За качеството на публичната власт

Изборите, освен че са демократична възможност гражданите да упражнят правото си на глас, са поредната възможност да подобрят качеството на властта. Личностите, които избираме, се превръщат в неделима част от качеството на властта. Властта не е просто инструмент за управление на обществото. Тя обединява средства и техники, свързани с прилагането на определена политика в дадена област.

По време на мандата се разбира кой, как и колко качествено използва този инструментариум. Общественото очакване е избраният да има качества и да владее властовия инструмент. Липсата на знания води до неочакван ефект и по-скоро прилича на експеримент на принципа „проба-грешка“! Историята ни е пълна с подобни примери. В тези случаи се пропиляват години от живота на една общност и се изпада в състояние на невъзможност да се използва най-ценният ресурс – времето.

Дали наистина избирателят осъзнава този факт? Всяка партия създава свой механизъм за излъчване на елит от знаещи в един колективен, условно ще го нарека ум. Съпартиецът-избирател е зает повече с оцеляването, но се предполага, че тъкмо този колективен ум ще долови навреме предпоставките за промяна. Колективният орган е съставен от знаещи и можещи и навярно разбира понятието „качество на властта“.

Първите признаци на този рефлекс са налице и тази година сме свидетели на опита за промяна. Някои традиции, превърнали се в правила от 20 години, са на път да се променят. Имам предвид новите правила при номинациите за кмет на община от политическите партии.

Ако се позовем на Тофлър - източниците на власт са силата, богатството и знанието и едва ли някой би го оспорил.

Силата! Дори и самото обстоятелство, че някой притежава силата, поражда власт и често тя е официализирана посредством ведоми и неведоми правила. Силата придава принудителен характер на всичко – от вземане на решения до приключване на спорове. Силата внушава и наказание. Дали ще е конвенционално или друг вид оръжие – заплахата е налице. Основната слабост на тази сила е, че не притежава никаква гъвкавост, а и много се набива на очи. В крайна сметка, като източник на власт, силата е с най-ниско качество и е добре, че към нея се прибягва все по-рядко. Особено, когато става въпрос за местна власт.   

Богатството? Някой има ли съмнения относно въздействието на дебелия портфейл? Богатството е несравнимо по-добър източник на власт от силата. Само по себе си, то е сила. Освен, че притежава гъвкавост и е невидима, тя има още една особено важна страна – вместо заплаха от наказание, предлага прецизно степенувана награда под различни форми. Затова като качество създава власт на средно ниво.

На предстоящите местни избори ще станем свидетели на такава власт. Този източник ще се използва на всяка цена. И понеже този процес е добре прикрит и трудно доловим, тези характеристики предоставят на използващия един съвършен комфорт, наречен „невидимата ръка на парите“!

Знанието – върховният заместител! Някой може ли да отрече респекта, който предизвиква умният човек! Днес е изключително важно човек да притежава повече и повече знания, защото всяка съставка на икономиката е станала толкова динамична, че човек е в непрекъснато състезание с времето. Дори, за да си изтеглиш пари от дебитната карта, е нужна елементарна грамотност. Да сте виждали някой специалист по компютрите да идва с куфарче за инструменти!? Не, няма как да видите, защото всичко е там, където се съхранява най-ценното – знанието. Днес дори тези качества се оказват недостатъчни, защото вече се изисква знание за знанието. Бъдещето ще покаже, че онези, които притежават това качество, ще бъдат винаги на крачка пред другите.

Когато някой ни говори за власт, веднага се сещаме за политика. А заговорим ли за политика, няма как да не потърсим приниципите на демокрацията. Силата въобще не може да се отнесе към демократичните източници на власт. Това се разбира от посочената първа причина – заплахата!! Обществен контрол чрез заплаха не се побира в нормите на демократичност.

Богатството също няма как да го отнесем към демократичните инструменти. Да си купиш гласове, чрез които да се сдобиеш с престижната длъжност кмет, също не се побира в демократичните норми. Няма как да го приемем за демократично, защото демократичността означава създаване на еднакви възможности за цялото общество. В противен случай нарушаваш основното гражданско право: избирам-избират ме!

Притежаваш ли знанието, притежаваш всичко. Качественото знание означава не само знание за силата и богатството, но и знание за знанието. Ако някой е стигнал до властта чрез силата на знанието – резултатът е две в едно: качествен човек - ново качество на властта!!! Знанието е неизчерпаемо и се самоусъвършенства чрез още знания. Сентенцията на Фьодор Достоевский „Красотата ще спаси света“,с основание можем да заменим със „Знанието ще спаси света”.

И така, уважаеми лидери, не се колебайте - изберете знанието, защото дава сила, богатство и знания !!!

 Вели ШАКИР