моралните норми. Това усложнява семейното възпитание с оглед предпазването на децата от застрашаващите живота им пороци.

ТЪРПИМОСТТА

или толерансът е психическа нужда от по-друго естество. Свързана е със свободата, която се предоставя на децата. Тя не е неограничена, а в рамките на правилата и ценностите на семейството. В цивилизованите семейства децата не правят това, което им хрумне, и не им се дава такава възможност. Родителите имат изисквания към тях. Когато прекрачват границите, децата биват предупреждавани. Ако не зачитат предупрежденията, се прилага здравословно принудително съобразяване с тях.

В един здравословен психоклимат свободата и отговорността вървят ръка за ръка. У детето се развива вътрешна дисциплина и отговорност. Тук трудността е в намиране на мярата. В едни семейства децата се ползват с по-голяма свобода, в други са твърде ограничавани. Въпросите за това къде децата могат да ходят, къде не могат, какво могат да правят и какво не могат, са въпроси на ценностната система на семейството.

Мисля, че принципното и кардинално решение налага по достъпен за децата начин открито и спокойно в семейството да се обсъждат всички проблеми, свързани с опасностите около децата и тяхната сигурност. Грубата, строга и самоцелна забрана не само че не решава проблема, а „хвърля масло в огъня”. Да не забравяме и това, че забраненият плод е най-сладък.

РЪКОВОДСТВО

Детето изпитва нужда да знае границите на това, което може и умее да направи. При опасни случаи то иска да бъде направлявано. Децата не могат винаги да се справят с всичко. Въпреки това винаги имат желаят да се преборят с трудности, които дори не отговарят на възрастта и на силите им. Много пъти не успяват в начинанията си и се налага да бъдат направлявани.

Грешките, които допускаме тук, са или ги изоставяме в някои тежки моменти, или пък под претекст, че няма да успеят или че им липсват достатъчно сили, не им възлагаме никакви ангажименти. Така не помагаме, а пречим на детето. Необходимо е в рамките на неговите сили и възраст да му възлагаме подходящи задачи, да го следим и при нужда да го направляваме.

Най-важната дейност на детето в живота е

ИГРАТА

С нея детето се подготвя за живота. Не бива да я възприемаме като губене на време. Тя има извънредно важни функции, развива ума на децата, учи ги на другарство, взаимопомощ, солидарност, комуникации. С игра се развива психиката на детето.

Изводът е, че психоклиматът имат решаващо значение в цялостното изграждане на детето като личност. Пропуските и слабостите по линия психически нужди не остават без последици и причиняват сериозни дефекти в неговото развитие. По отношение на собственото Аз, у него може да се развие съзнание за неоцененост, да се отвори празнота в неговата индивидуална същност. За да избяга от проблемите, дете търси различни зависимости (наркотици, хазарт, насилие, кражба и др.)

Така нездравословният психоклимат в семейството нанася сериозни вреди на детската психика. Психическите разстройства с корени в детството се лекуват много по-трудно. Те са в основата и на много болести в организма на човека. Затова е недопустимо подценяването на психическите фактори и обстоятелства във възпитанието на децата.