Първи май! Чий е този ден?

Снежана ГОРАНОВА

Първи май! Чий е този ден? Ден на труда и на международната работническа солидарност. Това е Първи май! На този ден в света отбелязват икономическите постижения. Почитат съграденото! Радват се на произведеното и на всичко сътворено отчовека.
На този ден не е задължително да има шествия и фанфари. Важно е работниците да не забравят, че трябва да са солидарни. Да се подкрепят помежду си. Когато правата на едни са нарушени, всички да са до тях. Това е апелът на лидера на „Подкрепа” в Кърджали Магдалена Ахчиева в навечерието на Деня на труда.
Защото 125 години след окървавения протест на над 300 000 работници в Чикаго на 1 май 1886 г., които поискаха 8-часов работен ден, се нарушават трудови права, още има роби на труда. И днес наети не получават заплати с месеци. Работодатели не плащат за извънреден труд. Изхвърлят работници на улицата без никаква гаранция, че ще получат заработеното, казва Ахчиева.
Притеснени сме, правим всичко възможно, за да няма съкращения във фирмите. Нови работни места не се очакват. Притеснени сме, че минималната заплата от 240 лв. е вече оглозгана от инфлацията. Настояваме за увеличението й. Цените растат. Уж сме в Европейския съюз, а не се чувстваме европейци, категоричен е председателят на КНСБ в Кърджали Иванка Караколева.
Даваме на съд правителството за това, че самоволно, без да преговаря със синдикатите, реши да замрази заплати и пенсии до 2013 г. Ако през това време влезем в Шенген, много трудно ще стане увеличаването им и още дълго ще сме на опашката по доходи сред европейските държави, заяви Ахчиева.
Затова пък сме в челото на статистиката за опасни и нездравословни условия на труд. Повечето български работодатели постоянно се оправдават за ниските заплати с ниската производителност, а не правят нищо да съхранят здравето, да осигурят отдих за работниците си, както е в цивилизованите държави, коментират синдикалистките.
Когато бях в Гърция по повод затварянето на „Булфанко” в Кърджали, разбрах, че там шивачките също стачкуват като нашите, но получават по 500 евро месечно от държавата, нищо че „Булфанко” е частна фирма. Това се нарича държавна социална политика. Управниците на Гърция знаят, че работниците са гръцки граждани и трябва да се погрижат за тях.
При нас не чуват синдикатите, дори това, за което сме се договорили с управляващи и работодатели, се преиначава и се вземат други решения. Нито парламентът, нито правителството искат закони, които да се изпълняват и да гарантират нормален живот на хората в България, коментира тя.