Ненагледна моя!

Саша СТЕФАНОВА

Някакъв си шофьор карал камион, натоварен догоре с дупки. От силното друсане една дупка паднала на пътя. Водачът слязал да си я прибере /нали били “кът”/, но по силата на гравитацията се озовал на дъното й.
Първата му мисъл била как да се измъкне от нея. Направил няколко опита, но нали нямал нищо под ръка, били неуспешни. После решил да вика за помощ. Викал, крещял, молил се на Господ, чувал как разни превозни средства минавали над него, хора надничали, някои се хилели, други цъкали с език. Но никой не му протегнал дори една пръчка. Дори и кметът също си подал главата над дупката, но нали не се движел по надупчени улици, подминал най-безцеремонно нещастника. Което го довело до умозаключението: То кметът не може да ми помогне да се измъкна, камо ли Господ!
След което се настанил удобно на дъното на дупката и се размислил /лаптопът и джи-ес-ме-то били останали в кабината на камиона/. А, бе, тия хора луди ли са? Какво толкова им пречат дупките, та непрестанно врънкат. Не искат ни пари, ни ядене, ни работна сила, ни специално отглеждане. Трябва им само един хубав дъжд. Малките ще пораснат, големите ще станат още по-големи, а и още колко нови ще издълбае дъждът. Е, друсало, опасно било, колите се повреждали – ами нали затова са дупки.
В това време някой му подхвърлил два стари броя на местния всекидневник. Зарадвал се на инфото.
В единия прочел на първата му страница, че щели да запълват дупките с баластра. Гледай им акъла на тези умници! Защо ще замърсяват хубавите дупки? Що не вземат да си забаластрят дупките в мозъците или дупките в бюджета? В другия вестник обаче имало новина, която предизвикала противоречиви мисли в главата му. Пишело, че е обявен код “Жълто”, а на някои места и код “Оранжево”. Ами сега? То наистина дъждът е полезен за растежа на дупките, но никак не ми допада да ме заливат пороища, които на всичкото отгоре ще влачат камъни, пясък и какви ли не битови и строителни отпадъци.
Я, стига съм мислил за уличните дупки. Да не би да са само те? Колко още други има. Например в държавния бюджет. Пълно е с дупки. И всички като че ли са бездънни. Уж наливат в тях пари, пък те все празни. Земното притегляне ли действа или нечовешка лакомия? Приличат на ония в космоса – дето им викат черни дупки и дето поглъщат всичко. Кой нормален паралия ще пълни дупки без дъно?
Ами дупките в мозъците на разни министри и депутати? Виж, те вече могат с колкото искат баластра да си ги замазват. Лошото обаче е дето си мислят, че с баластра могат да замажат и очите на хората. А най-големи са дупките в джобовете на хората. Колкото по-надълбоко бъркаш, толкова по-малко стотинки вадиш.
Постепенно това оптимистино-песимистично настроение започнало да напуска нашия герой и той се размечтал. За гладки и хубаво асфалтирани пътища и улици. Как хората спокойно минават по тях – да караш и да пееш. А умното правителство се грижи нищо лошо да не им се случи.
В това време някой му изкрещял:
- Ей, ало, тъпунгер такъв, я махни тоя камион от пътя, че ми пречи!
Това сложило край на мечтите му. Сепнал се нашият човек и си казал: Живот без дупки? Тъпизъм, бе, хора!