Не искам догодина пак да ме боли

Днес, 21 октомври, за Кърджали бе ден за поклонение и радост. На тази дата преди 99 години градът е освободен от османско владичество и влиза в пределите на Отечеството. По традиция денят започна с полагане на цветя и венци на паметника на командира на Хасковския отряд ген. Васил Делов. Пак по традиция бе и празничното ученическо шествие от Дома на културата до Паметника на освободителите в градската градина. Последва тържественият ритуал пред него,с минута мълчание, почит за загиналите, полагане на цветя и концерт...

Толкова за традициите. Навярно по случай изборите тази година пред паметника депутатското присъствие беше и разноцветно, и повечко. Пак навярно  по случай изборите нямаше тържествена сесия на местния парламент, на която много граждани пълнеха залата. Слушаха годишния отчет за заработеното от общинската администрация. И поздравленията на видни гости, които с уважителните си слова наливаха самочувствие в опърпаните делници и може би малко вяра, че след разрушителния многогодишен преход идват и градивни дни.

По същата причина – изборите - или кой знае защо тази година никой не получи /дори не се и обсъждаха предложения, б.а./ званието „Почетен гражданин на община Кърджали” за принос в обществения живот и за издигане на авторитета на града. И не че Кърджали няма своите личности!?.

Миналата година негови почетни граждани станаха дългогодишният диригент на детския струнен оркестър, музикант и педагог Петър Филипов, посмъртно бе отличен и поетът и журналист Фехим Хорозов. И на двамата творческият път е свързан с Кърджали и Източните Родопи. Това важи и за предишните носители - художниците Станка Димитрова и Даниел Емилианов - Джими, скулптора Вежди Рашидов, сега министър на културата, писателя Николай Хайтов, капитан Георги Георгиев, физика Славей Златев, археолога проф. Николай Овчаров, евродепутата, проф. Владко Панайотов, биоложката Стефана Василева и др.

Споменавам имената им, защото не бива да позволяваме суетнята за власт да заглушава гласовете им, нито мъдрите заръки, изречени от някой от тях не само за родопчани, но и за цял един народ. Само така няма да позволим паметен Ден, като днешния, да бъде претупан от чиновници. Защото будният спомен за такива героични дни, паметта ни за личностите, градили града, духа и Отечеството, са силата ни срещу предизвикателствата по пътя към всеобщо добруване.

Споделям размишленията си с болка. Усетих днешния най-голям Ден на Кърджали, изпълнен със задължителни мероприятия. Така и не разбрах дали учениците, дошли под строй пред паметника, знаят защо са там – не спряха да си подвикват, дори по време на химна.

От днес нататък Кърджали навлиза в достолепно столетие, откакто живее Свободен!? Не искам догодина пак да ме боли.

Снежана ГОРАНОВА