2.11.2011 г.

Космополитна глобализация

Английският език заме­ни то­тал­но ес­пе­ран­то и иди ка­то меж­ду­на­ро­ден език. Све­тът ве­че е тол­ко­ва ма­лък, че ста­тии от­п­ре­ди 30 го­ди­ни със заг­ла­вие „И те­ле­фон в джо­ба...” из­г­леж­дат ста­ро­мод­но овех­те­ли.
Ка­то чо­век, кой­то е пуб­ли­ку­вал над 70 ста­тии и раз­ка­зи в Бъл­га­рия и в света си пи­ша поч­ти всекид­нев­но с из­да­те­ли, ре­дак­то­ри и фе­но­ве на на­у­ката, на фан­тас­ти­ка, фен­тъ­зи и хо­рър. И все­ки един от тях е из­к­лю­чи­тел­но то­чен, доб­ро­съ­вес­тен и ко­рек­тен.
При­ме­ри:
- Аме­ри­кан­с­ко­то елек­т­рон­но спи­са­ние „Нюк­та­ун” пуб­ли­ку­ва и хо­но­ру­ва моя раз­каз „Гри­жов­на дъ­ще­ря” пре­ди по­ве­че от 10 години. Ин­те­рес­но­то е, че по-го­ля­ма­та част от ос­та­на­ли­те двес­та ав­то­ри, из­п­ра­ти­ли свои твор­би, бя­ха аме­ри­кан­ци.
- Аме­ри­кан­с­ко­то спи­са­ние „Ло­кус” ми нап­ра­ви без­п­ла­тен це­ло­го­ди­шен або­на­мент, по­не­же пуб­ли­ку­ва мо­и­те ста­тии „Science Fiction Fandom in Bulgaria” и „SF Bulgarian News”.
- Моя твор­ба се съх­ра­ня­ва в На­ци­о­нал­на­та ав­с­т­ра­лийс­ка­та биб­ли­о­те­ка.
- Раз­ка­зът ми „Се­ан­сът” е пуб­ли­ку­ван в меж­ду­на­род­но он­лайн из­да­ние за из­кус­т­ва, чи­и­то ад­ми­нис­т­ра­то­ри са си­ту­и­ра­ни в Но­ва Зе­лан­дия http://www.arts.org.nz/radev.htm
- Дат­с­ки­ят из­да­тел Кнуд Ларн ми из­п­ра­ти спи­са­ние за на­уч­на фан­тас­ти­ка, за­що­то му раз­ре­ших да пре­ве­де и пуб­ли­ку­ва ста­ти­я­та ми „EUROCON 2004”
- Ру­мън­с­ки­ят пи­са­тел Ми­ха­ел Ха­у­ли­ка пре­ве­де моя раз­каз „Стра­те­гия в аб­с­т­рак­т­но вре­ме” и го пуб­ли­ку­ва в ру­мън­с­ко елек­т­рон­но спи­са­ние. Не­що по­ве­че. Та­зи го­ди­на всич­ки бъл­гар­с­ки фе­но­ве бя­ха по­ка­не­ни на „Ром­кон”.
- Гръц­ки­ят из­да­тел Ге­ор­ге Со­ти­рос би же­лал да при­със­т­ва на бъл­гар­с­кия кон­вент за на­уч­на фан­тас­ти­ка „Бул­га­кон”, сти­га да е уве­до­мен по­не сед­ми­ца пре­ди на­ча­ло­то на съ­би­ти­е­то.
В де­ня на све­ти Пат­рик съм се на­пи­вал с ир­лан­дец. Бе­ше риж и ве­сел. Чо­ве­кът дъл­го и об­с­то­я­тел­с­т­ве­но ми раз­ка­за как се на­ли­ва ал­ко­хол в Ир­лан­дия и как се поз­на­ва в коя съ­ди­на има най-мно­го спирт.
Хо­дил съм на ин­тер­вю за ра­бо­та с не­из­вес­тен ра­бо­то­да­тел. Ви­сок око­ло два мет­ра, оп­ре­де­ле­но скан­ди­нав­с­ки тип. След ка­то раз­ме­них­ме ня­кол­ко из­ре­че­ния на ези­ка на Шек­с­пир, го по­пи­тах хо­лан­дец ли е. Той се раз­с­мя и по­пи­та как съм поз­нал. Ка­зах му, че съм го ра­зоб­ли­чил по вън­ш­ния вид и по ак­цен­та. То­ва раз­чу­пи ле­да помежду ни.
Не­от­дав­на по­пи­тах про­да­вач на са­мо­лет­ни би­ле­ти в Ита­лия от­къ­де тръг­ва ав­то­бу­сът за Со­фия. Той ми обяс­ни, че съм на пра­вил­но­то мяс­то. Но че ако се раз­хо­дя на око­ло двес­та мет­ра, ще пъ­ту­вам с дос­та по-ев­тин ав­то­бус. По­мо­лих го да уточ­ни къ­де е въп­рос­на­та спир­ка. Ита­ли­а­не­цът ми обяс­ни на бе­зу­ко­рен ан­г­лийс­ки. Пос­ле си пог­лед­на ча­сов­ни­ка и ка­за: „По­бър­зай. Тръг­ва след 15 ми­ну­ти”. Хва­нах ав­то­бу­са нав­ре­ме. И спес­тих 35 ев­ро.
Ко­га­то чо­век раз­го­ва­ря с чуж­де­нец/чуж­ден­ка, е доб­ре да се ус­мих­ва ес­тес­т­ве­но. Да не по­ви­ша­ва тон и да ръ­ко­ма­ха ка­то глу­хо­ням. Да се стре­ми да пред­с­та­вя ро­ди­на­та по до­бър на­чин.
И да пе­че­ли при­я­те­ли от цял свят.
Ради РАДЕВ

1 коментара:

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.

Публикуване на коментар