Филмът безспорно е модерен – в него има екшън с роден сценарий, уличен жаргон, герои от ДАНС, интериорът е съвременен. Може би и на това се дължи успеха му – наскоро сайтът на продукцията оповести, че е посещаван от над 260 хиляди потребители. Видеоматералите към втория сезон на „Стъклен дом” бележат още по-голям успех, много са коментарите и във форума му. Филмът създаде и своя мини индустрия – част от нея са две книги, което до голяма степен се обяснява с това, че артистите са комерсиално красиви.
Не може да се отрече, че филмът представя доста от сегашната социална действителност. Има хищническо забогатяване, безскрупулни и студени жени, склонни да проиграят хазартно семействата си, разглезени тийнейджъри, чието всекидневие е тъмният бар в квартала и които живеят на ръба на закона. И все пак такива хора има във всяко едно друго общество на Запад. Подобни сюжети могат да се развият във всяка европейска столица.
В същото време двама от героите - на Стефка Янорова и на Красимир Ранков, са по-скоро като изкуствено пришити към модерния сюжет. Те сякаш живеят още в социалистическото време, което лъха от хумора им, повече присъщ на филми като „Вчера” и комедиите с Тодор Колев. Репликите им са свежи, но не се вписват и звучат странно. Не че думите на другите герои звучат естествено. Това е един от недостатъците.
Другият е, че липсват положителните персонажи. Няма ги хората с по-фина и различна душевност от тази на прослойката на богатите.
Характерите в стъклената драма са нереалистични. Като изключим семейство Ставреви, които показват повече топлота и човечност, всички други сякаш се нуждаят от дълбока психоанализа. Мъжките и повечето женски образи са като обсебени от някакви мрачни сили, които ги тласкат да живеят на ръба на нещастието. Героят на Калин Врачански например, който може да бъде преосмислен и като трагичен образ заради болезненото си минало в Америка, има противоречива връзка с жената на баща си. В същото време Дани / прави неестествен и почти мелодраматичен обрат, след като го спасяват. Героят на Юлиян Вергов е толкова праволинеен, че чак изглежда като карикатура. Може би героите биха били по-убедителни, ако се обяснят мотивите им на действие, иначе остават малко неразбрани.
„Стъклен дом” е филм за страстите, които рушат, метафора на огромния МОЛ, който разбива и без това крехките семейни връзки.
Сюжетните линии като цяло са интересни и драматични, но не са обагрени емоционално и им липсва дълбочина.
Като много касови филми, гледаш и забравяш. Красивите лица са като наливен френски парфюм – правят впечатление, но не очароват.
7 коментара:
Много точна и детайлна характеристика на героите и сюжета е направена. Абсолютно съм съгласна с авторката на материала. Не считам, че "Стъклен дом" представя истинската душевност на българина. Има модернистично звучене във филма, но няма душа.
ТАка "хубаво" почнаха да го сапунисват сериала, чак да ти стане противно да гледаш, особено след вчерашния епизод.
една много добра статия.поздрави и поклон за този който я е написал
успех за напред Петкова
Много точен коментар. Поздравления за авторката на статията!
Че какво му има на наливния парфюм бе Радке! За толкова пари толкова миризма.Айде сега претенции и ти! Ми цъкни дистанционното и си готова!Върви си гледай Листопада!
евала на авторката...нито един път не съм го гледал този сериал, но много добре знам, че го измислиха само и само да конкурира на турските, които се радват на голям успех
каква дълбочина и очарование търсите във филма след случващото се в държавата през последните двайсет години.филмът си е точно на място спрямо ситуацията в която се намирамел.народа не е в състояние да мисли вдълбочина!
Публикуване на коментар