До общината и обратно

Милка ДУНГОВА

Провокирана от два материала в бр.96 на вестник „Нов живот”, се хващам като удавник за сламка, защото ме накараха да преодолея колебанието си да пиша или не за нещо, което ме разочарова последните три месеца.

Решението на проблемите в двете публикации – „Улица във Възрожденци като след бомбардировка” и „Близо 1000 глоби за неправилно паркиране в Кърджали”, опира до общината.

За първи път откакто съм в Кърджали, петдесет години, ми се наложи да търся съдействие от общината във връзка с уличното осветление. Чаках пред заключена врата, или ако беше отключена, в стаята нямаше чиновници. По-късно разбрах, че „моят чиновник” в момента го няма, втори път пък бил на погребение, третият път бил излязъл в пенсия. Така и не видях кой е той. Изчаках да дойде друг на неговото място. Няма. Ходя, връщам се, без „светлина в тунела”.

Чиновникът от другото бюро в същата стая, която питах, реши да ме препрати към заместник-кмета Васил Бобеков. При него се влиза чрез секретарка. Отново празни стаи. Вторият път секретарката пак я нямаше, но набрах смелост, почуках на вратата на заместник-кмета и отворих.

В дъното на големия кабинет, вперил поглед в лаптопа, седи той. Не чух „заповядайте” на моето извинение за начина на появата ми, но в движение към него разказах случая. Записа адреса на въпросния електрически стълб, който през целия есенно-зимен сезон не просветна. А внуците ми при сутрешна смяна тръгват в 7 часа за училище, а при следобедна се връщат в 19.30 часа по тъмно. Надеждата за записването на адреса увисна, щом чух „нямаме фирма”. Това е средата на май. „Все още няма фирма, която да възстанови асфалта...по улиците”, получили отговор и в МВР, споделя главният инспектор Иван Бакърджиев във вестника.

А за улици „като след бомбардировка”, както пише журналистката Снежана Горанова в „Нов живот” е сигнализирал многократно. Където има тротоари са или обрасли с трева за косене, или са „подпухнали” от корените на дърветата по тях, а те от своя страна са обрасли с избуяли филизи около дънера (бул.”България” от моста след спортната площадка към т. нар. „Детелина”). Дерето вече не е това, което беше в началото, особено от моста към сондата – буренясало, растат дървета и храсти плюс изхвърлените отпадъци...

Ако хората, от чиито институции зависи решаването на не малкото проблеми на нашия град, тръгнат пеш по улиците му, ще видят още нелицеприятни гледки с амбицията да стане европейски.