Пак ние си патим

Българите си патим най-вече от криво разбраната демокрация. Държавата е опряла икономическото, социалното и духовното дъно.

На никой не му се живее в беззаконие и анархия, но пък и никой не прави нищо по въпроса. Безхаберието започва от родното училище, минава през здравната система и  стига чак до наглите лъжи на родните ни политици.

Не е прецедент  публикациите на разголени учителки в социалните мрежи и подкрепата на лековатото им поведение с вдигнати палци на техни ученици. Пиянски изстъпления на деца по дискотеки и след това тяхната защита от родителите им са познати сюжети от всекидневието ни.

Малкото трезво мислещи се питат какво поколение отглеждаме? Кои ще бъдат утрешните лекари, юристи, полицаи и учители?

Всяка година държавата ни напускат от 400 до 500 лекари. Никой не е луд да стои в българската действителност за нищожна заплата. Това е огромна загуба за нашата малка държава. Новините за сбъркана диагноза, за нехайство, а дори и за фатални случаи също са многобройни. Оправданието, че това се случвало навсякъде по света, не ни успокоява.

Държавата ни се е превърнала в свърталище на бандити, разбойници и организирани престъпници, чиито интереси се защитават от родни политици. Случаят в Катуница е израз на държавна безпомощност, а думите на премиера Борисов, че са „изтървали положението” не говорят особено добре за родната полиция. Всеки гражданин еднакво трябва да отговаря пред законите, независимо от вероизповедание, етническа принадлежност и пол.

Все повече хора мечтаят за управление със „здрава ръка” и спазването на закони с ясни правила. Демокрация без закони е най-голямото социално тегло, което може да се случи на един народ, и то се нарича „свободия”.

Димитър  ПЕТКОВ