Английският език замени тотално есперанто и иди като международен език. Светът вече е толкова малък, че статии отпреди 30 години със заглавие „И телефон в джоба...” изглеждат старомодно овехтели.
Като човек, който е публикувал над 70 статии и разкази в България и в света си пиша почти всекидневно с издатели, редактори и фенове на науката, на фантастика, фентъзи и хорър. И всеки един от тях е изключително точен, добросъвестен и коректен.
Примери:
- Американското електронно списание „Нюктаун” публикува и хонорува моя разказ „Грижовна дъщеря” преди повече от 10 години. Интересното е, че по-голямата част от останалите двеста автори, изпратили свои творби, бяха американци.
- Американското списание „Локус” ми направи безплатен целогодишен абонамент, понеже публикува моите статии „Science Fiction Fandom in Bulgaria” и „SF Bulgarian News”.
- Моя творба се съхранява в Националната австралийската библиотека.
- Разказът ми „Сеансът” е публикуван в международно онлайн издание за изкуства, чиито администратори са ситуирани в Нова Зеландия http://www.arts.org.nz/radev.htm
- Датският издател Кнуд Ларн ми изпрати списание за научна фантастика, защото му разреших да преведе и публикува статията ми „EUROCON 2004”
- Румънският писател Михаел Хаулика преведе моя разказ „Стратегия в абстрактно време” и го публикува в румънско електронно списание. Нещо повече. Тази година всички български фенове бяха поканени на „Ромкон”.
- Гръцкият издател Георге Сотирос би желал да присъства на българския конвент за научна фантастика „Булгакон”, стига да е уведомен поне седмица преди началото на събитието.
В деня на свети Патрик съм се напивал с ирландец. Беше риж и весел. Човекът дълго и обстоятелствено ми разказа как се налива алкохол в Ирландия и как се познава в коя съдина има най-много спирт.
Ходил съм на интервю за работа с неизвестен работодател. Висок около два метра, определено скандинавски тип. След като разменихме няколко изречения на езика на Шекспир, го попитах холандец ли е. Той се разсмя и попита как съм познал. Казах му, че съм го разобличил по външния вид и по акцента. Това разчупи леда помежду ни.
Неотдавна попитах продавач на самолетни билети в Италия откъде тръгва автобусът за София. Той ми обясни, че съм на правилното място. Но че ако се разходя на около двеста метра, ще пътувам с доста по-евтин автобус. Помолих го да уточни къде е въпросната спирка. Италианецът ми обясни на безукорен английски. После си погледна часовника и каза: „Побързай. Тръгва след 15 минути”. Хванах автобуса навреме. И спестих 35 евро.
Когато човек разговаря с чужденец/чужденка, е добре да се усмихва естествено. Да не повишава тон и да ръкомаха като глухоням. Да се стреми да представя родината по добър начин.
И да печели приятели от цял свят.
Като човек, който е публикувал над 70 статии и разкази в България и в света си пиша почти всекидневно с издатели, редактори и фенове на науката, на фантастика, фентъзи и хорър. И всеки един от тях е изключително точен, добросъвестен и коректен.
Примери:
- Американското електронно списание „Нюктаун” публикува и хонорува моя разказ „Грижовна дъщеря” преди повече от 10 години. Интересното е, че по-голямата част от останалите двеста автори, изпратили свои творби, бяха американци.
- Американското списание „Локус” ми направи безплатен целогодишен абонамент, понеже публикува моите статии „Science Fiction Fandom in Bulgaria” и „SF Bulgarian News”.
- Моя творба се съхранява в Националната австралийската библиотека.
- Разказът ми „Сеансът” е публикуван в международно онлайн издание за изкуства, чиито администратори са ситуирани в Нова Зеландия http://www.arts.org.nz/radev.htm
- Датският издател Кнуд Ларн ми изпрати списание за научна фантастика, защото му разреших да преведе и публикува статията ми „EUROCON 2004”
- Румънският писател Михаел Хаулика преведе моя разказ „Стратегия в абстрактно време” и го публикува в румънско електронно списание. Нещо повече. Тази година всички български фенове бяха поканени на „Ромкон”.
- Гръцкият издател Георге Сотирос би желал да присъства на българския конвент за научна фантастика „Булгакон”, стига да е уведомен поне седмица преди началото на събитието.
В деня на свети Патрик съм се напивал с ирландец. Беше риж и весел. Човекът дълго и обстоятелствено ми разказа как се налива алкохол в Ирландия и как се познава в коя съдина има най-много спирт.
Ходил съм на интервю за работа с неизвестен работодател. Висок около два метра, определено скандинавски тип. След като разменихме няколко изречения на езика на Шекспир, го попитах холандец ли е. Той се разсмя и попита как съм познал. Казах му, че съм го разобличил по външния вид и по акцента. Това разчупи леда помежду ни.
Неотдавна попитах продавач на самолетни билети в Италия откъде тръгва автобусът за София. Той ми обясни, че съм на правилното място. Но че ако се разходя на около двеста метра, ще пътувам с доста по-евтин автобус. Помолих го да уточни къде е въпросната спирка. Италианецът ми обясни на безукорен английски. После си погледна часовника и каза: „Побързай. Тръгва след 15 минути”. Хванах автобуса навреме. И спестих 35 евро.
Когато човек разговаря с чужденец/чужденка, е добре да се усмихва естествено. Да не повишава тон и да ръкомаха като глухоням. Да се стреми да представя родината по добър начин.
И да печели приятели от цял свят.
Ради РАДЕВ
1 коментара:
Публикуване на коментар